Решение № 15572 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 582/2013 г.

Решение № 15572 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 582/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Космо България Мобайл" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София против решение от 23.10.2012 г., постановено по адм. дело № 5737/2012 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което жалбата на дружеството против решение № 628/17.05.2012 г. на Комисията за защита на личните данни е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението на съда е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено или алтернативно изменено, като се намали размера на наказанието до минимално предвидения в чл. 42, ал. 9 от на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Ответната страна - Маринела Кирилова Вутова не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата "Космо България Мобайл" ЕАД срещу решение № 628/17.05.2012 г. на Комисията за защита на личните данни, с което на основание чл. 10, ал. 1, т. 7, чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 9 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на търговското дружество е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 4000 лева за нарушаване на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е постановен от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, с посочване на правните и фактически основания, при спазване на установените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Решението на Административен съд София - град е правилно. Приетата за установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от представените от ответника с административната преписка и събраните в хода на процеса писмени доказателства. Правните изводи на съда са обосновани и се споделят от настоящия състав. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за постановяване на решение № 628/17.05.2012 г. от компетентен орган - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в съответствие с правомощията й по чл. 38, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, в предписаната от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което е валиден акт. Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Същото е постановено, след като на страните е дадена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства (чл. 36 от АПК). Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество в открито заседание съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация и е прието единодушно от членовете на административния орган (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД). Законосъобразно е заключението на съдебния състав за постановяване на решението в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД жалбоподателят "Космо България Мобайл" ЕАД има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. По безспорен начин по делото е установено, че Маринела Кирилова Вутова не е абонат на "Космо България Мобайл" ЕАД и не притежава и не ползва мобилни услуги по силата на представения по делото договор № 502676327 от 28.12.2011 г. От представените доказателства съдът обосновано е приел, че е доказано допуснатото от оспорващото дружество нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, изразяващо се в това, че в качеството си на администратор на лични данни не е предприело необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните на Маринела Кирилова Вутова от неправомерна употреба и не е спазило предвидените Общи условия на "Космо България Мобайл" ЕАД за взаимоотношения с крайните потребители на услугата достъп до гласова телефонна услуга, чрез услугата избор на оператор, където в т. 19 буква "а" е предвидено за физическите лица при сключване на индивидуален договор, потребителите да се идентифицират, с валиден български документ за самоличност с вписан постоянен адрес на лицето на територията на Република България, което в случая не е спазено. Този извод е направен след анализ на представения сключен договор за мобилни услуги № 502676327 от 28.12.2011 г. между "Космо България Мобайл" ЕАД и посочения за потребител Маринела Кирилова Вутова. По делото е установено, че личните данни на Маринела Кирилова Вутова са използвани без нейно знание и съгласие от страна на "Космо България Мобайл" ЕАД за сключване на договор за мобилни услуги, без да е представен валиден документ за самоличност. Това се потвърждава и от представеното по делото удостоверение от Министерство на вътрешните работи - СДВР, сектор "Български документи за самоличност", където лична карта на Маринела Кирилова Вутова с № 640664625 е със статус на документа - невалиден от дата 16.05.2011 г., а договорът за мобилни услуги № 502676327, в който е вписан същият номер на лична карта е сключен на 28.12.2011 г. В допълнение следва да се посочи, че в становището си до КЗЛД жалбоподателят признава, че в архива на "Космо България Мобайл" ЕАД се намира договор за мобилни услуги № 502676327 от 28.12.2011 г., в който като потребител е посочена Маринела Кирилова Вутова, като в договора е налице несъответствие между номера на валидната лична карта на Вутова към датата на сключване на договора и номера вписан в договор № 502676327 от 28.12.2011 г., с оглед на което "Космо България Мобайл" ЕАД няма да претендира изпълнение на задълженията в представената по делото фактура, като ще счита същите за недължими, поради липса на основание за възникването им. От изложеното следва, че "Космо България Мобайл" ЕАД по никакъв начин не доказва твърдението си, че употребата на личните данни на Вутова е осъществен правомерно. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че като допуска неправомерна употреба на лични данни на Маринела Вутова без нейно знание и съгласие, жалбоподателят "Космо България Мобайл" ЕАД допуска нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, за което законосъобразно административният орган ангажира отговорността му по чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД. Ето защо като достига до заключение за законосъобразност на административния акт и по тези съображения отхвърля жалбата, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие със закона. Обжалваното решение е обосновано. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че с оглед незначителността и маловажността на нарушението не е обосновано налагането на санкция близо до максимално предвидената съгласно чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД, тъй като размерът на административното наказание е индивидуализиран от ответника съобразно степента на засягане на обществените отношения по защита на личните данни, като е определен в близост до максимално установения в закона, с оглед обстоятелството, че дружеството-жалбоподател е наказвано от КЗЛД за същите нарушения по отношение на други лица. Касационната инстанция счита също така, че поведението на касатора е укоримо с оглед обстоятелството, че не е проверил личната карта, която е била представена от лицето, сравнявайки със снимката на нея, както и че съществува възможност за проверка валидността на личната карта в системата на МВР, която е достъпна за дружеството. Изводите на съда за издаване на административния акт от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Решението на Административен съд София - град е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая съдът прави анализ на събраните по делото доказателства, обсъжда доводите на страните и служебно проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото доказателства е направен извода, че решението на КЗЛД е законосъобразно. Съобразно изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Комисията за защита на личните данни 150 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима субсидиарно по силата на чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение