Решение № 8652 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1882/2016 г.

Решение № 8652 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1882/2016 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на З. К. С., гр. С., ж. к. "Младост 2", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... срещу Решение № 8000 от 16.12.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 12394/2014 г.

С решението в обжалваната част съдът отхвърлил иска на г-н С. за обявяване на нищожността на Решение № 2636 от 11.09.1996 г. на Върховния съд на Р. Б., постановено по административно дело № 2811/1995 г.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - З. К. С., с касационна жалба, вх. № 31777 от 21.12.2015 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите не само по делото, но и по неговата научна подготовка, дейността по откриване и управление на частно училище, както и по закриването на това училище. Излага и разбирането си за качеството на правораздаването в страната.

По отношение на обжалваното съдебно решение и въз основа на описаните факти сочи, че:

а) едно решение е нищожно, когато противоречи на закона - ноторно е, че Заповед № РД-14-87 от 14.09.1995 г. на министъра на образованието и науката не му е връчвана, а му е предадена на 14.10.1996 г. с друга цел; така и без да го има това решение направеният в него извод е валиден не само за него, а за всяко незаинтересовано да обжалва заповедта в държавата лице, т. е. това решение и като недопустимо няма никакъв правен ефект;

б) едно решение е нищожно, когато е неизпълнимо - такава заповед няма подписвана от министъра;

в) едно решение е нищожно, когато има други влезли в сила съдебни актове, които му противоречат - съдията не може да каже, дори чрез тълкуване, кой от двата екземпляра на заповедта да се изпълнява;

г) едно решение е нищожно, когато ответникът си признава вината - съдът не коментира писменото признание за несъстоятелност на заповедта, поради незаконни действия на назовани служители, че ще бъде анулирана и ще изплати всички вреди;

д) съдията извършва и съществено процесуално нарушение - не отговорил на молба от 14.12.2015 г., основана на чл. 123 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за съвместно разглеждане с административно дело № 6621/2015 г. Алтернативно, моли съда да отмени съдебното решение и да реши спора по същество, като удовлетвори искането му. Моли "да не излагаме повече България пред света, защото народа и жертвите възрожденци не го заслужават. Историята на държавата ни е пълна с терор и убийства".

В допълнителна касационна жалба, вх. № 543 от 11.01.2016 г., сочи, че обжалваното съдебно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл. 159, т. 7 АПК във вр. с чл. 126, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и изпратено за присъединяване към административно дело № 6621/2015 г. Представя копие от жалба до Върховния административен съд, заведена под вх. № 9111 от 29.05.2014 г. срещу същия ответник, по което е образувано административно дело № 6621/2015 г.; определение, с което жалба, вх. № 9111, е изпратена по подсъдност на Административен съд, С. град; протоколи от съдебно заседание по административно дело № 6621/2014 г. с дата 13.10.2014 и 28.09.2015 г.

В допълнителна молба от 24.02.2016 г. сочи, че поддържа само жалбата си от 11.01.2016 г., тъй като е налице дублиране на исканията в двете посочени дела за установяване на нищожността на атакуваното решение.

С допълнителна молба от 15.04.2016 г. представя определение № 1856 от 31.03.2016 г., молба за определяне на нов съдебен състав, молба за процесуални искания по административно дело № 6621/2014 г.

1. Ответникът по касационната жалба - министърът на образованието и науката, счита същата за неоснователна. Счита, че не е налице нито една от хипотезите на нищожно съдебно решение. Решение № 2636 от 11.09.1996 г. на Върховния съд е постановено в исканата от закона форма, при спазване на родовата подсъдност, в съответствие с действащата към датата на постановяването му чл. 41, ал. 1 от Закона за административното производство (ЗАП отм.). Решението съдържа всички нормативно изискуеми реквизити, подписано от всички членове на състава, олята на съда е ясно изразена.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт М. Х..

1. Представителят на Върховната административна прокуратура, с оглед направеното искане за прекратяване на съдебното производство, тъй като между същите страни, на същото основание, пред същия съд има образувано дело с по-ранна дата дава заключение за обезсилване на съдебното решение. По същество счита, че касационната жалба е неоснователна. Решението на съда е правилно и законосъобразно. Правилно съдът приел, че Решение № 2636 не е нищожно, тъй като отговаря на всички изисквания за валидност. Не са налице сочените касационни основания.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на ожалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Първоинстанционното съдебно решение:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че релевантните за предмета на спора - иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК за обявяване на нищожността на съдебно Решение № 2636 от 11.09.1996 г. на Върховния съд, постановено по административно дело № 2811/1996 г., факти са:

Съдебното производство по административно дело № 2811/1995 г. е образувано по жалба на З. К. С. срещу Заповед № РД-14-87 от 14.09.1995 г. на министъра на образованието, науката и технологиите, с която била закрита Частна професионална гимназия "Банк-училище". Съдебното производство било проведено от тричленен състав, с участието на прокурор, а съдебно решение било подписано от членовете на състава.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че искът е неоснователен. Съдебното решение е постановено в производство по реда на редовния съдебен контрол за законосъобразност на административен акт. Делото е родово подсъдно на Върховния съд на основание чл. 36, ал. 1 ЗАП (отм.), съставът е тричленен, жалбата разгледана с участието на прокурор съгласно чл. 41, ал. 1 ЗАП. Съдебното решение отговаря на основните реквизити към съдържанието и формата му, съгласно чл. 189 ГПК (отм.) във вр. с чл. 45 ЗАП (отм.), а волята на съда е ясно и недвусмислено изразена.

Съдът приел, че не са налице основания за съмнение относно валидното подписване на решението, въпреки нарушената цялост на оригинала в областта на диспозитива, тъй като подписването косвено се доказва от наличните по делото копия на съдебното решение.

Съдът приел, че останалите доводи на ищеца са свързани със законосъобразността на Заповед № РД-14-87, която не е предмет на исковото производство.

Въз основа на горното съдът направил извод за неоснователност на предявения иск и го отхвърлил.

Този извод на съда е правилен.

IV. По съществото на спора:

С оглед на подадените до съда няколко уточнения на касационната жалба съдът, в съответствие с изрично посоченото от касатора в молбата от 24.02.2016 г., че поддържа единствено доводите, изложени в жалбата от 11.01.2016 г., счита, че е сезиран с твърдение за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Доводът, който касаторът излага в подкрепа на твърдяния порок е основан на чл. 159, т. 7 АПК във вр. с чл. 126, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

Така посочени правните основания, съотнесени към изложеното в касационната жалба и нейните уточнения досежно образуваното пред Административен съд, С. град, административно дело № 6621/2014 г., дава основание на съда да приеме, че касаторът иска обжалваното съдебно решение да бъде обезсилено като недопустимо поради наличието на образувано друго дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание като след обезсилване на съдебното решение делото да се изпрати на Административен съд, С. град за присъединяване към АД № 6621/2014 г.

За да е недопустимо едно съдебно решение трябва да е постановено при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство или при наличие на абсолютна процесуална пречка за неговото разглеждане. Касаторът счита, че такава абсолютна пречка е образуваното административно дело № 6621/2014 г. Безспорно, наличието на вече висящо съдебно производство между същите страни и на същото основание е абсолютна процесуална пречка за съществуване на правото на оспорване съгласно чл. 159, т. 7 АПК. Член 126, ал. 1 ГПК съдържа идентично основание за прекратяване на съдебното производство. За да е осъществена обаче хипотезата на чл. 159, т. 7 АПК, съответно на чл. 126, ал. 1 ГПК, е необходимо двете съдебни производства да имат един и същ предмет, да бъдат между едни и същи страни и да бъдат на същото основание.

Какво показват фактите по делото?

Административно дело № 12394/2014 г. на Административен съд, С. град, е образувано по искова молба на З. К. С. по чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК за обявяване на нищожността на Решение № 2636 от 11.09.1996 г. на Върховния съд, постановено по административно дело № 2811/1995 г. Това е петитума на искането, с което г-н С. сезирал съда. Ответник по иска е министърът на образованието и науката.

Административно дело № 6621/2014 г. на Административен съд, С. град, е образувано по искане на З. К. С. и Д. Р. Ц. за присъждане на обезщетение за вреди по реда на чл. 203 АПК от нищожен административен акт - Заповед № РД-14-87 от 14.09.1995 г. на министъра на образованието, науката и технологиите. Ответник по иска е Министерството на образованието и науката - юридическото лице, в структурата на което се намира органът, от чиито нищожен акт се претендират вреди.

Видно от горното предметът на двете дела е различен - едното има за предмет обявяване на нищожността на съдебно решение, а другото - иск за обезщетение за вреди. Различни са и ответниците по двете дела - по иска за обявяване на нищожността на съдебното решение ответник е министърът, който е бил страна по делото, постановеното по което решение се иска да се обяви за нищожно. По иска за обезщетение за вреди страна е Министерството на образованието и науката.

Следователно между двете дела няма нито субективен, нито обективен идентитет. Това прави твърдението на касатора за недопустимост на обжалваното съдебно решение неоснователен. О. Р. № 8000 не е постановено по дело, което се явява идентично и по-късно заведено с друго дело - административно дело № 6621/2014 г. С оглед на това твърдяния от касатора порок - недопустимост на съдебното решение поради наличие на по-рано образувано дело между същите страни и за същия предмет и основание е неоснователен.

Касаторът, с оглед на изрично изразеното не поддържа други касационни основания. Независимо от това, с оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка за валидност, допустимост и съответствие с обжалваното решение с материалния закон.

Валидно е това съдебно решение, което е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, когато е в писмена форма и е подписано. Решение № 8000 е издадено от надлежно функциониращ съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, постановено е в писмена форма и е подписано от постановилия го съдия. С оглед на това то е валидно.

Допустимо е това съдебно решение, което отговаря на изискванията, при които делото може да реши по същество. В случая съдът бил сезиран с допустимо и редовно искане, при наличие на изискуемите процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство и при липса на отрицателни предпоставки, поради което е допустимо.

Обжалваното решение е и правилно - постановено е в съответствие с материалния закон. Тъй като предмет на съдебното производство е искане за обявяване на нищожност на съдебно решение № 2636 от 11.09.1996 г. съдът извършил пълна проверка за съществуването на изискванията, при които едно съдебно решение е валидно и направил обоснован, съответен на доказателствата по делото извод, за валидност на Решение № 2636. Видно от доказателствата по делото е, че съдебното решение е постановено от надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, издадено е в писмена форма. Правилен е изводът на съда и досежно подписването на съдебното решение. Независимо от нарушената цялост на оригинала на съдебното решение именно в частта, отредена за подписите на членовете на състава, по делото има приложени копия от съдебното решение, от които по безспорен начин се установява неговото подписване от съдебния състав. При така установените от съда изисквания за валидност на съдебното решение изводът му за неоснователност на иска е правилен.

С оглед на горното твърдението на касатора за недопустимост на съдебното решение е неоснователно. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила.

Що се отнася до искането на касатора делото да се изпрати за прилагане към административно дело № 6621/2014 г. на Административен съд, С. град, то е неоснователно. Не настоящият съд може да изпрати делото за прилагане, а съдът, по административно дело № 6621/2014 г. може, ако прецени, че е необходимо, да го изиска и да го включи в доказателствата по делото. Съдът не може да изпрати делото и на основание чл. 213 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за съвместно разглеждане, тъй като настоящото дело е приключва с постановяването на настоящия акт.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд