Решение № 8992 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14739/2011 г.

Решение № 8992 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14739/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 4356/10.10.2011 г., постановено по адм. дело № 2936/2011 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е обявена нищожността на РА № 2001006473/23.12.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 456/14.03.2011 г. на директора на същата дирекция за установени задължения за ДДС на "Алфа Пропърти 1"АДСИЦ в ликвидация - гр. София за данъчен период на месец април 2009 г. От изложението на касационната жалба е видно, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът се е ръководел само от установеното в Таблица I "Установявам" на стр. 12 от ревизионния акт, където в колона "ревизиран период" действително е записано - месеците април, май и юни 2009 г., но видно от мотивите в същия акт, както и на ревизионния доклад навсякъде става въпрос за ревизирани периоди на посочените месеци, но за 2010 г. Твърди, че приобщените към преписката доказателства, включително описа на наличните активи от 29.04.2010 г. също се отнасят до посочените периоди на 2010 г. Касаторът излага доводи, че се касае до допусната техническа грешка, поради което следва да се издаде акт за поправка на явната фактическа грешка. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от юриск. Климучкова. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, а при условията на алтернативност иска след отмяна на съдебното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Алфа Пропърти 1" АДСИЦ в ликвидация - гр. София чрез процесуалния му представител адв. Ивайло Младенов в писмено възражения а оспорва с подробни доводи за правилност на обжалваното съдебно решение и за оставянето му в сила, а при условията на алтернативност да се отмени ревизионния акт за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 342 392,65 лв., както и да се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а съдебното решение като правилно да се остави в сила, тъй като разминаването на проверяваните периоди в двата акта, води до липса на времева компетентност, т. е. до нищожност. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Административен съд, София - град е бил сезиран с жалба срещу РА № 2001006473/23.12.2010 г., за данъчни периоди на 2009 г. Съдът е обявил нищожността на този ревизионен акт, тъй като е приел, че заповедта за възлагане на ревизията обхваща времето от 29.04.2010 г. - 30.06.2010 г. и именно това са времевите параметри, а от констатациите на ревизионния акт и от мотивите на потвърждаващото го решение установените данъчни задължения за ДДС са за 2009 г. Според съда заповедта за възлагане определя не само органите, но и обхвата на ревизията по видове и периоди и установяването на задължения извън посочените периоди в заповедта за възлагане на ревизия, води до липса на времева компетентност, респ. до нищожност. Решението е правилно постановено. Компетентността на административния орган, в частност на приходния орган е материална, териториална и времева. При нарушаването им се преценява, до каква степен е засегната валидността на издадения индивидуален административен акт. Времевата компетентност се отнася, както до определените със заповедта за възлагане на ревизията периоди на установяване на данъчните задължения, така и срокът, в който се извършва самата ревизия (чл. 113, ал. 1, т. 3 и 4 ДОПК), но в посочените хипотези тя е различна. Когато приходният орган е събирал доказателства след установения срок за извършване на ревизията, тогава съдебната практика приема, че издаденият впоследствие ревизионен акт не е нищожен, но тези доказателства не се вземат предвид при общата преценка за законосъобразност на установените задължения. Когато обаче със заповедта за възлагане е определен ревизирания период, за който трябва да бъдат установени конкретно посочените в нея данъчни задължения, а с ревизионния акт приходните органи са установили задължения за друг период, извън обхвата на заповедта за възлагане, то тогава ревизионният акт се явява нищожен, тъй като не е спазено изискването по чл. 113, ал. 1, т. 4 ДОПК. С последваща заповед на компетентния орган този времеви обхват може да бъде изменян - разширен или стеснен, но в процесния случай такава последваща заповед няма, поради което съдът е направил законосъобразен извод за нищожност на ревизионния акт. Касаторът твърди, че се касае до допусната техническа грешка, но тя е могла да бъде поправена с акт за поправка на ревизионния акт. Същата т. нар. "техническа грешка" е допусната и в потвърдителното решение на решаващия орган - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 6 ДОПК ревизионният акт освен констатациите, изграждащи мотивите му (т. 5 на същата разпоредба) съдържа и разпоредителна част и именно с нея се определят правата, съответно задълженията на ревизирания субект. В процесния случай в разпоредителната част са установени данъчни задължения за период през 2009 г., а не за 2010 г., както е посочено в заповедта за възлагане и затова като е обявил нищожността на ревизионния акт, съдът е постановил правилно решение, при постановяването на което не са допуснати сочените от касатора нарушения. Неоснователно касатора иска съдът да му даде възможност да поправи допуснатата според него техническа грешка, тъй като на този етап това не може да бъде сторено. Ако наистина приходният орган твърди, че е допуснал такава грешка, е следвало да я отстрани с издаването на акт за поправка, но не и след постановяване на съдебното решение на първоинстанционния съд. Тази грешка е повторена и от решаващия орган в потвърдителното му решение при административното обжалване, но не е направено. С разпоредителната част на ревизионния акт възникват установените от приходните органи данъчни задължения и в нея посочения времеви обхват на тези задължения е различен от посочения в заповедта за възлагане на ревизията, което обуславя нищожността на ревизионния акт. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Пред касационната инстанция няма данни ответникът да е направил разноски, поради което такива не се присъждат. В първоинстанционното производство е поискано изменение на решението за разноски, но по това искане касационният съд не е компетентен да се произнесе. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,