Решение № 10277 от 31.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1318/2018 г.

Решение № 10277 от 31.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1318/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Ф. К." АД, седалище и адрес на управление гр. С., бул. "К. М. Л." №..., ет. ..., офис 5 срещу Решение № 1624-Е от 22.12.2017 г. на Комисията за финансов надзор.

С обжалваното решение Комисията за финансов надзор, на основание чл. 92, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, отказва потвърждаване на проспект за допускане до търговия на емисия в размер на 5 000 000 евро, издадени от "Ф. К." АД.

I. Становища на страните:

1. Жалбоподателят - "Ф. К." АД, счита обжалваното решение за незаконосъобразно. Комисията за финансов надзор правилно е определила материалноправните предпоставки за определяне на едно дружество като финансова институция, но неправилно ги тълкува и прави неправилни фактически изводи. Н. К. за финансов надзор приема, че чрез сделката между "Ф. К." АД и "М. К. П." ООД дружеството извършва дейност по придобиване на кредити по занятие.

Несъответен на фактите е и изводът за извършването на сделката с цел заобикаляне на закона. Към момента на придобиване на вземането от комисионера - "М. К. П." ООД, и към момента на отчетната сделка и трите кредита са падежирали и са формирали една единна експозиция на "Б. П. Б." АД към "И. П. Д." АДСИЦ (акционерно дружество със специална инвестиционна цел). Сочи, че никога не е възнамерявал и не възнамерява да осъществява дейност по придобиване на вземания по кредити по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 12 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) или каквато и да е друга дейност, предполагаща регистрация като финансова институция.

Счита придобиването на вземанията за извършено изцяло в съответствие с поставените от дружеството цели в Предложението за записване на корпоративни облигации при условията на частно предлагане по чл. 205, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ).

Сочи, че Комисията за финансов надзор няма компетентност да санкционира неизпълнение на задължение по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ, тъй като компетентен надзорен орган на дейността на банковите и небанковите финансови институции е Българска народна банка (БНБ). Законът за кредитните институции не фигурира в чл. 13, т. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН).

Счита за неверни внушенията на органа за невъзможността дейност по придобиване на вземания от дадено лице при никакви условия да не може да бъде извършвана без предварителна регистрация като финансова институция. Изискванията за регистрация са кумулативни и липсата на някой от елементите обосновава извод за липса на изискване за регистрация.

В представена по делото писмена защита сочи, че искането за регистрация като финансова институция би блокирало изцяло дейността на дружеството и в никакъв случай не е в интерес на инвеститорите в ценни книжа.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. В. Т., Софийска адвокатска колегия, и адв. Т. Я., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по жалбата - Комисията за финансов надзор (Комисията), счита същата за неоснователна. Излага фактическите и правни основания на оспорения акт. Сочи, че с оглед на оповестената в проспекта информация Комисията е приела наличие на съществена правна несигурност относно осъществената инвестиция и интересите на инвеститорите в ценни книжа на емитента. Позовава се на чл. 81, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).

Неоснователни счита доводите на жалбоподателя за изземване от Комисията на правомощия на Българска народна банка. Извън предмета на правния спор е дали Българска народна банка е предприела или не действия в резултат на информирането от Комисията.

Опит за заобикаляне на истината счита довода на жалбоподателя за блокиране на дейността му от Комисията. Дружеството се опитва да заобиколи закона не защото процедурата по регистрация пред Българска народна банка е сложна, а защото не разполага с предвидения в закона капитал. Счита, че буди сериозно недоумение факта, че дружеството не е отправило запитване до Българска народна банка следва ли да се регистрира като финансова институция или не. Сочи, че нищо от твърдяното в жалбата не е доказано, единствено голословни твърдения и интерпретации.

Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт М. В..

II. По допустимостта на жалбата:

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт - актът е издаден на основание чл. 13, ал. 1, т. 8, сегашна т. 9, във вр. с ал. 3 ЗКФН.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

III. Фактите по делото:

1. "Ф. К." АД е публично дружество, вписано в регистъра на Комисията за финансов надзор по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗКФН с Решение № 897-ПД от 22.08.2012 г. - www. fsc. bg/d. php?id=5393, проверено към датата на приключване на устните състезания.

1. На 5.06.2017 г. Съветът на директорите на "Ф. К." взема решение за издаване на първа по ред емисия облигации в размер на 5 000 000 евро разпределени в 5 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, обезпечени, неконвентируеми, свободнопрехвърляеми облигации с единична номинална и емисионна стойност 1 000 евро и присвоен Международен идентификационен номер на ценни книжа (I. S. I. Number ISIN) - BG2100010177.

1. На 30.06.2017 г. между "Ф. К." АД - комитент, и "М. К. П." ООД - комисионер, е сключен комисионен договор за придобиване на вземания за главници по банкови кредити в размер на 8 229 хил. евро, обезпечени с първа по ред ипотека.

1. На 16.08.2017 г. между "Ф. К." АД - цесионер, и "М. К. П." ООД - цедент, е сключена отчетна сделка под формата на цесия - договор за прехвърляне на вземания по банкови кредити за главница в размер на 8 229 хил. лв. Вземанията са обезпечени с първа по ред ипотека на въведени в експлоатация недвижими имоти с площ 15 794,50 кв. м., представляващи жилищни имоти - 7 909,80 кв. м. и административни обекти - 7 884,70 кв. м.

1. На 9.11.2017 г. "Ф. К." АД внася в Комисията за финансов надзор за потвърждение проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия обезпечени корпоративни облигации.

1. На 1.12.20117 г., с решение по Протокол № 85, Комисията за финансов надзор, на основание чл. 91 ЗППЦК и Регламент (ЕО) № 809/2004 на Комисията относно прилагането на Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, съдържаща се в проспектите, както и формата, включването чрез препратка и публикуването на подобни проспекти и разпространяването на реклами (Регламент № 809/2004) указва на "Ф. К." АД да отстрани констатирани непълноти и несъответствие в представения за потвърждаване проспект и да внесе за потвърждаване, съобразно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2016/301 на Комисията от 30 ноември 2015 г. за допълване на Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за одобряването и публикуването на проспекта и разпространението на реклами, както и за изменение на Регламент (ЕО) № 809/2004 на Комисията (Делегиран регламент 2016/301). Между посочените непълноти е и изискването във връзка с т. 15 на Приложение IV "Значителни договори" за представяне на информация относно начина на осъществяване на дейността и спазване на законовите изисквания във връзка с сключения на 30.06.2017 г. договор с "М. К. П." ООД.

1. На 8.12.2017 г. Комисията за финансов надзор отправя запитване до Българска народна банка за предпоставките, при които публично търговско дружество може да осъществява дейност по чл. 3, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 12 ЗКИ като излага фактите по отношение на придобиването на вземанията по кредити от "Ф. К." АД.

1. На 11.12.2017 г. "Ф. К." внася в Комисията за финансов надзор допълнителни данни и документи.

В проспекта, Приложение ХV "Значителни договори" - л. 65 - 67, електронен носител 1, папка с наименование "F. C..12.2017", е посочено, че "във връзка с изпълнението на заложените цели по емитирания облигационен заем към датата на Проспекта за "Ф. К." АД са възникнали следните съществени вземания:

В изпълнение на сключения с "Ф. К." АД Комисионен договор от 30.06.2017 г. "М. К. П." ООД е придобило от "Б. П. Б." АД вземанията на банката за главници по договори за инвестиционни кредити в общ размер от 8 229 045,97 EUR, обезпечени с първа по ред ипотека върху въведени в експлоатация недвижими имоти, находящи се в област Б., О. П., гр. А., комплекс от жилищни сгради за сезонно ползване "М. К.".

Подробно са изложени параметрите на сделката и целите на придобития актив.

1. На 22.12.2017 г., с Решение № 1654-Е, на основание чл. 13, ал. 1, т. 8 ЗКФН и чл. 92, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗППЦК, Комисията за финансов надзор отказва потвърждение на проспект за допускане до търговия на емисия в размер на 5 000 000 евро, разпределени в 5 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, обезпечени, неконвентируеми, свободнопрехвърляеми облигации с единична номинална и емисионна стойност 1 000 евро и с ISIN код BG2100010177, издадени от "Ф. К." АД, съгласно решение на Съвета на директорите от 5.06.2017 г.

Мотивите на Комисията за отказа са: осъществено от емитента придобиване на вземания за главници по договори за инвестиционен кредит в общ размер от 8 229 045,97 евро в нарушение на действащото законодателство - чл. 2, ал. 2, т. 12 и чл. 3а, ал. 1 ЗКИ и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции (Наредба № 26), което създава съществена правна несигурност относно осъществената инвестиция и интересите на инвеститорите в ценните книжа на емитента.

Придобитите вземания произтичат от три договора за инвестиционен кредит между "Б. П. Б." АД и "И. П. Д." АДСИЦ - № 1236 от 10.9.10.2007 г.; № 736 от 7.07.2008 г. и № 327 от 14.12.2009 г. ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности.

IV. По съществото на спора:

Съдът, след като обсъди твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебно, на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК, проверка на оспореното Решение № 1624-Е приема от правна страна следното:

1. По компетентността на органа:

Решение № 1654-Е е издадено от Комисията за финансов надзор на основание чл. 13, ал. 1, т. 8 ЗКФН, редакция към датата на издаване на акта, сега точка 9. Съгласно разпоредбата Комисията, при условията и по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, взема решение за издаване или отказ за издаване на потвърждение на проспекти за публично предлагане на ценни книжа.

С оглед на горното и на съдържанието на Решение № 1624-Е същото е издадено от компетентен орган.

1. По формата:

Оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и е издадено в исканата от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК. От формална страна съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК - съдържа фактически и правни основания, адресат, разпоредителна част.

С оглед на това, оспореното решение е издадено при спазване на изискванията за форма на административния акт. Доколко фактическите и правни основания на акта са съответни на доказателствата по делото и на материалния закон е въпрос на материалната законосъобразност на акта.

1. По административнопроизводствените правила:

Административното производство е започнало по инициатива на "Ф. К." АД с подаването на заявление за потвърждение на проспект за публично предлагане по смисъла на чл. 91, ал. 1 ЗППЦК. Органът е упражнил правомощието си по чл. 92, ал. 1 и 3 ЗППЦК като е спазил установените в закона срокове.

На жалбоподателя е предоставен изискуемия от чл. 92, ал. 2 ЗППЦК едномесечен срок за отстраняване на несъответствията. Направените изменения по проекта в изпълнение на указанията на Комисията са представени от емитента в съответствие с изискванията на чл. 3 от Делегиран регламент 2016/301.

С оглед на горното в хода на административното производство не са допуснати нарушения.

1. По съответствието с материалноправни разпоредби:

Правното основание, на което Комисията постановява отказа си е чл. 92, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗППЦК.

Съгласно чл. 92, ал. 2 ЗППЦК Комисията може да откаже потвърждение само ако заявителят не е отстранил несъответствията и не е представил изискуемите документи в определения срок, който не може да бъде по-кратък от един месец. От доказателствата по делото е безспорно, че Комисията е спазила тази предпоставка за издаване на отказа - на жалбоподателя е било дадено указание за отстраняване на несъответствието в едномесечен срок, като Комисията е приела, че несъответствието не е отстранено.

Съгласно чл. 91, ал. 1, т. 3 ЗППЦК Комисията отказва издаването на публично потвърждение по смисъла на чл. 78, ал. 2 ЗППЦК, когато поради особените права, които предвиждат акциите, или поради друга причина не са осигурени интересите на инвеститорите. От мотивите на акта е видно, че органът е приел наличие на втората визирана в разпоредбата хипотеза - неосигуряване на интересите на инвеститорите. Налице е изрично позоваване на това основание. Причината, поради която органът прави този извод е правната несигурност на инвестицията - придобиване на вземания за главници по договори за инвестиционни кредити в нарушение на изискванията на чл. 2, ал. 2, т. 12 във вр. с чл. 3а, ал. 1 ЗКИ и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 26.

С оглед на мотива на органа за постановения отказ и доводите на жалбоподателят спорът между страните е за характера на осъществената от жалбоподателя дейност за придобиване на вземания.

Дейността по чл. 2, ал. 2, т. 12 ЗКИ е придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други). Релевантна в случая е дейността по придобиване на вземания по кредити. Тази дейност може да се извършва от банка (кредитна институция), по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗКИ, или от финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ. Когато дейността се извършва от банка, дейността трябва да е вписана в лиценза й. Когато дейността се извършва от лице по занятие е необходимо да бъде вписано в публичен регистър на Българска народна банка, ако дейността е съществена за него - чл. 3а, ал. 1 ЗКИ. Критериите за определяне на съществена дейност са регламентирани в чл. 13, ал. 1 от Наредба № 26. Съществена дейност е налице, когато относителният дял на дейностите по чл. 3а, ал. 1, изчислен по който и да е от начините по алинея 2, е не по-малко от 30 % от общата дейност на юридическото лице съгласно финансовите отчети.

Следователно, за да е налице задължение за регистрация по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ е необходимо съответното лице да извършва дейността по занятие и тя да е съществена за него. Изискванията са кумулативни.

Как се отнасят фактите по делото към така съществуващата нормативна уредба?

По делото е безспорно, че между жалбоподателя и "М. К. П." ООД е сключен комисионен договор по смисъла на чл. 348, ал. 1 ТЗ, по силата на който комисионерът - "М. К. П." ООД, се задължава да придобие от свое име и за сметка на комитента - "Ф. К." АД, вземания за главници по банкови кредити на стойност 8 229 хил. евро. Следователно, предметът на договора е еднозначно определен и той е вземания на банкови кредити по смисъла на чл. 430, ал. 1 ТЗ на една точно определена стойност. Изпълнителната сделка - между комисионера и банката, има за предмет също придобиването на вземания от главници по банкови кредити на тази сума. Колко са тези банкови кредити е ирелевантно за предмета на изпълнителната сделка, защото това, което се купува е вземания на стойност. Вземанията и стойността са елементите, които формират предмета на изпълнителната сделка. Факта, че стойността на вземанията е постигната чрез придобиването на вземанията по три договора за инвестиционен кредит между банката и кредитополучателя - "И. П. Д." АДСИЦ, по никакъв начин не променя предмета на изпълнителната сделка още по-малко я превръща в три отделни сделки.

С оглед на горното неоснователен е мотива на органа, че фактически жалбоподателят е придобил три самостоятелни вземания по кредити и следователно е извършил чрез комисионера три сделки.

Чрез приетите три сделки органът обосновава изискването на чл. 3а, ал. 1 ЗКИ дейността да е извършвана по занятие. С оглед на горното този мотив на органа е неоснователен. Независимо от това следва да се посочи, че дори и да се приеме, че жалбоподателят е извършил три сделки това не води автоматично до извод за извършване на сделки за придобиване на вземания по кредити от жалбоподателя по занятие.

Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "дейност по занятие", но приетото от органа, че формалното извършване на три сделки изпълват неговото съдържание не съответства на смисъла на понятието. Трайно е разбирането в съдебната практика, че за да е една дейност дейност по занятие е необходимо тя да има системен, траен, постоянен за лицето характер, да е обвързана с поемането на риск и да с намерение да бъде източник на доход. Твърдяните от органа три сделки, дори и да са осъществени, очевидно не са с траен и системен характер за жалбоподателя. Органът, макар да твърди в мотивите си, че приетото от него е трайна съдебна практика не сочи такава.

Следва да се посочи, че в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на Общото събрание на Търговската колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 1/2009 г., е прието "осъществяваното занятие от конкретния търговец купувач на приватизационния договор предполага постоянно сключване на определен вид сделки със спекулативна цел с оглед реализиране на търговска печалба". Това разбиране на Върховния касационен съд, макар и дадено във връзка с определяне на характера на приватизационния договор, разкрива разбирането на съда за съдържанието на понятието "дейност по занятие", което не съответства на соченото от органа.

В контекста на даденото от Върховния касационен съд тълкуване е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, която дефинира, че независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение. А в даденото от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите становище се сочи: "Редовно или по занятие" предполага, че лицето има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Това намерение е видно, ако лицето системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес. С. може да се проявява както чрез системно (регулярна) получаване на доход, така и чрез продължителност и/или многократност на действията" (изх. № 04-19-570 от 16.11.2011 г. - http:/nraapp03.nra. bg/cms5/apps/wqreg/main ).

В този контекст е и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 26, която сочи, че в регистъра по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ се вписва лице, "което възнамерява да извършва дейност като финансова институция по чл. 3а ЗКИ", т. е. лице, което има намерение да превърне тази дейност в дейност с траен за него характер, а не да извърши инцидентно една сделка, която по своите характеристики попада в обхвата на сделките по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ.

Следователно, независимо дали става въпрос за публичното или за частното право разбирането за съдържанието на понятието "дейност по занятие" не се ограничава до извода на органа, че придобитите "три самостоятелни вземания по кредити ... съгласно установената практика за преценка наличието на осъществяване на дейност по занятие, е достатъчно основание за формиране на обоснован извод за наличие на осъществявана" от жалбоподателя дейност по занятие.

Следва да се посочи, че емитентът е вписал процесната сделка в Приложение ХV "Значителни договори". С. П. I, т. 22 на Регламент № 809/2004 в това приложение емитентът дава резюме на всеки значителен договор, различен от договорите, сключени по време на обичайната дейност. Това значи, че вписването съответства на доказателствата досежно характера на дейността - придобиване на вземания по банкови кредити не са обичайната дейност на емитента.

Видно от изложеното първият от двата кумулативни елемента на разпоредбата на чл. 3а, ал. 1 ЗКИ не е налице - придобитите от жалбоподателя вземания по банкови кредите не са осъществени в резултат на дейност по занятие. Те са придобити в резултат на единична сделка.

Безспорно обаче е налице вторият кумулативен елемент - същественост на сделката. С оглед на критериите по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 26 относителният дял на дейността по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ, съгласно междинния финансов отчет към 30.09.2017 г, формира 88% от приходите на емитента за периода.

Но разпоредбата на чл. 3а, ал. 1 ЗКИ изисква кумулативно наличието на двете предпоставки. Липсата на едната прави извода на органа за незаконосъобразно осъществена дейност по придобиване на вземания по банкови кредити несъответен на доказателствата по делото и на релевантната нормативна уредба.

По отношение на жалбоподателя, с оглед на процесната сделка, не са налице законовите предпоставки за регистрация като финансова институция по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ.

Неправилният извод на органа за незаконосъобразно осъществена от жалбоподателя дейност по придобиване на вземания по банкови кредити лишава от основание и извода му за правна несигурност относно осъществената инвестиция и интересите на инвеститорите в ценните книжа на емитента. Това прави лишен от фактическо основание оспорения отказ, защото той е мотивиран с разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 3 ЗППЦК, т. е. с неосигурени интереси на инвеститорите.

Несъответствието на фактическите основания на сочените правни такива прави оспореното Решение № 1624-Е материално незаконосъобразно.

Без правно значение за изхода на делото, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че твърдението на жалбоподателя за липса на компетентност на органа да преценява наличието на предпоставките по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ е неоснователно. Преди всичко следва да се посочи, че този довод е относим към материалната законосъобразност на оспорения акт, а не към компетентността на органа, тъй като органът е компетентен да откаже потвърждение по чл. 78, ал. 2 ЗППЦК, но въпросът е компетентен ли е да извърши преценката на факти, които се явяват материалноправно основание за отказа.

Безспорно е, че съгласно чл. 3а, ал. 1 ЗКИ именно Българска народна банка води регистъра на лицата, които извършват дейност по чл. 2, ал. 1, т. 12 ЗКИ, наблюдава финансовото им състояние и извършва последващи проверки за верността на представяните пред банката финансови отчети, както и че именно подуправителят на Българска народна банка, ръководещ управление "Банков надзор" осъществява административнонаказателната отговорност на лицата за нарушение на Закона за кредитните институции, но в случая Комисията за финансов надзор не осъществява санкционно правомощие по отношение на жалбоподателя на основание на Закона за кредитните институции. Комисията, в изпълнение на правомощието си да прецени защитени ли са интересите на инвеститорите, приема, че е налице нарушение на законовите изисквания за извършване на дейността по чл. 2, ал. 1, т. 12 ЗКИ. За никакво изземване на функциите на Българска народна банка не става въпрос, а за изпълнение на правомощието на Комисията по чл. 92, ал. 1 ЗППЦК.

Поради изложеното обжалваното Решение № 1624-Е като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Тъй като административното производство е започнало по искане на жалбоподателя съдът следва да върне преписката на органа за продължаване на производството съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед на разпоредбата на чл. 174 АПК съдът би следвало да определи и срок за произнасяне на органа, но тъй като в случая от подаването на заявлението до произнасянето на Комисията е изминал значителен период от време, което обективира хипотезата на чл. 85, ал. 1 ЗППЦК, възможно е да е налице необходимост от внасянето на поправки в проспекта, за което органът ще следва да определи разумен срок на емитента. Спазването на този срок е в интерес на емитента, което гарантира движението на административното производство. След изтичането на този срок срокът на органа за произнасяне е законово определен - чл. 91, ал. 1 - 3 ЗППЦК, което прави ненужно определянето и от съда на срок за произнасяне.

С оглед на изхода от спора, направено от жалбоподателя искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Комисията за финансов надзор да заплати на "Ф. К." АД направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 50,00 лв. държавна такса. По делото жалбоподателят е представляван от адвокат, но доказателства за разноски за адвокатско възнаграждение не са представени, поради което съдът не следва да присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд