Решение № 2937 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9122/2010 г.

Решение № 2937 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9122/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба Цвета Тошева Петкова против решение по адм. д. № 64/2010 г. по описа на АС - Видин. Иска отмяна на решението и уважаване на жалбата й срещу заповед на областния управител, с която по чл. 6 от ЗПГРРЛ е определено обезщетение. Според жалбоподателката следва да й се определи цялостно обезщетение за периода от 1.08.1950 г. до 19.04.1954 г. за репресия срещу баща й Тошо Петков Стригачев. Неправилно е приложен законът. С касационната жалба е направила доказателствено искане за служебно събиране на писмени доказателства относими към твърденията й. Ответната страна областният управител на област гр. Видин не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 57/20.05.2010 г. по адм. д. № 64/2010 г. по описа на Административен съд - Видин е отхвърлена като неоснователна жалбата на Цвета Тошева Петкова против заповед № РД-09/79/23.02.2010 г. на областния управител с правно основание чл. 5, ал. 2 и ал. 3 и чл. 6 от ЗПГРРЛ, с която в качеството й на наследник на Тошо Петков Стригачев й е определено обезщетение от 653 лв. за репресия "изселване" от 13 месеца и 18 дни като част от целия период на репресия от 1.08.1950 г. до 19.04.1954 г., за които административният орган приел, че не е получено обезщетение. Жалбоподателката е била недоволна, защото твърди, че неправилно е извършено приспадане на полученото досега от наследодателя през 1992 г. обезщетение от 25 000 лв., но на друго основание като обезщетение за репресия срещу неговите починали родители и съпруга. За да постанови този резултат съдът е ценил удостоверение № 1445/18.05.2009 г. на ТД на НАП Видин за изплатено обезщетение от 25 000 лева за лична репресия - изселване в периода от 1.08.1950 до 19.04.1954 г. Решението следва да се остави в сила като правилно. Съгласно чл. 6 от ЗПГРРЛ правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашния ред, се приспадат. По делото няма никакви доказателства за извършена спрямо наследодателя на жалбоподателката Тошо Петков Стригачев репресия по причини на произход, политически убеждения или религиозни вярвания, съгласно чл. 1 от ЗПГРРЛ. Единственото, което е налице по административната преписка е удостоверението от 21.01.1993 г. на община Грамада за извършено заселване на Тошо Петков Стригачев и посочени поименно членове на неговото домакинство: родителите, съпругата и деца, но дали това е било принудително заселване по политически или други причини по смисъла на закона трябва да се установява със съответните писмени документи. Такива липсват. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица за интернирани, изселвани и заселвани по административен ред лица се издават удостоверение за основанието и фактическото времетраене на принудителната административна мярка, и за членове на семейството, изтърпявали заедно с репресираното лице мярката (включително малолетни и непълнолетни), издадено съответно от Министерството на вътрешните работи, от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия или от кмета на общината, кмета на населеното място или от друго длъжностно лице по гражданското състояние, въз основа на регистрите за население или вписаните в тях заповеди на Министерството на вътрешните работи, или заверено ксерокопие на архивен документ от органите на управление на Държавния архивен фонд. Въпреки липсата на съответните писмени документи, които да доказват безспорно репресия по политически причини, областният управител се е произнесъл с позитивен административен акт, който не може да бъде отменен със съдебно решение по жалба на адресата на акта, придобил с него права, заради забраната за влошаване на положението на жалбоподателя. По делото е приложено удостоверение № 1445/18.05.2009 г. на ТД на НАП Видин за вече признато право и изплатено обезщетение по ЗПГРРЛ през 1992 г. за "принудително" изселване на Тошо Петков Стригачев в размер на 25000 лв. за лична репресия "изселване " в периода от 1.08.1950 г. до 19.04.1954 г. Удостоверението представлява официален писмен документ и има обвързваща доказателствена сила. Жалбоподателката не е оспорила в съдебно заседание това писмено доказателство, макар да е присъствала лично, поради което не може да прави това едва с касационната жалба, като оспорва извършеното удостоверяване с твърдение, че всъщност обезщетението е получено от Тошо П. Стригачев не на лично основание, а като наследник на родителите си и съпругата си. За правилното приложение на чл. 6 от ЗПГРРЛ е от значение дали има или няма получено обезщетение за целия срок на репресията. Въз основа на един и същ юридически факт - репресия в определен отрязък от времето, законодателят е предвидил настъпване на благоприятни правни последици, а именно - получаване на еднократно обезщетение. Следователно областният управител е определил допълнително обезщетение при извършено изчисляване въз основа на полученото обезщетение от 25 000 лв., разделено на предвиденото месечно обезщетение по Наредба по прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ ДВ, бр. 102/118.12.1992 г. (отм.), като по този начин е приел, че има законово основание по чл. 6 от ЗПГРРЛ да уважи заявлението и да определи допълнително обезщетение за още 13 месеца и 18 дни. Така макар и да няма доказателства за характера на репресията искането е уважено. Предвид забраната на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от ГПК положението на жалбоподателя не може да се влошава, поради което решението следва да се остави в сила. Правилно жалбата е отхвърлена като неоснователна. Предвид мотивите към настоящото съдебно решение, касационната жалба се явява неоснователна и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, III отделение,