Решение № 2997 от 21.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на И. Цвеев, подадена чрез адвокат П. Проданов, против Решение 893/03.12.2021 г., постановено по административно дело 623/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му с искане да бъде обявена за нищожна Заповед 1732/22.11.2018 г. на Заместник - кмета на Община Велинград, в частта й по отношение на поземлен имот с идентификатор 10450.8.4 по КККР на гр. Велинград, с площ от 850 кв.м. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друго, с което да се уважи жалбата и се прогласи нищожността на процесната заповед в оспорената й част относно поземления имот, собственост на И. Цвеев. Касационната жалба се поддържа от адвокат Проданов посредством писмено становище, с молба да бъде уважена по изложените съображения, както и се присъдят разноски. Ответната страна Кметът на Община Велинград чрез адвокат Д. Семерджиева изразява становище, с което оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените в настоящото съдебно производство разноски за платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред съда по реда на чл. 149, ал. 5 АПК с доводи за нищожност е заповед, с която е одобрен ПУП План за регулация с цел разширение на гробищния парк, поради изчерпване на отредените парцели, като се предвижда да се предприеме процедура по промяна предназначението на 13 имоти, включително и на имота на жалбоподателя, от земеделска земя в режим застрояване озеленяване. Заповедта се оспорва, в частта по отношение на поземлен имот с идентификатор 10450.8.4 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велинград, придобит от жалбоподателя по силата на Постановление 234/18.10.208 г. за възлагане на недвижим имот, влязло в сила на 20.12.208 г. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на оспорената заповед. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания и е проверил валидността на процесния акт, като възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Административният съд правилно е преценил, че заповедта е издадена от компетентен орган на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ и при условията на делегирани с нарочна заповед правомощия на заместник - кмета, каквато възможност е разписана в § 1, ал. 3 ДР ЗУТ. Спазена е законоустановената форма, тъй като са посочени както фактически, така и правни основания за издаването на акта, като такива се съдържат и в документите, предхождащи издаването му. На следващо място не са установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, още повече такива водещи до нищожност на решението. Постановлението за възлагане на имота в полза на жалбоподателя е влязло в законна сила на 20.12.2018 г., която е меродавната дата за придобиването му, поради което към датата на издаването на заповедта 22.11.2018 г., той не е бил заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 АПК, поради което и административният орган не имал задължение да го уведомява за производството. Материалната незаконосъобразност на административния акт по принцип води до неговата унищожаемост, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В конкретния случай, не се установява изначална липса на условията, при които заповед с такова съдържание да бъде постановена или драстично нарушение на материалния закон, водещо до нищожност. Териториално устройствената промяна спрямо процесния имот не представлява разпоредително действие с него по смисъла на чл. 451 и чл. 452 ГПК, поради което доводите в тази насока са неоснователни. Имотът продължава да е собственост на оспорващия, като отчуждаването му за общински нужди не се явява пряка последица от заповедта, въпреки обратните твърдения. Приетите от настоящия съд писмени доказателства - справка за вписвания за имота в Службата по вписвания Велинград и постановление на частен съдебен изпълнител, не налагат промяна в горните изводите и не обосновават нищожност на заповедта. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение - релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на Община Велинград следва да се присъдят сторените в хода на настоящата съдебна инстанция съдебно-деловодни разноски в размер от 1500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,