Решение № 5028 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14304/2019 г.

Решение № 5028 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14304/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Младенов, чрез процесуален представител, против решение № 5490 от 11.09.2019 г. по адм. дело № 12935/2018 г. на Административен съд София-град, с което жалбата на Младенов против заповед № 513 з-8612/15.11.2018 г. на директора на СДВР, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и съдебно заседание. Претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва касационната жалба. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган/по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи/, в предвидената от закона писмена форма. Законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на тезата на касатора оспореният акт е издаден при спазване изискванията на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР вр. чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и същия съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, като подробни фактически обстоятелства относно извършеното нарушение се съдържат и в посочената в заповедта обобщена справка рег. № 513 р-82797/4.10.2018 г. Правилно АССГ е приел, че двумесечният срок по чл. 195, ал. 2 е започнал да тече на 4.10.2018 г., на която дата обобщената справка и материалите по дисциплинарното разследване са постъпили при ДНО, а не на 24.07.2017 г. Мотивите на първостепенния съд в тази насока изцяло се споделят от настоящата инстанция и не следва да се повтарят предвид чл. 211, ал. 2 АПК. Правилни са изводите на административния съд за спазена процедура по чл. 207 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на СДВР съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, с която оспорващият е запознат. На същия е дадена възможност да участва в проведеното дисциплинарно производство, самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР/ от която възможност касатора се е възползвал чрез служителя мл. инспектор В. Алексиев/, да се запознава с материали по производството и да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения, включително да даде допълнителни обяснения или възражения след запознаването си с обобщената справка. В проведеното производство по чл. 207 от ЗМВР с оглед данните за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 207, ал. 1 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, обобщение на установените факти и обстоятелства в проведеното дисциплинарно производство е направено съгласно чл. 207, ал. 7 от ЗМВР в обобщена справка рег. № 513 р-82797/4.10.2018 г., с която касатора е запознат на 4.10.2018 г. На същата дата на Младенов на осн. чл. 207, ал. 11 от ЗМВР е връчена покана за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, с посочен в справката 24 часов срок за даване на допълнителни сведения или възражения пред наказващия орган.. Служителят е направил писмено възражение на 5.10.2018 г. прието от наказващия орган на 13.11.2018 г. Не се възприема възражението на касационния жалбоподател, според което това възражение не може да се приеме за обяснение дадено в хода на административното производство. ЗМВР не въвежда изискване за формално наименование на даденото обяснение- достатъчно е същото да е в писмена и форма и да е адресирано до ДНО. На следващо място, не е необходимо обобщената справка да съдържа обсъждане на всяко от направените възражения от служителя в хода на дисциплинарното разследване. Събирането или не на доказателства, поискани от служителя пред ДРО се преценява изцяло от този орган с оглед установяване на факти от значение за разкриване на обективната истина, а пропуски в тази насока не се установяват от настоящата инстанция. В случая разпоредбите на чл. 207, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР, както и на чл. 206, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 207, ал. 10 и ал. 11 от с. з. са спазени, както правилно е приел АССГ. Съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР дисциплинарното производство е приключило в срок със становище на ДРО от 8.09.2018 г. до директора на СДВР за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на касатора, след което е издадена процесната заповед на налагане на дисциплинарно наказание. Изложеното води до извод за несъстоятелност на довода на касатора за нарушаване правата му да участва проведеното административно производство като страна съобразно чл. 34 АПК. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на младши експерт М. Младенов-КО в 02 група на сектор "С 3" към отдел "Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред" при СДВР, е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Според цитираната разпоредба като дисциплинарно нарушение е определено неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В конкретния случай е безспорно установено, че по време на дежурството на мл. експерт М. Младенов, назначен в наряд за времето от 19. 00 ч. на 5.07.2018 г. до 07. 00 ч. на 6.07.2018 г. като командир на отделение в център "Видеонаблюдение ДЧ", вътрешна охрана за сградата на НДК, въпреки че става свидетел на възникнал инцидент със служители на СДВР/ стрелба с огнестрелно оръжие/, назначени за охрана на сградата на НДК и определената прилежаща територия по време на председателството на Съвета на ЕС 2018, в следствие на което са нанесени материални щети-увредена входна врата на стаята, определена за инструктаж и отдих на служители в СДВР в сградата на НДК, както и счупено стъкло на входната врата, разположена на вход Б2 към асансьори 3 и 4 и пробито пано от окачен таван в коридора на стаята, не докладва за инцидента по надлежния ред, опитва се да прикрие доведено до знанието му правонарушение/стрелба в стаята за почивка/, не предприема действия за неговото предотвратяване или пресичане, съобразно функционалните си задължения, и не докладва обективно за случилото се на началниците си и на ОДЧ, като в последствие продължава да прикрива извършителя на стрелбата и затаява факти, станали му известни по време на изпълняваното от него дежурство. Горните обстоятелства са доведени до знанието на служители на МВР и на трети лица. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано от ДНО като виновно нарушение на т. 19, т. 20, т. 24, т. 64 и т. 83 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, при което е осъществен състава на дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. При тези факти правилни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице уронване престижа на държавната служба, тъй като деянията са извършени в периода на провеждане на срещи на високо равнище във вр. с председателството на Съвета на министрите на ЕС при засилени мерки за сигурност, отразили са се негативно върху сигурността на провежданите мероприятия, и са станали достояние на лица извън системата на МВР. Като резултат са създадени негативни нагласи относно наказаното лице като служител на МВР, съответно за дейността на министерството, а полицейската институция е застрашена с намаляване на авторитета и доверието от страна на обществото, т. е. налице е тежко нарушения на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение" по см. на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно извършване на деянията. В проведеното дисциплинарно производство са събрани достатъчно факти /конкретно описани от наказващия орган в оспорената пред АССГ заповед/, относно вменените на Младенов нарушения, установяващи умишлено извършване на деяния, определени от законодателя като тежки нарушения на служебната дисциплина/чл. 203 ЗМВР/, за които е предвидено най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. По отношение определянето вида и размера на наложеното наказание и прилагане разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР първоинстанционния съд е изложил мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Същото е подробно мотивирано в мотивите на съда са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда/чл. 172а, ал. 2 АПК/. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение