Решение № 16545 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6753/2011 г.

Решение № 16545 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6753/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление полиция гр. Септември при Областна дирекция на МВР - Пазарджик срещу решение № 195 от 19.04.2011 г. по адм. дело № 66/2011 г. на Административен съд - Пазарджик. В нея са развити доводи за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Пламен Христов Топалов, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Пазарджик е отменил заповед № 1733 от 20.12.2010 г. на началника на РУП гр. Септември, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "в" от Закона за движението по пътищата е наредено временно спиране от движение на лек автомобил м. "Мазда", рег. № Е 3482 ВК, собственост на Мехмед Муса Алиот, ползван и управляван от Пламен Христов Топалов, до сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Съдът е установил от фактическа страна, че на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № 1733/19.12.2010 г. за това, че управлява описания лек автомобил без застраховка "Гражданска отговорност". В акта жалбоподателят е направил възражение, че има застраховка и ще я представи пред контролните органи. При извършена справка в публичния регистър на интернет-страницата на Комисията по финансов надзор е установено, че към този момент не е било отразено наличие на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност". В хода на съдебното производство по делото е приложена комбинирана застрахователна полица с дата на издаване 17.12.2010 г. и срок на действие от 18.12.2010 г. до 17.12.2011 г. и контролен талон, както и извлечение от регистъра на сайта на КФН, в който е отразена същата. Съдът е събрал и гласни доказателства относно механизма на сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност". След като е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, е достигнал до извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Посочил е, че обжалваната ограничителна мярка се прилага спрямо лице, което управлява МПС без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", като в разглеждания случай фактическият състав не е осъществен. Жалбоподателят в съответствие с изискването на чл. 261, ал. 1 от Кодекса за застраховането е удостоверил със застрахователна полица и знак, издаден от Гаранционния фонд, че е изпълнил задължението си да управлява МПС при наличие на задължителна застраховка "Гражданска отговорност". По отношение на направените от жалбоподателя разноски, предвид отсъствие на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, съдът е осъдил административния орган да заплати от бюджета същите в пълен размер. При тези съображения, съдът е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е прието при неправилно приложение на материалния закон, включително в частта за разноските. Релевира доводи, че съществуващият ред за сключване на застрахователните договори и срок за отчитане на застрахователните полици, регламентирани в Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, позволяват антидатиране с оглед избягване на административни санкции от нарушителите. Твърди, че към датата на издаване на оспорената заповед лицето не е имало задължителна застраховка "Гражданска отговорност", поради което съдът неправилно е отменил същата. Прави възражение по отношение на присъдените разноски и иска решението и в тази част да бъде отменено, като счита, че при евентуална преценка за неоснователност на касационното обжалване, размерът им е прекомерно завишен и следва да бъде намален в обичайните граници съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съдът точно е установил релевантните фактически обстоятелства по делото и въз основа на коректния им анализ е постановил правилно решение. Правилно съдът е приел, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 171, т. 2, б. "в" от ЗДвП, за да се приложи спрямо жалбоподателя (сега ответник по касация) предвидената в текста принудителна административна мярка. Разпоредбата предвижда временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който няма задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, до сключването й, а видно от доказателствения материал по делото е, че към датата на издаване на оспорената заповед лицето е имало надлежно сключен застрахователен договор. Неоснователни са възраженията в касационната жалба във връзка с реда за предоставяне на информация от застрахователите за действащите застрахователни договори на Гаранционния фонд, от който според касатора лицето неправомерно се е възползвало. Правно значение за спора има фактът на валидно сключен застрахователен договор към момента на издаване на оспорената заповед, а обстоятелството, че информацията за същия е постъпила по-късно и станала публично достъпна, предвид установената процедура по чл. 27 от Наредба№ 24/08.03.2006 г., няма основание да се тълкува във вреда на лицето. Решението е правилно и в частта за разноските. Съдът, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК е присъдил разноските на жалбоподателя, дължими от бюджета на административния орган, съобразно представените доказателства за внесена държавна такса и договор за правна защита и съдействие, в който е отразена сумата за адвокатско възнаграждение и обстоятелството, че е платена изцяло в брой. При отсъствие на възражение за прекомерност на същото от страна на административния орган по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът правилно е посочил, че не разполага с възможността за преценка дали заплатеното възнаграждение е съобразно с действителната фактическа и правна сложност на делото и е осъдил насрещната страна да заплати разноските в пълен размер. Настоящата инстанция проверява правилността на обжалваното решение, включително в частта за разноските, които в случая са присъдени точно от решаващия съд. Направеното едва с касационната жалба възражение по чл. 78, ал. 5 от АПК от административния орган за дължимите разноски при производството пред административния съд е несвоевременно и не подлежи на обсъждане в касационното производство. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. На основание чл. 143, ал. 4 вр. чл. 228 от АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на Пламен Христов Топалов направените деловодни разноски пред касационната инстанция, изрично поискани с представената по делото писмена защита от пълномощника на страната, с приложени към нея договор за правна защита и съдействие и описа на разноските, и при отсъствие на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от насрещната страна, в пълен размер - 450 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,