Решение № 8420 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2940/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 във вр. с чл.83 ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ . Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Велико Търново, приподписана от юрк. Мундова, против Решение 24 от 09.02.2021 г., постановено по адм. дело 783/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон касационно основание по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Излагат се съображения, че неправилно съдът е приел, че оспореният пред него Отказ за дерегистрация по ЗДДС 0440120028705532/18.09.2020 г. на ТД на НАП Велико Търново не е валиден административен акт. Счита, че същият противно на възприето от състава на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ е валидно подписан от неговия издател, безспорно орган по приходите по смисъла на чл. 7 ал. 1 т. 4 от ЗНАП, с аргументи черпени от нормата на чл. 109 ал. 5 от ЗДДС и правилата на ДОПК, уреждащи извършването на проверки по смисъла на чл. 110 ал. 2 от ДОПК. Счита, че няма процесуални пречки дължимата проверката да се възложи на двама органи по приходите, но за да бъде спазено изискването на чл. 109 ал. 5 от ЗДДС Отказът за дерегистрация по ЗДДС следва да бъде издаден от един от тях. Подробни аргументи са изложени в касационната жалби и депозираните по делото писмени бележки. Настоява се за отмяна на съдебния акт /вкл. и в частта му за разноските/ и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състава на АСВТ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, за което прилага и списък на разноските. Ответникът по касация МИК- 2001 ЕООД, чрез представляващото го по закон лице, оспорва касационната жалба и настоява за оставяне в сила на съдебния акт, като правилен и законосъобразен. Подробни съображения излага в депозирания по делото отговор и иска присъждане на разноски. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване и неблагоприятен за тази страна съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АСВТ е Отказ за дерегистрация по ЗДДС 044012002870532 от 18.09.2020г., с посочени издатели П. Чангов гл.инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, и М. Нинов, гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение 186 от 30.11.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП - гр.Велико Търново. С атакувания съдебен акт е обявена нищожността на така постановения Отказ за дерегистрация по ЗДДС, като преписката е върната на ТД на НАП Велико Търново за ново произнасяне по подаденото от юридическото лице заявление, присъдени са разноски в полза на оспорващия. За да възприеме за основателно възражението за нищожност първоинстанционният съд се е позовал на приложените по делото Резолюция за извършване на проверка 042692002755427 от 04.09.2020 г. на Началник Сектор при ТД на НАП Велико Тръново, с която по повод Заявление за дерегистрация по ЗДДС вх. ДДС.000-0076586 от 04.09.2020 г., подадено от МИК 2001 ЕООД, е възложено на посочените органите по приходите П. Чангов гл.инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, и М. Нинов, гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, извършване на проверка за наличието на основания за дерегистрация по ЗДДС, със срок на приключване до 11.09.2020 г. и съдържанието на самия оспорен Отказ за дерегистрация по ЗДДС, съгласно реквизитите на който е посочено, че се издава именно от посочените двама органи по приходите, но носещ подпис единствено и само на единия от тях. При тези безспорни между страните в процеса факти, след като е обсъдил относимите разпоредби на чл. 109 от ЗДДС съставът на съда е приел, че актът не е подписан от единия от посочените му издатели, от което е изведен и решаващият извод че е нищожен, доколкото не е обективирана валидно волята на издателите му, т.е. липсва въобще волеизявление, което да създава права, задължения или да засяга права, свободи и законни интереси на неговия адресат. Отречени са аргументите на приходната администрация, че актът е валиден и издаден при спазване на процесуалните правила, след като е подписан от единия от неговите издатели, с аргументи че след като са определени две или повече лица, които следва да проведат производството /в случая да извършат проверката по чл. 109 от ЗДДС/, то именно те съвместно следва да издадат и крайният в това производство акт. Противното е посочено да води до нарушение на принципите на законност, самостоятелност и служебно начало, съответно чл. 2 ал.1, чл. 4 и чл. 5 от ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно и не страда от релевирания в касационна жалба порок материална незаконосъобразност. Следва в по-общ план, съобразно изложените аргументи в касационната жалба, да се посочи, че съгласно чл.94 ал.1 от ЗДДС е предвидено НАП да създава и поддържа специален регистър по този закон, който е част от регистъра по чл.80 ал.1 от ДОПК, което е в унисон и с правилото на чл.80 ал.3 от ДОПК, с което нормативно е установена възможност със закон да се предвиди воденето на специални регистри като част от регистъра по ал.1 на НАП за задължените лица. В разпоредбите на глава ІХ от ЗДДС са регламентирани условията и процедурата за извършване на регистрацията по този закон, а в тези по глава Х - условията за прекратяване на регистрацията /дерегистрация/, като в глава ХV са обхванати и специфични случаи на регистрация и дерегистрация по ЗДДС. Съгласно чл.106 ал.1 ЗДДС прекратяването на регистрацията /дерегистрация/ по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация регистрираното лице няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон изрично предвижда друго. Ал. 2 на чл. 106 визира два начина за прекратяване на регистрацията: 1/ по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация задължителна или по избор; 2/ по инициатива на органа по приходите, когато е установил основание за задължителна дерегистрация или когато са налице обстоятелства по чл. 176 от закона. В случая не е спорно, че е подадено на основание чл. 109 ал. 2 от ЗДДС заявление за дерегистрация в хипотезата на такава по избор на лицето при твърдения за наличието на основанието по чл. 108 ал. 1 т. 1 от ЗДДС. Разписаната и в чл. 109 ал. 2 5 от ЗДДС процедура предвижда в тази случая заявлението да се подаде до компетентната ТД на НАП, да съдържа основанието за дерегистрация, да е придружено от изброените в Правилника за приложение за ЗДДС документи /които условия не е спорно че са спазени/, като в 7-дневен срок от постъпването му органът по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация /ал. 3/, в 7-дневен срок от приключването на която проверка органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрация. Безспорно също така нормата на чл. 110, ал. 4 ДОПК предвижда, че проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане. Но в случая е на лице изрична писмена резолюция за извършване на проверка по процесното заявление на натовареното с тези правомощия длъжностно лице от състава на ТД на НАП Велико Търново /виж Заповед 444 от 07.05.2019 г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, издадена в изпълнение на правомощията му по чл. 11 ал. 3 във вр. с ал. 1 от Закона за националната агенция за приходите/, съгласно който акт е възложено съвместното й осъществяване от двама органи по приходите от състава на Офис Велико Търново при ТД на НАП Велико Търново, измежду тези посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, и издаването на крайния акт в това производство от същите. Макар и вътрешно ведомствен акт, без изискване за обективирането му в писмена форма, като условие за неговата валидност /виж чл. 110 ал. 4 от ДОПК/, въпросната резолюция има за цел определянето на конкретния/те орган/и по приходите, които следва да проведат конкретното административно производство (а преценката за това като част от възложените организационно-управленски правомощия е в сферата на оперативната самостоятелност на възлагащия орган), с цел спазване вкл. и на основните принципи на законност и самостоятелност и независимост, формулирани в чл. 2 и чл. 3 от ДОПК, вкл. и правилото на неизменност формулирано в чл. 7 ал. 3 от ДОПК, а и това по чл. 10 ал. 2 от АПК, както правилно е акцентирано в оспореното решение. В следствие на така стореното възлагане е издаден и процесният Отказ за дерегистрация, както е визирано в него, съвместно от П. Чангов гл.инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, и М. Нинов, гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, но този индивидуален по същността си административен акт е подписан само от един от така посочените негови издатели. Или основният спорен момент в процеса е не дали сам по себе си всеки един от двамата органи по проходите притежава компетентността да издава актове от рода на процесния, а дали при така изложената фактическа обстановка, подписването му само от един от посочените като негови издатели органи по приходите е нарушение на изискването за форма на тази категория индивидуални административни актове, респ. дали при това положение е на лице валидно волеизявление. Изложените в тази връзка съображения от състава на АСВТ, изцяло се споделят от настоящият касационен състав. Безспорно за да е валиден всеки един административен акт, същият следва да носи подпис на своя издател едно от изискванията за форма на същия, регламентирано вкл. и в чл. 59 ал. 2 т. 8 от АПК. Без да е подписан административния акт не съществува обективирано в писмената форма за действителност волеизявление на орган/и по приходите, насочено към пораждане на разпоредените правни последици. След като в случая проверката е възложена съвместно на двама органи по приходи, които са натоварени с издаването вкл. и на приключващия това производство административен акт, и той изрично е посочен че се издава именно от двамата съвместно, то противно на изложеното в касационната жалба, този акт може да се състави валидно само когато всички тези приходни органи са направили волеизявление чрез подписването му, поради което липсата на един или няколко подписа се приравнява по правни последици на липсата на акт. Неоснователно в този смисъл е възражението на касатора, че в случая е сторено приравняване на резолюцията за извършване на проверка, с действието на заповедта за възлагане на ревизии. Правилно в тази смисъл съдът е оценил тежестта на порока на Отказа за дерегистрация като такъв засягащ валидността му. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Такива не се присъждат и на ответника по касация въпреки заявената претенция доказателства за сторените такива в рамките на касационното производство не се представени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,