Решение № 4843 от 19.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Хюсеинов, от [населено място], област Разград против решение 133 / 18.10.2021 г. по адм. дело 168 / 2021 г. на Административен съд Разград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Разград изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 133 / 18.10.2021 г. по адм. дело 168 / 2021 г. Административен съд Разград е отхвърлил оспорването по жалба на Ф. Хюсеинов, от [населено място], област Разград срещу решение 1012 16 72/1 от 07.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ Разград и потвърденото с него разпореждане [номер] 16 8 / 22.04.2021 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Приел е, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съдът е направил точни и обосновани изводи досежно материалната законосъобразност на оспорения административен акт, като издаден при наличието на законовите предпоставки на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО. Съгласно чл. 98, ал. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което тя е първоначално отпусната може да се отмени съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО от органа, който го е издал. Въз основа на доказателствата по делото съдът обосновано е приел, че законосъобразно на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО ръководителят на ПО при ТП на НОИ Разград е издал разпореждане [номер]-16-8 от 22.04.2021 год., с което е отменил разпореждане [номер] от 06.02.2009 год. за определяне на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична пенсия за инвалидност на касатора, считано от 01.02.2009 год. пожизнено и всички последващи разпореждания, издадени във връзка и по повод отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност до 01.12.2017 год. Установено е, че с влязла в сила присъда 161 от 23.04.2018 год. по н.о.х.д. 80 / 2018 год. по описа на Районен съд Разград касаторът Хюсеинов е представил пред ТП на НОИ Разград неистински официален документ експертно решение 0155 от 16.01.2009 год., на който е бил придаден вид, че е издаден от ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ Св. Иван Рилски-Разград АД. Правилен е изводът на съда, че неистинността на експертното решение, въз основа на което са издадени разпореждане [номер] от 06.02.2009 год. и последващите го до 01.12.2017 год., касаещи отпускането и размера на лична пенсия за ИОЗ и лична пенсия за инвалидност на касатора е доказана с влязла в сила присъда, която е задължителна както за административните органи, така и за съдилищата. Наличието на материално правните предпоставки по чл. 99, ал. 1, т. 2 б. а от КСО, за издаването на разпореждане [номер]-16-8 от 22.04.2021 год. са безспорно установени. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение