Решение № 13207 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1307/2015 г.

Решение № 13207 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1307/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Евгений Владимиров Василев от гр. Стара Загора, подадена чрез процесуален представител, срещу заповед № 8121К-3000/16.12.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплина наказание и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната й. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител и в представени писмени бележки оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със заповед № 8121д-543 от 12.09.2014 г. Министърът на вътрешните работи разпорежда проверка по изнесени данни в анонимен сигнал вх. № 812100-12081/26.08.2014 г. по описа на МВР за допуснати неправомерни действия от жалбоподателя - в качеството му на директор на ОД на МВР Смолян, която бъде извършена от комисия в конкретно определен състав в срок от 30 дни. В указания срок комисията извършила проверка по изнесеното в сигнала, като в изготвената справка относно извършената проверка с рег. № УРИ 8121р-27918/20.10.2014 г. констатирала, че основната част от твърденията не се потвърждават. Разширила предмета на проверката и констатирала, че Василев е извършил общо три дисциплинарни нарушения, две от които квалифицирала като такива в нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, за които се предвижда дисциплинарно наказание "порицание", а третото - като "превишаване на власт или използване на служебно положение за лична облага или за облага на трети лица, за което се предвижда наказание "уволнение". При това, по отношение на последното направила предложение до министъра срещу Василев да бъде образувано дисциплинарно производство с надлежна заповед и същият да бъде отстранен от длъжност (рег. № 8121р-27922/20.10.2014 г.). Със заповед № 8121К-2279/20.10.2014 г. въз основа на постъпили данни - посоченото предложение, министърът образува дисциплинарно производство срещу държавния служител Евгений Василев - директор на ОД на МВР - Смолян за това, че на 14.09.2014 г. разпорежда на подчинен му служител - полицай Ангел Димитров Марчев от сектор "Пътна полиция" (ПП) да прекрати съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за нарушение по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и да освободи водача и пътниците на проверявания автомобил. В заповедта е посочено, че с разпореждането да спре започналото съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу Мюмюн Мустафа Юсиф (Юсуф) от с. Глухар, обл. Кърджали за нарушение по ЗДвП, Василев умишлено е осуетил започване на процедура по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с което е облагодетелствал Мюмюн Юсиф в качеството му на водач на лек автомобил марка "Мерцедес" с рег. № СА 1213ТХ, който е извършил нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, за което същият не е санкциониран и е облагодетелстван със сумата от 100 лв. Посочено е, че с това Василев е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), за което е предвидено наказание "уволнение". Със същата заповед Василев е отстранен от длъжност, определен е дисциплинарно-разследващият орган (ДРО) поименно, посочени са задълженията на последния да запознае служителя със заповедта и правата му в дисциплинарното производство, а така определения ДРО е задължен при постъпване на данни за извършени от Василев и други нарушения да ги разследва и квалифицира, съобразно събраните доказателства. В хода на дисциплинарното разследване комисията приела писмени сведения от служителите Марчев и Сивков - служители от наряда като автопатрул за времето от 06,30 до 18,30 часа на 14.09.2014 г., от Неделчо Делев - началник на сектор ПП и Карамфил Димитров - разузнавач в сектор "КП" - РУП Смолян. Приобщила към преписката и оригинала на бланка за АУАН, серия Т, № 0319576 в три екземпляра, копие от разпечатка на техническо средство TR4D, № 422 с отбелязване под № 2 на дата, час, ограничението на радара, фиксираната скорост и превишението на скоростта, копие от дневник за отразяване на регистрирани нарушения на максимално разрешената скорост от дата 1.01.2014 г., копие на часови график с № 059943, № УРИ: 1058р-104-12.09.2014 г., предадени доброволно с протокол от Неделчо Делев - началник сектор ПП. Освен това прегледала телефонните апарати на Марчев и Делев, за което съставили протоколи, приела и писмените обяснения на Мария Делева - съпруга на Неделчо Делев. Установеното от ДРО е отразено в обобщена справка с рег. № 8121р-29784/28.10.2014 г., адресирана до министъра, като ДРО предложила на Василев да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 204, ал. 1 за извършени нарушения на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. т. 1 - 13, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗМВР и по чл. 194, ал. 2, т. т. 1- 4 ЗМВР, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 ЗМВР. В хода на проверката са поискани и съответно дадени, писмени обяснения от Василев, в които същият освен обясненията си за случилото се на 14.09.2014 г. направил искания за събиране на допълнителни доказателства във връзка с това. На следващия ден в изпълнение на покана с рег. № 8121р-29786/28.10.2014 г. ДРО предоставил възможност на Василев да се запознае с обобщената справка и даде писмени обяснения и възражения. В указания от ДРО срок Василев подал до дисциплинарно наказващия орган искане с вх. РЯ-13685/30.10.2014 г., в което поради това, че не са събрани посочени от него доказателства изложил твърдения, че фактическата обстановка по извършване на дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана отговорността му не е изяснена, което според него води до извод, че ДРО е заинтересован от изхода на разследването. На основание чл. 207, ал. 4 ЗМВР и чл. 10, ал. 2 от АПК поискал да бъдат отведени председателя и един от членовете на ДРО и дисциплинарно наказващия орган (ДНО) да разпореди събирането на допълнителни доказателства, като бъде отложено давенето на писмените му обяснения. На 20.11.2014 г. с рег. № 8121р-31839 ДРО представя на министъра становището си относно проведеното дисциплинарно производство, в което отново изложила констатациите си, отразени в обобщената справка и становището си по твърденията на Василев, дадени в писмените му обяснения и направените искания, като не събрали исканите от Василев допълнителни доказателства и отново предложила на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение, като бъдат отхвърлени направените от него искания. На 21.10.2014 г. министърът с рег. № 8121р- 34507 отправя покана към Василев за даване на допълнителни обяснения или възражения във връзка с обобщената справка. На 25.11.2014 г. с рег. № РЯ-14223 Василев дава допълнителни обяснения, с които представя и обяснение от съпругата си Венета Василева. На 21.11.2014 г. ДНО се запознава със становището, и обобщената справка, изготвени от ДРО, както и с искането на Василев за събиране на допълнителни доказателства и отвода на членове на ДРО, а на неустановена дата се запознава с допълнителните обяснения на Василев и неговата съпруга. На 16.12.2014 г. министърът постановява обжалваната пред настоящия състав заповед № 8121К-3000, с която налага на Василев наказание "уволнение" и прекратява служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, за това, че на 14.09.2014 г. Василев - Директор на ОД на МВР Смолян разпорежда по телефона на подчинения му служител - полицай Ангел Димитров Марчев от сектор ПП да прекрати действията си по установяване на административно нарушение по ЗДвП, да не съставя акт по ЗАНН на водача - нарушител Мюмюн Мустафа Юсиф от с. Глухар, обл. Кърджали и да му разреши да напусне мястото на нарушението - с. Търън, общ. Смолян, с което превишил властта си за облага на трето лице - водача на лек автомобил "Мерцедес", с рег. № СА1213ТХ Мюмюн Юсиф, като не му бъде търсена административна отговорност за извършеното нарушение, за което се налага административно наказание глоба от 100 лв. на водач, който е извършил нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, представляващо нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 1 ЗМВР - превишаване на власт за облага на трети лица. В заповедта е посочено, че описаното деяние е укоримо и от морална гледна точка - неспазване на т. т. 15, 19, 20, 55 и 59 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, действията на Василев не удовлетворяват изискването за върховенство на закона и примерно поведение от страна на държавния служител, както при и изпълнение на служебните задължения, така и в извън работно време и по същността си представляват незачитане на установения обществен ред, станали са достояние на широк кръг лица извън системата на МВР - съпругата на Неделчо Делев и на по-широка общественост чрез местните средства за масова информация, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Заповедта е връчена на Василев на 8.012015 г., а жалбата срещу нея е подадена на 23.01.2015 г. чрез МВР. В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Юсуф (неправилно посочен в заповедта като Юсиф) и Карадайъ, първият водач, а втория пътник в автомобила, спрян за проверка на 14.09.2014 г. в с. Търън, обл. Смолян от служителите на сектор ПП - РУП Смолян Сивков и Марчев, които установяват, че на посочената дата са спрени за проверка от служители на МВР заради движение с превишена скорост. Карадайъ се представя като кандидат за народен представител и провел телефонен разговор с Карамфил Димитров, след което по желание на последния дал телефона си на един полицаите, за да го помоли "да приключат по-бързо". Свидетелят Юсуф, заявява че се спрени на територията на населено място - с. Търън, в което ограничението на скоростта е 50 км/ч, но не бил видял знак за това ограничение. Същият установява, че при поискване на документите му от органите на МВР от автомобила слиза пътника, за да им ги предаде, като същите му били върнати от полицаите, няколко минути след като Карадайъ се връща в автомобила. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспореният акт е издаден от Министъра на вътрешните работи, който е компетентния орган, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 41, ал. 1 ЗМВР. Същият е постановен в нарушение на изискванията за форма, предвидени в разпоредбата на чл. 210, ал. 1, тъй като в него след като е прието, че извършеното от Василев представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, не са посочени конкретните служебни задължения, които не са изпълнени от него. Не са посочени и конкретните служебни правомощия, които не е спазил при ангажиране на отговорността му за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 3 ЗМВР. Настоящият състав намира, че заповедта е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени за това. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на ДНО, въз основа на представена справка от извършена проверка от нарочно назначена комисия по подаден анонимен сигнал, в която обаче освен нарушението, за което е образувано дисциплинарното производство предвид разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР са изложени констатации за наличие на данни за извършени още 2 нарушения на служебната дисциплина от страна на Василев, за които е предвидено дисциплинарно наказание "порицание". Въпреки задълженията, вменени му по т. 5 от заповед № 8121К-2279/20.10.2014 г., ДРО не е провел разследване за тях. Обстоятелството, че в обобщената справка и становището на ДРО, че по отношение на същите следва да се приложи разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Инструкция № Iз-2813 от 4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика (Инструкцията) не води до извод, че в случая проверката е извършена в съответствие с разпореденото от министъра в заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Освен това разпоредбата предвижда правомощия и задължения на ДНО, свързани с определяне на вида и размера на наказанието, които обаче не са възложени и на ДРО. Така установеното представлява нарушение на чл. 7, т. 2 от посочената инструкция, предвиждаща задължение за служителите на МВР с правомощие за налагане на дисциплинарните наказания да не допускат укриване или омаловажаване на дисциплинарни нарушения. В хода на производството ДРО събирайки доказателства за установяване на случилото се на 14.09.2014 г., не е изяснил напълно фактическата обстановка, при което отразеното в обобщената справка и становището не отговоря на установеното в хода на проверката, тъй като освен изложеното по-горе не са събрали поисканите от служителя доказателства. В конкретния случай ДРО след приключване на разследването е изготвил обобщена справка, съгласно чл. 207, ал. 7 ЗМВР. Действително съгласно ал. 6 на същия текст в рамките на своите правомощия ДРО самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени, но същевременно ал. 3 нормата го задължава да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Тази разпоредба обаче следва да бъде тълкувана в съответствие с на чл. 34 и чл. 35 АПК, задължаваща административните органи да изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая в пълнота, като събират служебно доказателства. В случая искането на Василев за събиране на допълнителни доказателства е направено след запознаването му с обобщената справка и е в съответствие с правата му по чл. 207, ал. 8, т. 5 ЗМВР. Макар същите да са били допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата обстановка в пълнота, предвид разпоредбите на чл. 6, ал. 1 - 7 от Инструкцията, ДРО не е събрал тези доказателства, а само е изложил становището си по тях. По направеното искане за отвод на членове на ДНО не е взето становище от компетентния орган. В случая членовете на комисията, са разполагали с възможност единствено да извършат собствена преценка да си направят самоотвод. При направен им отвод от страна по преписката, макар да липсва изрична разпоредба в ЗМВР, доколкото разпоредбата на чл. 207, ал. 5 предвижда, че искането се отправя до ДНО изводът е, че компетентен да се произнесе е именно той. В случая това е министърът, който обаче не се е произнесъл по направеното искане, а се е задоволил да се запознае с изразеното в становището от ДРО. Отделно от това посоченото в становището, че искането не е направено веднага след запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и поради това е направено след изтичане на предвидения преклузивен срок е неправилно. Настоящият състав намира, че чл. 207, ал. 5 ЗМВР е приложим в случаите, когато основателните съмнения за безпристрастност на ДРО са били налице още при издаване на заповедта. В конкретния случай тези съмнения са възникнали за Василев при запознаване с обобщената справка, при което с оглед разпоредбата на чл. 207, ал. 4 ЗМВР предвиждаща, че когато се установи това участник в производството може да поиска отвод е следвало ДНО да изрази становището си по това искане при липсата на направен самоотвод от страна на членовете на ДРО или отказ за такъв с изложени мотиви за липсата на обстоятелствата на тази норма. От събраните по делото доказателства се установява, че в случая Василев е дал устна заповед по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Инструкцията, доколкото е отправена към служители, които са му подчинени, но не непосредствено, а не разпореждане, както е прието в заповедта. Тази заповед е изпълнена от служителите. Според разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. последно от ЗМВР, неизпълнението на заповед на ръководител се квалифицира като нарушение на служебната дисциплина. Същевременно следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Инструкцията. Тя предвижда, че когато служител прецени, че издадена заповед е неправомерна е длъжен да посочи основанията си за това на началника, който я е издал. Едва когато заповедта бъде потвърдено писмено, служителят я изпълнява и само тогава отговорност за последиците от изпълнението й носи началникът. Василев е направил искане за събиране на доказателства в тази насока, но такива не са били събрани. На следващо място липсват доказателства заповедта на Василев към подчинените му служители да е издадена с целта, посочена в обжалваната от него заповед - набавяне на облага на Мюмюн Мустафа Юсуф от с. Глухар, изразена в това да не му бъде търсена административно наказателна отговорност за извършено нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, за което се налага административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. От събраните в хода на производството доказателства се установява, че в случая Василев е издал заповедта по повод обаждане на служителя в сектор КП при РУП - Смолян - Димитров, който е помолил Василев да се разпореди да не бъде наказван негов приятел, който обаче не е лицето Мюмюн Юсуф, а Мустафа Карадайъ. От обясненията на Димитров, дадени в хода на дисциплинарното производство и от тези, дадени от Карадайъ пред съда се установява, че Димитров е уведомил Василев, че водача на автомобила е негов близък приятел, който е бивш народен представител, при което неправилно в заповедта е прието, че Василев е издал устната заповед с цел облага за Юсуф, както е прието в заповедта. Същевременно от приложената на л. 157 от делото разпечатка на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TR4 се установява, че под № 2 е регистрирано нарушение, станало на 14.09.2014 г. в 11,17 часа - при ограничение от 62 км трафик радар 00422 е установил движещ се автомобил със скорост 82 км/ч или превишение от 20 км., за което не е посочено да е наложена санкция. От останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства е установено, че нарушението е извършено в рамките на населено място, в което съгласно чл. 21 ЗДвП е забранено превишаване на скорост от 50 км/ч за категорията превозно средство, което е управлявал Юсуф. С оглед на това в случая не е установено по безспорен начин какво точно е извършеното от Юсуф нарушение и съответно размера на предвиденото наказание, при което размера на посочената в заповедта имотна облага не е установена и по размер. От така установеното следва, че заповедта е постановена без да са изяснени в пълнота фактите и обстоятелства, като не е направена и оценка на тези доказателства и не е извършена дължимата преценка за вината на Василев, с оглед конкретно установените факти преди налагане на наказанието в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 4 ЗМВР, чл. 35 и чл. 36, ал. 3 АПК. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в нарушение на изискванията за формата на акта, при което следва да бъде отменен. При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, предвид направеното възражение за прекомерност, следва да бъде осъдено МВР да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение