Решение № 1405 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6102/2007 г.

Решение № 1405 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6102/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Е. Т. Е. е обжалвала въззивното решение на М. окръжен съд от 12.07.2007 г. по гр. д. № 190/2007 г. Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. Ответниците не са подали писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.). По подадената касационна жалба върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Производството е по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Е. Т. Е. е поискала да се установи по отношение на ответниците Х. Ц. И., Т. М. И., В. М. И., К. Т. И., Ц. Т. И. и Д. Ц. В., че към момента на образуване на ТКЗС в гр. Б. наследодателят на ищцата Е, починал през 1984 г. е бил собственик на нива в землището на гр. Б. в местността"Т" с площ от 2.4 дка. По искане на наследниците на Е. Ф. Е. ОСЗГ с решение № 9* от 23.04.1998 г. е възстановила правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.4 дка в м. "Т" в землището на гр. Б.. С. за собственост е възникнал при заснемането на имота за нанасянето му на плана, когато ОСЗ е констатирала, че този имот попада върху възстановени вече земи на Ц. Ф. Е. и А. М. имоти - 044088, 044087 и е отказала да довърши процедурата по възстановяването на собствеността с установяване на реалните граници на имота и издаването на скица. С обжалваното решение Окръжният съд гр. М. е отменил решението на Районния съд гр. Б. от 19.03.2007 г. по гр. д. № 289/2006 г. и е решил делото по същество при условията на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) като е отхвърлил иска. Съдът е приел, че при направената констатация за припокриване на имотите, заявени от страните за възстановяване на собствеността по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ по представената по делото скица - проект, в тежест на ищцата е било да докаже къде се е намирал имотът на нейния наследодател и възстановени ли са на ищците части от този имот, което изслушаните технически експертизи не са могли да установят. Решението е валидно и допустимо, но по същество е постановено в нарушение на процесуалните правила. Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване правото на собственост на земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ към минал момент - включването им в ТКЗС. Тъй като производството по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ е административно, в него не се разрешават спорове за собственост. Когато възникне такъв спор, по изричната разпоредба на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ той трябва да бъде разрешен от съда. С иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се цели да се установи кой е бил собственик на земите преди образуването на ТКЗС като в това производство за разлика от установителния иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) тежестта на доказване не пада изцяло върху ищеца. Ответникът не може само да отрича правата на ищеца, а следва да посочи и докаже своето основание за придобиване на собствеността към момента на образуването на ТКЗС. В случая и наследниците на Е. Е. и наследниците на Ц. Е. черпят права от делбен протокол от 1951 г. по ч. гр. д. № 130/1950 г. на Б. околийски съд, който е представен по делото като от съдържанието му се установява, че те са получили различни дялове. Предмет на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е правото на собственост към минал момент, но при възстановяването на земите в стари или възстановими реални граници се предполага, че са налице предпоставките на чл. 18а и 18б ППЗСПЗЗ за съществуващи на място трайни, непроменени във времето топографски елементи като слогове, пътища, брегови линии, водни площи, дерета и др., както и съществуващи планове, снимки или скици, издадени от общината, а това означава, че не може да има съществено различие между границите на имотите, възстановени при условията на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и тези, преди образуването на ТКЗС. В случая мотивите на съда съдържат вътрешно противоречие, тъй като от една страна той е приел, че като наследник на Ф. И., Е. Ф. е получил реален дял от наследството - нива в м. "Т", а от друга, че за разлика от имотите на другите наследници, този на Е. Ф. не може да бъде индивидуализиран независимо, че за всички земи, предмет на делбата от 1951 г. собствеността е възстановена в стари реални граници. По делото е била представена ръчна скица на обособените от вещото лице реални дялове, които са разпределени при делбата и съдът е следвало да укаже на вещите лица, на които е била поставена задача за определяне на местоположението на спорния имот да съобразят тази скица, както и да изяснят на базата на какви данни е определено местоположението на имота, получен при делбата от Ц. Е. както и този, възстановен имот на наследниците на А. М., посочен по заявлението на наследниците й в друга местност. С оглед на изложеното поради допуснатото нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, довело до фактическо неизясняване на спора решението следва да се отмени на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на М. окръжен съд за изслушване на нова експертиза при съобразяване на скицата на вещото лице към заключението, въз основа на което са разпределени дяловете при делбата от 1951 г. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение