Решение № 13267 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8276/2011 г.

Решение № 13267 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8276/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Национален медицински координационен център гр. София, ул. "Г. Софийски" № 3, представляван от директора д-р Огнян Алексиев и на Огнян Милчев Алексиев от гр. София, ул. "Раковски" 156, ет. 3, ап. 11, чрез адв. В. Волева, против решение № 5105 от 11.04.2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение по адм. д. № 11892 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касаторите против Постановление № 168 от 6.08.2010 г. на Министерски съвет на Република България за закриване на Националния медицински координационен център, обн. ДВ бр. 64 от 17.08.2010 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: игнориране на нарушението на принципа на нормативната йерархия със закриването на Центъра, въпреки законовата норма на чл. 19, ал. 1 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/; необосновани изводи във връзка с дейността и функциите на Центъра и нуждата от функционирането му. Именно това учреждение, в съгласие с обществения интерес, е предвидено законодателно като юридическо лице и организация за осъществяване координация на медицинското осигуряване на пострадали хора при кризи; необосновани изводи за липса на засягане на правната сфера на уволнените работници на Центъра. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отменен оспореният административен акт и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Министерски съвет на РБ, чрез юрк. Тодорова, оспорва жалбите. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юриконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, но неоснователни, поради следното: С жалбите пред първоинстанционния съд е оспорено Постановление № 168 от 6 август 2010 г. на Министерския съвет за закриване на Националния медицински координационен център, обнародвано в ДВ. бр. 64 от 17 август 2010 г. Постановлението е издадено от Министерския съвет на основание законовата делегация на чл. 22, ал. 1 от Закон за здравето, съгласно който националните центрове по проблемите на общественото здраве са юридически лица към министъра на здравеопазването, които се откриват, преобразуват и закриват с постановление на МС по предложение на министъра на здравеопазването. Обоснован е изводът на съда, че МС е имал материалната компетентност, съгласно чл. 76, ал. 1 предл. 2 АПК, да издаде оспорения акт. Възраженията за незаконосъобразност, свързани с процедурата по издаване на акта, също обосновано са приети за неоснователни, а и в касационните жалби няма такива оплаквания. Основното оплакване в касационните жалби е за материална незаконосъобразност на административния акт поради противоречието му с чл. 19, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, но то е неоснователно. Съдът е съобразил, че обжалваното Постановление № 168/2010 г. на МС на РБ е за закриване на Националния медицински координационен център и е издадено по приетото предложение на Министъра на здравеопазването, обосновано с анализа на функциите на НМКЦ и установеното им дублиране с правомощията на министъра на здравеоопазването в областта на управлението при кризи и възможностите за оптимизиране на тези дейности. Съгласно ал. 2, 5 и 6 на § 1 на оспореното постановление, трудовите правоотношения със служителите от закрития координационен център се уреждат при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, неуредените до приключване на ликвидацията на закрития център задължения и вземания, както и всички активи, пасиви, права и задължения на закрития център се поемат от Министерството на здравеопазването. Националният медицински координационен център (НМКЦ) е създаден с Постановление № 197 от 3.08.2004 г. / обн. ДВ. бр. 72 от 17 Август 2004 г./ на Министерския съвет като публично здравно заведение в системата на здравеопазването, юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище София и с предмет на дейност: управление, организиране и координиране на дейностите по медицинско осигуряване на гражданите на Република България и чуждите граждани, намиращи се на територията на страната, при кризи (бедствия, аварии, катастрофи, терористични актове и др.), чрез организиране на спешна помощ, медицинска евакуация по назначение и необходимото лечение. Това постановление е прието на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за народното здраве / отм. ДВ, бр. 70/10.08.2004 г./. Правното основание за издаване на оспорения акт е чл. 22, ал. 1 от Закон за здравето /ЗЗ/. Тази разпоредба посочва, че националните центрове по проблемите на общественото здраве са юридически лица на бюджетна издръжка - второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, които се откриват, преобразуват и закриват с постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Съгласно легалната дефиниция на "здравни заведения", дадена в чл. 21, ал. 1 от ЗЗ, здравните заведения са структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите, а от ал. 2 на същата норма е видно, че националните центрове по проблемите на общественото здраве са един от четирите вида здравни заведения по смисъла на този закон. Тъй като без съмнение закрития координационен център е здравно заведение в системата на здравеопазването, от анализа на посочените по-горе норми се извежда изводът, че оспорения акт е съобразен с изричния текст на чл. 22, ал. 1 от Закон за здравето, поради което доводът, че му противоречи, е неоснователен и недоказан.