Решение № 10571 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6024/2017 г.

Решение № 10571 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6024/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Д., гр. Б., к-с "Б. М." бл. ..., вх. ..., ет. ... срещу Решение № 544 от 28.03.2017 г. на Административен съд, гр. Б., постановено по административно дело № 2152/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Н. Д. Д. срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5 б. "б" от Закона за движението по пътищата приложена от служител на Общинско предприятие "Транспорт" на 31.10.2016 г. по отношение на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Опел", модел "Зафира", регистрационен № *******.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - Н. Д. Д., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

В хода на съдебното производство органът не е доказал фактическите основания по прилагане на принудителната мярка. Съдът неправилно е ценил факта, че пътният знак е поставен в нарушение на Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (Наредба № 18) - отляво по посока на движението, а не отдясно. По тази причина изводът на съда за правомерно репатриране на автомобила въпреки липсата на знак е неправилен. Съдът не е отчел, че органът не е представил по делото всички направени на място снимки.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени приложената принудителна мярка. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. С. К., Адвокатска колегия, гр. Б..

2. Ответникът по касационната жалба - специалист "Репатрация" в Общинско предприятие "Транспорт", О. Б., счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и счита извода на съда за наличие на предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за правилен и обоснован. Счита факта, че приложения по делото снимков материал може да обоснове първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП не може да обоснове извод за неприложимост на третата хипотеза. Извън предмета на спора счита доводите във връзка с начина на поставяне на пътния знак.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт К. Т.-Г..

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е ценил фактите и е направил обоснован извод за наличие на хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 31.10.2016 г. около 12,35 часа лек автомобил марка "Опел", модел "Зефира", с регистрационен № *******, собственост на Н. Д. Д. е бил паркиран в гр. Б., на ул. "Славянска" до № 77 след пътен знак В27 и знак, предупреждаващ за принудително преместване на пътни превозни средства като е създавал пречки за движението на останалите моторни превозни средства.

2. На 31.10.2016 г. около 12,35 часа специалист "Репатрация" в Общинско предприятие "Транспорт" прилага на лек автомобил марка "Опел", модел "Зефира", с регистрационен № *******, принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на собственика". Прилагането на мярката е отразено в нарочен протокол, в който е посочено изготвянето на осем снимки. В протокола органът е посочил, че автомобилът е паркиран в зоната на действие на знак В-27, обозначен с допълнителна табела, както и че пречи на движението.

3. На 31.10.2016 г. за установеното нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1, предложение второ ЗДвП на г-н Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 082100.

4. В хода на съдебното производство органът е представил:

а) Заповед № 1487 от 19.06.2015 г. за определяне на служителите от Общинско предприятие "Транспорт" - специалист "Репатрация", да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движението по пътищата;

б) трудов договор за заемане на длъжността "Специалист, репатрация" на органа, приложил принудителната мярка;

в) длъжностна характеристика на длъжността "Специалист - репатрация";

г) схеми с наличните пътни знаци на ул. "Славянска";

д) Протокол № 36 от 22.07.2010 г. от заседание на Общински съвет - Б. за приемане на схеми за въвеждане в експлоатация на участъци от зоната за кратковременно паркиране;

е) Протокол № 8 от заседание на Експертния съвет по устройство на територията в О. Б. за приемана на преработени схеми на паркоместата в "Синя зона";

ж) шест броя снимки.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че принудителната мярка е приложена от компетентен орган и е в съответствие с материалния закон. Съдът приема, с оглед на представените по делото снимки и схеми на пътните знаци, че моторното превозно средство е паркирано след знак, забраняващ престоя и паркирането и указателна табела, предупреждаваща за принудителното преместване. Съдът приема, че знакът е поставен пред дом № 79, а автомобилът е паркиран пред № 77. Автомобилът е спрян от другата страна на посоката на движение, но доколкото улицата в този участък е еднопосочна, паркирането от противоположната страна на движението само по себе си не е нарушение. Но от снимковия материал е видно, че знак В-27 е разположен по начин, който сочи, че водачът е спрял след като е подминал знака, забраняващ паркирането, и извън обозначените в този участък места за паркиране.

Съдът приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 18 - улицата е еднопосочна, но с разрешено в определен участък паркиране от двете страни, поради което знакът правилно е поставен отдясно на движението, но паркиращите от лявата страна са длъжни да се съобразят с него.

Съдът приема, че от снимковия материал не може да се направи извод, че процесният автомобил е пречел на движението на другите участъци, но в случая е налице първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Приема, че доказателствата за платен престой не променят извода, тъй като автомобилът е бил паркиран извън местата, означени за платен паркинг.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената принудителна мярка и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно - постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, поради което и с оглед на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да се произнася по него. По отношение на другите два порока касаторът фактически излага един довод - неправилното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 18 и с оглед на това необоснования извод на съда за паркиране в зоната на знак В-27. Доводите ще бъдат разгледани едновременно.

Безспорно е, че съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 18 пътните знаци се поставят отдясно на платното за движение, с лицевата страна срещу посоката на движение.

Какво показват фактите по делото относно това нормативно изискване и как спазването му се отразява на осъществяването на фактическия състав на принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП?

Видно от доказателствата по делото ул. "Славянска" в участъка между площад "Б. Г.", съответно ул. "Х. А.", и ул. "Св. Св. Кирил и Методий", е еднопосочна с посока на движение от ул. "Х. А." към ул. "Св. Св. Кирил и Методий". От двете страни на улицата е позволено платено паркиране като са обозначени местата за паркиране - синя зона. По посоката на движението паркирането е позволено по цялата дължина на участъка от улицата заключен между площад "Б. Г." и ул. "Св. Св. Кирил и Методий", докато от лявата страна на уличното платно е позволено паркирането само до мястото, където започва стеснението на уличното платно. Това, видно от схемата на налични пътни знаци по ул. "Славянска", е точно до № 77 - 79. Именно там - срещу № 79, от лявата страна на уличното платно е поставен пътен знак В-27 с допълнителна табела Т-17 предупреждаваща за принудително преместване на пътни превозни средства.

Тази организация на движението - целяща да ограничи спирането и паркирането на превозни средства от лявата страна на уличното платно в участъка, в който уличното платно се стеснява, е причината отляво да бъде поставен знак В-27 и допълнителна табела Т-17. Така, на водачите на моторни превозни средства, които искат да паркират от лявата страна на пътя изрично е посочено до къде това е разрешено. Поставен на процесното място знак В-27 в максимална степен изпълнява визираното в чл. 80 от Наредба № 18 предназначение - да въведе забрана за престой и паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за движение. Без този пътен знак да е поставен на мястото, където започва стесняването на уличното платно, би се стигнало именно до допълнително ограничаване на широчината на пътното платно, което обективно би затруднило движението, тъй като самата улица се стеснява.

В случая, видно от снимковия материал, автомобилът на касатора е паркиран точно от лявата страна на уличното платно, непосредствено след знак В-27 и допълнителна табела т-17, т. е. точно в началото на стеснението на уличното платно, което както приема и съдът осъществява първата хипотеза на принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП.

С оглед на горното неоснователни са доводите на касатора за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 18. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Направил е обосновани фактически изводи и е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди Н. Д. Д. да заплати на О. Б. - юридическото лице, в чиято структура с оглед на чл. 52, ал. 1 от закона за общинската собственост, е органът - ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд