Решение № 8934 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2217/2009 г.

Решение № 8934 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2217/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административно- процесуалния кодекс. Образувано е по искане от Иван Николов Хубев от гр. София, чрез пълномощника адв. Стоил Томов, за отмяна на влязло в сила решение № 8103/02.07.2008 г., постановено по адм. дело № 12434/2007 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В искането се твърди, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. Към искането са представени постановление от 20.01.2004 г. и постановление от 04.09.2008 г. и двете за частично прекратяване на досъдебното производство по сл. д. № VII-025/2002 г. на Софийска военноокръжна прокуратура. В искането се претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по искането за отмяна - Министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрисконсулт Цветелина Пейчинова оспорва искането и моли да бъде отхвърлено. В писмени бележки се излагат съображения, че от представените писмени доказателства не се установява наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: С решение № 8103/02.07.2008 г., постановено по адм. дело № 12434/2007 г. на ВАС, чиято отмяна се претендира, тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, в производство по чл. 208 и сл. АПК, е оставил в сила решението от 09.07.2007 г. по адм. дело № 2374/2005 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата на Иван Николов Хубев срещу заповед № 3-1033/09.05.2003 г. на директора на Национална служба "Полиция" - МВР, с която на основание чл. 238, т. 5 и чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР, вр. чл. 204, ал. 2, т. 5 ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 235, ал. 1, т. 8 ЗМВР е освободен от служба в МВР. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В искането, по което е образувано настоящото производство се твърди наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай, подателят на искането за отмяна е представил два документа, които не представляват нови доказателства, нито установяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Първият документ е постановление от 20.01.2004 г. на военен прокурор при Софийска военноокръжна прокуратура, постановено по сл. дело № VII-025/2002 г. по описа на СВОП, с което е прекратено частично наказателното производство срещу гл. с-т Иван Николов Хубев по обвинението за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, т. 5, т. 6 и т. 9, вр. чл. 194, ал. 1 НК; прекратено е производството и против други лица. Това постановление е представено още по адм. дело № 1883/2003 г. на Софийски градски съд, при първото разглеждане на делото пред първата инстанция. Постановлението е обсъдено в мотивите на решението по адм. дело № 12434/2007 г. на ВАС, трето отделение, чиято отмяна се претендира, както и в потвърденото с него решение от 09.07.2007 г. по адм. дело № 2374/2005 г. на Софийски градски съд. Предвид това, постановлението от 20.01.2004 г. е било известно на страните и на съда при постановяване на решението по адм. дело № 12434/2007 г. и е обсъдено в решението по делото. Само това обстоятелство е достатъчно да се приеме, че това постановление не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Второто представено доказателство е постановление от 04.09.2008 г. на военен прокурор при Софийска военноокръжна прокуратура, постановено по сл. дело № VII-025/2002 г. по описа на СВОП, с което е прекратено частично наказателното производство срещу 10 лица по съответните обвинения за извършени от тях престъпления. Подателят на искането за отмяна Иван Хубев не е след тези лица, т. е. с постановлението от 04.09.2008 г. не е прекратено производството против него. Производството против него по същото следствено дело е било прекратено с постановлението от 20.01.2004 г. Прекратяването на производството по сл. д. № VII-025/2002 г. против други лица, различни от Иван Хубев няма съществено значение за правилното решаване на спора по адм. дело № 12434/2007 г. по описа на ВАС, трето отделение, което е било образувано по жалба на Иван Хубев против решението на първоинстанционния съд, с което е потвърдена заповедта за дисциплинарно уволнение. Доколкото наказателното производство против същото лице е било прекратено през 2004 г., то това обстоятелство е съобразено при постановяване на решението на ВАС, както и на потвърденото от него първоинстанционно решение. Наред с това наказателната отговорност и дисциплинарната отговорност се налагат на самостоятелно основание и няма връзка на преюдициалност между тях. По изложените съображения представените доказателствата не са нови, не установяват нови обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото, не са новосъставени документи относно твърдяни в производството факти, които по независещи от страната причини са останали недоказани. По същество претенцията на молителя представлява искане за преразглеждане на решението на тричленния състав на ВАС по съображения за неправилност, което е недопустимо предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Поради изложените съображения не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,