Решение № 143 от 16.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 481/2020 г.

Решение № 143 от 16.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 481/2020 г., I н. о., НК, докладчик съдията Невена Грозева Касационното производство е образувано по жалба на подс. Г. И. А. чрез адв. А. К. - М. срещу присъда № 525 от 5.02.2020 г. по внохд № 215/19 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград. В касационната жалба се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Направено е искане за отмяна на присъдата и прекратяване на производството, поради маловажност на случая и за отхвърляне на гражданския иск. Изразено е несъгласие с отказа на съда да приложи чл. 9, ал. 2 от НК, с оглед ниската стойност на предмета на престъпление и личността на дееца. Настоява се, че деянието представлява маловажен случай по см. чл. 93, т. 9 от НК и за това следва да се наложи административно наказание. Защитата твърди също така, че въззивният съд неправилно е ценил доказателствата по делото и заключението по изготвената оценителна експертиза, което довело до неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание пред ВКС упълномощеният защитник и подсъдимата А. не се явяват редовно призован. Повереникът на гражданската ищца и частна обвинителка С. адв. С. моли въззивната присъда да остане в сила, тъй като при постановяването и не са допуснати твърдените в жалбата нарушения. Представителят на ВКП счита, че при проверка на дейността на първата инстанция, въззивният съд е съобразил закона, поради което жалбата срещу присъдата е неоснователна. ВКС- Първо наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните и след като обсъди жалбата и приложените по делото материали в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Жалбата е неоснователна. С присъда № 173 от 15.03.2019 г. РС- Гоце Делчев признал подс. Г. И. А. за виновна в това, че на 30.03.2016 г. в м. М., на [населено място], обл. Благоевград отнела чужда движима вещ мобилен телефон "С. Г. " на стойност 1170 лв., собственост на А. С. С. от владението на собственика, с намерение противозаконно да я присвои, като използвала сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 от НК вр. чл. 55, ал. 1 от НК я осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда признала подс. А. за невиновна на същата дата и място да е отнела чужда движима вещ дамска чанта на стойност 50 лв. и сумата от 20 лв. всичко на обща стойност 70 лв. от владението на А. С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 302 от НПК я е оправдал по чл. 194, ал. 1 от НК. Осъдил подс. А. да заплати на гражданския ищец сумата от 1170 лв. за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2016 г., сумата от 1000 лв., направени от гражданския ищец разноски, като отхвърлил иска до пълния му размер. Осъдил подс. А. да заплати направените по делото разноски. По жалба на подс. А. и жалба на частната обвинителка и гражданска ищца в ОС –Благоевград е образувано внохд № 215/19 г. С присъда № 525 от 5.02.20 г. ОС- Благоевград отменил присъдата в частта, с която подс. А. е оправдана за извършено по чл. 194, ал. 1 от НК престъпление и вместо това я признал за виновна в извършване на престъплението по чл. 194, ал. 3 от НК, тъй като деянието представлява "маловажен случай", поради което на основание чл. 54 от НК наложил наказание глоба в размер на 300 лв., като я оправдал за това деянието да съставлява престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. На основание чл. 23 от НК наложил на подс. А. едно общо най-тежко наказание, това в размер на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 2 от НК присъединил изцяло наказанието глоба в размера на 300 лв. На основание чл. 66, ал. 1 отложил изтърпяването му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Изменил присъдата, като увеличил размера на присъденото обещетение на гражданската ищца за причинени и имуществени вреди от 1170 лв. на 1240 лв. Осъдил подс. А. да заплати направените разноски в размер на 50 лв. Потвърдил присъдата в останалата и част. Преди да отговори на наведените в жалба оплаквания ВКС следва да очертае предмета на касационна проверка, който съобразно чл. 346, ал. 1, т. 2 от НПК, се свежда до проверка на присъдата само по отношение престъплението по чл. 194, ал. 3 от НК, тъй като на касационна проверка подлежат новите присъди, постановени от окръжния съд, като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които деецът е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78 а от НК. На следващо място жалбата е вътрешно противоречива, тъй като в нея се настоява, че деянието е "маловажен случай" по см. на чл. 93, т. 9 от НК, поради което се прави искане да се приложи чл. 9, ал. 2 от НК, като очевидно защитата настоява, да се приеме "малозначителност" на деянието, което е една от характеристика на чл. 9, ал. 2 от НК. Въззивната съдебна инстанция е провела допълнително съдебно следствие в хода, на което е разпитала повторно св. Ю. А.. Направила е нов прочит на материалите по делото, като е приела, че са налице доказателства за извършено от подс. А. престъпление-кражба което е квалифицирала като маловажен случай по чл. 194, ал. 3 от НК, поради което е отменила оправдателната присъда в тази и част и е постановил нова. За да отмени присъдата въззивната инстанция е счела извода на РС за това, че подсъдимата не е имала възможност да се разпорежда с отнетото или да го ползва за свои нужди, както и че липсват доказателства за модела на чантата и нейното съдържание, като необоснован и направен и в противоречие с доказателствата по делото. Според гласните доказателства се установявало, че подс. А. е взела чантата на пострадалата от задната седалка на автомобила й, след което се отправила с отнетото към офиса си, като по този начин е довършила изпълнителното деяние и е установила своя фактическа власт. Съдът е кредитирал показанията на св. К. и св. С., които са преки свидетели на случилото се. Възражението в касационната жалба не касае оценката на доказателствата, а правната квалификация на деянието като маловажен случай съгласно чл. 194, ал. 3 от НК, както и декларативния отказ на съда да приложи чл. 9, ал. 2 от НК и да оправдае подсъдимата. Въззивният съд не е допуснал отклонения в задълженията си и е направил пълноценен анализ, без да игнорира или да тълкува превратно събраните доказателства. Дейността му е в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което касационната инстанция счете, че в процеса на формиране на вътрешно убеждение на съда не са налице пороци, които да налагат отмяна на съдебния акт. Неоснователно е твърдението, че съдът не е имал причини да цени заключението на С., тъй като липсвали доказателства за вида на чантата и точната сума на намиращите се в нея пари. Доказателства относно предмета на престъплението са налични и те се съдържат в показанията на пострадалата, които съдът е обсъдил и преценил от гледна точка на тяхната достоверност. Въпросът, относно размера на предмета на престъплението е въпрос, по който съдът е имал нужда от специални знания, с оглед стойността на отнетата чанта и за това е ползвал заключението на оценителната експертиза, назначена още в хода на досъдебното производство. Експертизата както е известно не е доказателство в процеса, а способ на доказване, съгласно чл. 137, ал. 1 от НПК, която съдът може да вземе предвид, но може и да не вземе, ако не е съгласен със заключението. Съдебният състав не е имал основание да не я цени при изграждане на вътрешното си убеждение, поради липсата на съмнение за неговата правилност и поради липсата на неяснота в заключението, за това възражението в тази насока е неоснователно. Съдът е приложил правилно материалния закон, поради което не е налице касационно основание по см. на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК При обсъждане на въпроса дали е налице "маловажен случай" по см. на чл. 93, т. 9 от НК, съдът е спазил закона, който го задължава да вземе предвид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на вредните последици /в случая, поради ниската стойност на предмета на престъпление от 70 лв. /, но и обстоятелството дали с оглед смекчаващите отговорността обстоятелства, деянието представлява по- ниска степен на обществена опасност, в сравнение с останалите случаи от този вид, като следва да се прецени личността на неговия извършител. Съдът е дал верен отговор на този въпрос квалифицирайки деянието по чл. 194, ал. 3 от НК и касационната инстанция се съгласява с тях. Не са налице основания да се счете, че съдът неправилно е отказал да приеме наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като тя предвижда, че деянието макар и формално да осъществява признаците на престъпление не е престъпно при две хипотези - поради своята малозначителност, изобщо не е обществено опасно или когато неговата обществена опасност е явно незначителна. Конкретиката по настоящото дело не дава основание за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. С деянието са засегнати по-широк кръг правно охранени интереси, освен тези свързани със защитата на правото на собственост. Извършено е посегателство и върху лекия автомобил, в който е държана чантата, последната е отворена и претърсена за ключове от кола и след като те не са намерени, подсъдимата взела чантата и се отдалечила с отнетото. Освен това деянието е извършено брутално пред погледите на свидетели, като акт на саморазправа с пострадалата, поради твърдения за неуредени финансови отношения с нея. Механизмът му разкрива дързостта на неговия извършител и незачитането на правовия ред за уреждане на спорове между страните, обстоятелства, които не позволяват личността на А. да бъде счетена като такава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите извършители на кражби, още повече, че на същото място тя е извършила и още едно престъпление срещу собствеността, засягащо тесния интегритет на пострадалата, от която със сила отнела мобилния и телефон, за което е призната за виновна по чл. 198 а л. 1 от НК. Ето защо не може да се приеме, че е налице явна незначителност или малозначителност, въпреки невисоката стойност на предмета на престъплението, поради което подсъдимата не следва да бъде оправдана, а следва да бъде санкционирана за стореното. В тази връзка се явява неоснователно искането за отмяна на присъдата в частта по отношение уважения граждански иск. Той касае сумата от 1170 лв. по обвинението по чл. 198, ал. 1 от НК, което не подлежи на касационна проверка, на така също и сумата от седемдесет лева- предмет на престъплението по чл. 194, ал. 3 от НК, за която подсъдимата е призната за виновна от въззивната инстанция и осъдена да заплати, на основание чл. 45 от ЗЗД на гражданската ищца, с оглед изхода на делото. Не са налице основания за налагането на административно наказание, каквото искане прави защитата, без да излага конкретни съображения в тази насока, поради което и ВКС няма как да отговори. Въпреки това ще посочи, че такава възможност не е налице нито за приложението по чл. 218 б от НК, нито по чл. 78 а от НК, тъй като липсват материалните предпоставки за това, тъй като подсъдимата е извършила множество престъпления, което се явява пречка за освобождаването й от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. Предвид изложените аргументи, настоящият касационен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на правомощията му, не се налага изменение или отмяна на атакувания съдебен акт и той следва да остане в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС –първо наказателно отделение