Решение № 455 от 21.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 510/2009 г.

Решение № 455 от 21.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 510/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателя Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Г. С. Х. срещу решение № 123 от 24.06.2009 г. по внохд № 80/2009 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 3 от 5.02.2009 г. постановена по нохд № 227/2008 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, а наказанието е явно несправедливо. Прави се довод, че подсъдимият е бил в силно раздразнено състояние предизвикано от поведението на пострадалия Г. Г. Х., поради което деянието следва да се преквалифицира като извършено по чл. 132 НК . Прави се искане да бъдат отменени съдебните актове и подсъдимият оправдан по обвинението по чл. 116 НК спрямо пострадалия Г. Д. Х., тъй като върху ножа не са били открити следи от кръв. Наказанието било завишено по размер. Иска се да бъде намалено, включително и по реда на чл. 55 НК. В гражданската част се иска исковете в полза на наследниците на убития Г. Х. да бъдат отхвърлени, а този по отношение на пострадалия Г. Х. бъде намален. Гражданските ищци и частни обвинители не се явиха в съдебно заседание. С писмен отговор Д. А. Х. и Ф. К. Х., молят жалбата да се остави без уважение като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и моли решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане. Не била изследвана възможността за квалификация на деянието извършено спрямо пострадалия Г. Х. по чл. 124 НК, както и не бил изяснен въпроса за наличието на физиологичен афект по отношение на Г. Х. Следвало да се назначи повторна експертиза. Съдът приоритетно ценил доказателствата на обвинението, като в мотивите си е игнорирал показанията на свидетелите, близки до подсъдимия. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Кърджалийският окръжен съд е признал жалбоподателя- подсъдим за ВИНОВЕН в това, че на 3.06.2008 г. в с. Ч., общ. Ардино, обл. Кърджали, направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице - умишлено умъртвил Г. Д. Х. от гр. А. и направил опит умишлено да умъртви Г. Г. Х. от гр. А., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4 предл.трето във вр.с чл. 115 във вр.с чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален УСИЛЕНО СТРОГ режим на изтърпяване. Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия да ЗАПЛАТИ обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законните последици на наследниците на пострадалия Г. Д. Х. сумата от по 25 000/двадесет и пет хиляди/лева на Г. Г. Х. и Г. ГЮЛСЕР Х. за всеки от тях и сумата от 35 000/тридесет и пет хиляди/лева на С. А. Х. ОСЪДИЛ е подсъдимия да ЗАПЛАТИ на Д. А. Х. и Ф. К. Х.-родители на пострадалия Г. Д. Х. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законните последици сумата от по 10 000/десет хиляди/лева за всеки от тях. ОСЪДИЛ е подсъдимия да ЗАПЛАТИ на пострадалия Г. Г. Х. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законните последици в размер на 15 000/петнадесет хиляди/лева. Произнесъл се е по чл. 53, ал. 1 б. "а" НК, веществените доказателства и разноските по делото. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е законосъобразно, при постановяването му не допуснати процесуални нарушения, материалният закон е правилно приложен, а наказанието е справедливо. Доводите, развити в жалбата са обсъдени от въззивния съд по реда на чл. 339, ал. 2 НПК. Съображенията в мотивите се споделят от касационния състав. По делото е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият се прибрал от Турция, където преимуществено живеел и посетил наследствената къща в с. Ч. Там се видял с леля си С., сестра на баща му. Двамата не разговаряли, тъй като отношенията им по повод този имот били обтегнати. Той влязъл в стаята си в къщата, вратата на която не успял да отключи а със сила отворил. След това се затворил и поставил райбера. Междувременно пристигнала св. Ш с която живеел на семейни начала с детето, която била уведомена от него за пристигането му. Тя не успяла да влезе в стаята, което наложило св. С със сила да избута вратата. Това предизвикало недоволство у подсъдимия, той се скарал на леля си и я ударил с ръка по лицето. Тогава се намесил пострадалия Г. Х., за да защити съпругата си. Прието е, че двамата мъже започнали да се бутат, дърпат, излезли от стаята в коридора, където паднали на пода. Установено е, че тогава подсъдимият взел от коридора малка брадвичка и викал към пострадалия Х., че ще го убие. Последният и св. С успели да му я вземат от ръцете, като свидетелката започнала да удря с дървената дръжка двамата биещи се, опитвайки се да ги раздели. Подсъдимият и пострадалият Х. продължили да се дърпат, излезли на двора, където също се бутали и дърпали. В един момент пострадалият Х. паднал по гръб върху бетонен бордюр на двора, но успял да стане, след което съборил подсъдимия на земята и го ударил с юмрук в областта на лицето, при което на подсъдимия потекла кръв. Пострадалият хванал ръцете на подсъдимия, а последният продължавал да се заканва, че ще го убие. Тази първа част на инцидента, приключила с намесата на св. Н на св. Ш, който разделил двамата биещи се мъже. Установено е, че след този момент съпругата на подсъдимия си тръгнала, а той се прибрал в стаята си, после разговарял спокойно с леля си С. А., споделил за проблеми със съпругата си. Междувременно св. Ш отново влязла в къщата, подсъдимият е видял в коридора, бутнал св. А, която седнала на земята и отново се нахвърлил към пострадалия Г. Х. Започнали да се бутат, дърпат, подсъдимият взел една голяма брадва и казал на леля си и чичо си, че ще ги убие. Последните успели да вземат брадвата, като св. А я изхвърлила в двора. След това двамата мъже се разделили и подсъдимият влязъл в стаята си и затворил вратата. Установено е, че след това пострадалият Г. Х. и съпругата му С. излезли на пътя да чакат полицията, която тя извикала на телефон 166 по повод инцидента. Свидетелката позвънила и на дъщеря си, която пък уведомила своя брат-пострадалия Г. Х. в А. Той помолил св. Т св. Фердун Х. с автомобила на първия да заминат за селото. Заедно с тях се качила и сестрата на Г. Х. Хасан. Установено е, че пострадалият Г. Х. разбрал от родителите си, че подсъдимият е вътре в къщата и е пиян. Влязъл в двора и на 2-3 метра от входната врата извикал "Бате Г., ако искаш да удряш някой, излез и удари мен. Защо удряш майка, тя е опериране преди два месеца. Няма ли право да влиза в тази къща". Установено е също така, че вратата се отворила и отвътре с нож в дясната ръка излязъл подсъдимия. Без да каже нищо, нанесъл удар с ножа в областта на лявата половина на гръдния кош на пострадалия Г. Х. Близо до последния се намирал баща му - пострадалия Г. Х., който посегнал да хване ръката на подсъдимия, след като последният извадил ножа от тялото на сина му, за да му попречи да нанесе друг удар, но не успял. Тогава подсъдимият замахнал с ножа и го наръгал в десния крак, в областта на бедрото. Въпреки удара, Г. Х. успял да хване ръката на подсъдимия, с която държал ножа и я държал изправена на горе. Св. С. А. започнала да вика и се насочила към сина си и съпруга си. Тогава св. А я спрял, извадил от оградата кол с дължина около 1 метър и тръгнал към подсъдимия и пострадалия Г. Х. Подсъдимият го видял и се обърнал с насочен към него нож. Тогава св. А замахнал и с кола ударил подсъдимия по ръката. Ножът паднал на земята, а свидетелят нанесъл на подсъдимия още няколко удара, от които той паднал на земята. В резултат на удара с ножа на пострадалия Г. Х. било причинено прободно-порезно нараняване в горната трета на дясното бедро, с кожна рана с дължина 5 см, и с раневи канал с дължина 17 см, в дъното на който е била напълно прерязана дясната бедрена артерия. Настъпил масивен кръвоизлив, който довел да остра кръвозагуба и до сърдечно съдова недостатъчност и бързата смърт на пострадалия. На пострадалия Г. Х. е било причинено прободно-порезно нараняване в лявата половина на гръдната кухина, прерязване на девето ляво ребро и проникване в коремната кухина с нараняване на дебелото и тънкото черво. В резултат на своевременната медицинска намеса, пострадалият е бил спасен. Увреждането е наложило оперативно отстраняване на лявата част на дебелото черво, а няколко месеца по-късно и на дясната част, което утежнява състоянието на пострадалия. Вещото лице е посочило, че пострадалият в бъдеще ще следва да търпи още по-големи разстройства на здравето, изразяващи се в периодични болки, нарушение на пасажа, в задължението му да спазва определена диета, при нарушение на която болките му ще се засилват. При така установените фактически обстоятелства, подробно обсъдени от двете предходни инстанции, изводът за извършено от подсъдимия деяние съставомерно по предявената му квалификация е съответен на събрани, проверен и анализиран в съответствие с чл. 13, чл. 14 , чл. 107, ал. 5 НПК доказателствен материал. Правилно е прието, че е налице опит към убийство по отношение на пострадалия Г. Х. и довършено убийство спрямо неговият баща Г. Съвкупната оценка на доказателствата, не дава основание за друг извод, от този приет от съдилищата. Доводът, че съдът е кредитирал единствено показанията обосноваващи обвинителната теза в противовес на тези, оневиняващи подсъдимия, е несъстоятелен. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са изложили пространни мотиви обосноваващи последователността на действията на подсъдимия, касателно посегателството първо по отношение на пострадалия Г. Х. и това спрямо пострадалия Г. Х. Мотивите почиват на изчерпателно обсъдените гласни и писмени доказателства. Обсъдени са и обясненията на подсъдимия, както и показанията на св. Ш нейния брат св. Н. Инцидентът се е развил в две действия, като фаталният резултат е настъпил във втората му част, когато св. С съобщила на сина си за разправията в дома с подсъдимия, и той пристигнал в двора на къщата. Съдилищата са обсъдили показанията на св. Ш. На л. 193-194 от мотивите първоинстанционния съд е изложил съображения кои показания и в кои части кредитира, както и тези които не възприема. Следователно първоинстанционния съд е обсъдил противоречието в отделни части на показанията на посочените свидетели, не е кредитирал същите в тези части, за което е изложи подробни съображения в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Право на съда е да приеме едни показания, а други да отхвърли предвид непосредствените му впечатления при разглеждане на делото. След като съдът е изложил мотиви за това, които са подкрепени с анализ на останалите доказателства, той не е допуснал процесуално нарушение, което да е ограничило правата но подсъдимия като с. в процеса. Довод в тази насока е бил наведен и пред въззивния съд, който на л. 56 - 60 подробно е обсъдил достоверността на показанията на разпитаните свидетели и също е дал отговор за преценката относно частичното кредитиране на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Ш. Взети се предвид и другите обстоятелства - данните за разбитата от подсъдимия врата при влизането му в стаята, данните изходящи от медицинската експертиза за състоянието му по време на инцидента-употребил алкохол и състоянието му за което говори и съпругата му, а именно че бил пиян и това е било видно на лицето му. Въззивния съд, като втора инстанция по фактите и приложението на закона е изложил самостоятелен анализ на доказателствата по делото и по същество е потвърдил извода на окръжния съд относно обстоятелствата от значение за предмета на доказване по чл. 102 НПК. Основният довод в жалбата е свързан с приложението на материалния закон. Поддържа се, че деянието спрямо пострадалия Г. Х. следва да се преквалифицира по чл. 132, ал. 1 НК, респ.по чл. 118 НК, тъй като е било извършено в състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалия. Твърди се, че това състояние е било предизвикано у подсъдимия с думите отправени към него от пострадалия "Излез и се бий с мен, а не с майка ми", а преди това хвърлил камък по прозореца на стаята на подсъдимия. На л. 59- 63 от мотивите съдът е изложил съображения, с които подкрепя изводът на съдът по същество за липса на предпоставки за наличие на хипотезата на чл. 132, ал. 1 НК както и на чл. 118 НК. Въз основа на доказателствата също е приел, че при пристигането си в двора, пострадалият Г. Х. не е имал агресивно поведение, не е държал оръдие за саморазправа, а единствено казал "Бате Г., ако искаш да удряш някой, излез и удари мен, няма защо да удряш майка ми, тя е опериране преди два месеца, няма ли право да влиза в тази къща ". Прието, че достоверността на тези показания е подкрепено и от тези на св. Ю, която не се намира в родствени или приятелски връзки със страните. Съдът освен това е изложил и допълнителен аргумент. Твърдението за счупено от свидетеля стъкло е опровергано от протокола за допълнителен оглед на местопроизшествието, направен на следващия ден- 04.06.2008 г. Пострадалият Г. Х. не е присъствал на разправията между подсъдимия и родителите му, по делото няма доказателства той да е упражнил някакво насилие върху подсъдимия, да е отправил тежка обида или клевета, респ.да е предизвикал подсъдимия с друго противоправно действие. В този смисъл няма основание за извод, че с някое от посочените в чл. 118 НК действия, той да е предизвикал състояние на силно раздразнение у подсъдимия и да го е провокирал към извършеното деяние-пробождането му с нож в предната част на тялото. Състоянието на силно раздразнение, обуславящо квалификация по по-леко наказуемия престъпен състав е преди всичко юридически въпрос, обсъждането на който е свързан с обективните данни по делото. Само при доказано провокативно поведение на пострадалия спрямо подсъдимия в пределите на чл. 118 НК, съдът може да обсъди доколко това поведение от медицинска гледна точка е предизвикало такова състояние, което е отключило афективно поведенческата му реакция. В случая както окръжния съд на л. 197 от делото, така и въззивния съд на л. 62-63 от делото са приели, че в доказателствата по делото не се съдържат данни за извършено от пострадалите противозаконно тежко действие. Няма доказателства и за отправена псувня от пострадалия Г. Х. към подсъдимия. Данни в тази насока се съдържат единствено в обясненията на подсъдимия., но те не се подкрепят от останалите свидетели на деянието. Съдилищата са анализирали показанията на свидетелите очевидци, които няма как да бъдат изключени от доказателствения материал, въпреки, че са приятели на пострадалия Г. Х. Тези свидетели са Т. А. и Ф. Х. Двамата са пристигнали на местодеянието заедно с пострадалия Г. Х. и са наблюдавали непосредствено хронологията на инцидента. В тези показания не се съдържат данни за отправени псувни от пострадалия към подсъдимия или заплахи за посегателство, респ.чупене на прозореца и пр. При липса на такива обективни данни, заключението на тройната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза № 98/2008 г. за афективно-психологична реакция с характеристика на физиологичен афект, не може да обуслови извод, че подсъдимият се е намирал в раздразнено състояние предизвикано от пострадалите. Липсата на такива обективни данни от фактическа с., не налага необходимост от повторна експертиза, тъй като, както се посочи състоянието на силно раздразнение предизвикано от пострадалото лице е първо юридически, а след това медицински критерий. Експертизата на л. 107-108 от първ.дело е обяснила, че провокативното поведение на пострадалия Г. Х. спрямо подсъдимия е словесната разправия. Афекта е предизвикан от това, че той му казал "Вместо да се караш с майка ми, ела да ме удариш мен два юмрука, да се успокоиш". Силното раздразнение у подсъдимия се получило вследствие скандала с леля му с чичо му и с братовчед му, когато и той е отишъл в селото". В.лице Д. сочи, че провокацията от с. на Г. е това, че той е псувал. Както се посочи обаче, доказателства за това извън обясненията на подсъдимия няма. Вярно е, че последните също са годно доказателствено средство, но те са и средство за защита. В този смисъл, съпоставени с другите гласни доказателства, обясненията са изолирани от съвкупния доказателствен материал, поради което правилно не са кредитирани. По изложените съображения, като не са приели заключението на тройната експертиза в частта, обосноваваща наличието на състояние на силно раздразнение у подсъдимия предизвикано от пострадалия Г. Г., двете предходни инстанции не са допуснали нарушение на процесуалните правила, което да е съществено и да е ограничило процесуалните права на подсъдимия, респ.да е довело до неправилното приложение на материалния закон. С оглед конкретните обстоятелства по делото, необходимост от повторна експертиза, която отново да обсъди наличието или не на предпоставките обуславящи приложението на чл. 118 НК, не е била налице. Съгласно чл. 154 НПК експертното заключение не е задължително за съда и органите на досъдебното производство. Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира. Видно е от мотивите към съдебните актове, че съдилищата са изложили съображения защо не приемат заключението в посочената по-горе част. Във връзка със състоянието на подсъдимия, следва да се отбележи, че преди инцидента той е бил употребил алкохол Съгласно заключението на вещото лице Д-р М. /л. 106 от делото/, концентрацията на алкохол към момента на деянието е възлизала на около 2 промила. Д-р Г. Велковски /л. 106/ е пояснил, че от самото алкохолно опиване подсъдимият е бил раздразнителен и "може да е бил в конфликтно-агресивна готовност". Съдът е приел, че действията на подсъдимия са били обусловени от характеровите му особености- емоционална лабилност, проявяваща се с понижен самоконтрол над емоциите, зависимост от моментното настроение, склонност към ситуативна обусловеност на действията и импулсивност/съгласно заключението на тройната съдебно психиатрично-психологическа експертиза/, и употребата на значително количество алкохол. Доводите за нарушение на материалния закон касателно деянието спрямо Г. Х. също са неоснователни. На първо място се твърди, че деянието по отношение на пострадалия Г. Х. е недоказано от фактическа страна. К. аргумент се сочи липсата на биологични данни върху ножа, които да сочат на проникването му в областта на крака на Г. Х. Съдилищата и в частност въззивният съд, са отговорили на довода. Независимо, че върху вещественото доказателство-нож с дървена дръжка с надпис "Абдулах" е установен биологичен материал изхождащ от пострадалия г. Х., а такъв от пострадалия Г. Х. не е установен, това обстоятелство не води до извод, че същият нож не е бил използван от подсъдимия и при удара нанесен на пострадалия Г. Х. Гласните доказателства установяват, че процесният нож се е намирал в ръката на подсъдимия от момента на излизането му от къщата, нанасянето на първия удар в тялото на Г. Х., както и при нанесения удар в крака на пострадалия Г. Х. до момента, в който същият нож е бил избит от ръката на подсъдимия от св. А. Последният го покрил с трева и парче дърво и впоследствие показал на полицейските служители. Няма данни на местопроизшествието да е открит друг нож у подсъдимия или в друго лице. Освен това, с оглед обстоятелството, че на мястото на деянието не са присъствали други лица, извън пострадалите, техните роднини и приятели, няма основание за съмнение, че ударът с ножа по отношение на Г. Х. не е нанесен от подсъдимия, а от друго лице. Следва да се посочи още, че деянието е извършено в присъствието на очевидци, който факт съпоставен с гореизложеното изключва възможността ударът да е бил нанесен с друг нож и от друг извършител. Относно липсата на биологични следи, отговорът следва да се търси в механизма на пробождане и мястото където е нанесен удара. Съгласно заключението на вещото лице Д-р М., дъговидната форма на кожната рана и плиткото порязване на кожата в областта на вътрешния й /ляв/ ъгъл говорят за движение на бедрото на пострадалия и ножа едно към друго в процеса на вкарване и изваждане на острието. Раневият канал е бил с дължина 17 см, в дъното на който се намирала бедрената артерия. Св. А. е видял изтичащата от бедрото на пострадалия кръв, едва след като последният паднал на земята. Преди това въпреки, че е бил прободен, той продължил да се бори с подсъдимия. В случая, с оглед извършеното пред очевидци пробождане със същия нож, с който преди това е бил прободен и пострадалия Г. Х., липсата на биологични следи върху него от кръвта на убития Х. не променя крайния извод, че смъртта на последния е настъпила именно от пробождането с този нож намиращ се в ръката на подсъдимия. Съдът не споделя довода на представителя на обвинението за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, поради процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. По-горе се отбеляза, че предвид липсата на обективни предпоставки за предизвикано от Г. Х. състояние на силно раздразнение у подсъдимия, не е необходимо назначаване на петорна експертиза. Няма основание за друга правна конструкция, а именно тази по чл. 124 НК, тъй като деянието е извършено умишлено, насочено към умъртвяване не само на Г. Х., но и към неговия баща. Обстоятелството, че ударът е попаднал върху бедрото, където се е намирала жизнено важна артерия, не променя извода, че насочвайки нож към обекта на посегателство, независимо от мястото където попада/убитият не е бил в статично положение, а променящо се в опит да попречи за повторен удар на сина му/, целта на подсъдимия е била да причини смърт. Същото действие подсъдимият е извършил в предходен момент спрямо сина на убития. За да се приеме правна квалификация по чл. 124 НК, следва фактическите обстоятелства да сочат на умисъл за причиняване на телесна повреда, от която по непредпазливост е настъпила смъртта на пострадалото лице. Умисълът на дееца се обективира в неговите конкретни действия, използваното средство, областта на човешкото тяло, което се засяга и пр. и съставлява психическото му отношение към целеният резултат. Появата на подсъдимия на вратата на къщата с нож в ръката, оръжие годно да причини смърт, директното пробождане с ножа на Г. Х. в гръдната кухина, където са разположени жизнено важни органи, сърце, бял дроб и пр. и последващото пробождане на баща му Г. Х., което попада в горната част на дясното бедро, потвърждават извода, че умисълът на подсъдимия е бил насочен към причиняване на смърт, а не на телесна повреда.дарът е попаднал в бедрото на убития Х., поради динамиката между него и подсъдимия, видно от фактическите данни по делото. В този смисъл правилно е прието, че умисъла за убийство на пострадалия Г. Х. е прераснал в умисъл за убийството на баща му, който умисъл е възникнал внезапно, непосредствено след нанесения първия удар, и е бил подчинен на решението да убие всеки друг, който би му попречил да постигне целта си. Това обстоятелство се потвърждава и от св. Т. А., към когото подсъдимият също насочил ножа при опита на последния да го избие от ръката му. Квалификацията на деянието е правилна. На последно място касационният състав намери и довода за явна несправедливост на наказанието за неоснователен. За извършеното деяние законодателят е предвидил в чл. 116 НК наказание от петнадесет до двадесет години лишаване от свобода, както и доживотен затвор в двете му форми. Високото по размер наказание е обусловено от степента на обществена опасност на този род деяния. Лишаването от живот е деяние с висока степен на обществена опасност. В случая посегателството е осъществено спрямо две лица-баща и син, като смъртта на втория не е настъпила единствено поради оказаната медицинска помощ Наказанието на подсъдимия е определено по първата алтернатива и при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Преценката на съдилищата е правилна. Отчетени са всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието по вид и размер. Основание за намаляване на наказанието не е налице. Подсъдимият е лишил от живот едно лице и е поставил в опасност живота на друго лице. Определеното наказание не е явно несправедливо, тъй като е наложено в пределите на закона, съобразено е с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 НК, както и с целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. НК. Правилно е прието, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да предпоставят приложението на чл. 55 НК. Основание за уважаване на жалбата в гражданската й част, също няма. Обезщетението в полза на наследниците на убития Г. Х. е законосъобразно, доказано и справедливо и е съобразено с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Справедливо е определена и сумата по отношение на пострадалия Г. Х. Както се посочи по-горе, увреждането е довело до разстройство на здравето, което за в бъдеще предвид премахването на дебелото му черво, ще се задълбочава. Пловдивският апелативен съд не е допуснал визираните в жалбата нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3 НПК, поради което решението следва да се остави в сила. К. взе предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение