Решение № 4448 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8117/2018 г.

Решение № 4448 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8117/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на чл. 187 във вр. с чл. 194б, ал. 5 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалби от В. МИЧЕВ чрез процесуален представител адвокат Ц. Чуклева от САК и С. ЯКИМОВА чрез процесуален представител адвокат Чуклева от САК, срещу решение по т. 1 от протокол № 15/6.06.2018 г. на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет /ВСС/ за избор на административен ръководител апелативен прокурор на Апелативна прокуратура Варна. В жалбата на В. МИЧЕВ се твърди, че с решение по т. 5.2.1 по протокол № 30/27.09.2017 г. обн. в ДВ бр. 80/6.10.2017 г. ВСС е открил процедура за избор на административен ръководител апелативен прокурор на Апелативна прокуратура Варна. Заедно с другите кандидати С. Якимова и В. Станков участвал в конкурса, приключил на 6.06.2018 г. с обжалваното решение. Избран е кандидатът В. Станков понастоящем административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Варна. Към момента на провеждане на конкурса жалбоподателят е изпълняващ функциите апелативен прокурор на Апелативна прокуратура Варна. Твърди и това, че обжалваното решение е прието в хипотезата на чл. 169, ал. 1 изречение последно ЗСВ. Поддържа, че е нищожно, поради противоречие с императивни разпоредби на чл. 59 АПК във връзка с чл. 171, ал. 1 изр. 2 ЗСВ при липса на мотиви. Липсата се изразява спрямо предимствата на избрания пред останалите и по отношение приложението на изключението, което е приложено, тъй като избраният кандидат е от по ниско ниво на съдебната власт. Твърди, че нормата следва да се прилага стеснително, в много ограничени специални случаи, представляващи отклонение от типичното, правилото. Изказванията на двама членове на колегията не обосновават приложимост на изключението. Алтернативно се поддържат доводи за незаконосъобразност на акта на ВСС като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона. Нарушен е чл. 169, ал. 1 ЗСВ за високи професионални качества на избрания кандидат което се изразява в това, че при равни други материални предпоставки акцент би следвало да постави върху представените концепции за управление на Апелативна прокуратура Варна. Твърди се, че анализът на представената от избрания кандидат концепция убеждава в идентичност на концепцията при кандидатстването му за окръжен прокурор през 2015, г., на следващо място се посочват недостатъци в концепцията от което жалбоподателят прави изводи относно качествата на кандидата. На следващо място е посочено, че в производството по изслушване на В. Станков в отговора му отсъстват конкретни факти и обстоятелства които да убеждават в приложимост на изключението. Посочва се, че отсъстват мотиви в решението за предимствата на избрания кандидат спрямо останалите кандидати. Поддържа се, че продължителното заемане на ръководни длъжности от избрания кандидат нарушава конституционни разпоредби за преодоляване на неблагоприятните последици от рутинността в администрирането на правосъдието. Предвид изложеното се иска обявяване нищожността на акта, алтернативно отмяната му като незаконосъобразен. Идентични са доводите и исканията в жалбата на С. Якимова. Ответникът, Прокурорска колегия на ВСС чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбите по съображения изложени и в писмен вид. Заинтересованата страна, В. Станков, чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбите по съображения изложени и в писмен вид. Върховен административен съд, шесто отделение намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 187 ЗСВ и разгледани по същество за неоснователни по следните съображения: Процедурата по провеждане на конкурси за заемане на свободните длъжности за административни ръководители в органите на съдебната власт е уредена в чл. 194а - чл. 194г ЗСВ и в Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета с решение на Пленума на ВСС по протокол № 5 от 9.02.2017 г. в сила от 21.02.2017 г. Отделните етапи в нея са регламентирани подробно като от приложените доказателства с административната преписка се констатира спазването на процедурата. Спорни са въпросите относно качествата на кандидатите с оглед на представените концепции, събеседването, мотивиране на взетото решение и приложението на чл. 169, ал. 1 ЗСВ. С обжалваното решение ВСС Прокурорска колегия е взела решение с явно гласуване при което за В. Мичев са гласували за "0" гласа, за В. Станков за "11" гласа" и за С. Якимова за "0" гласа и на основание чл. 194б, ал. 4 ЗСВ е назначен В. Станков - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Варна на длъжността "административен ръководител - апелативен прокурор" на Апелативна прокуратура Варна, считано от датата на встъпване в длъжност. Това решение съгласно чл. 33, ал. 4 ЗСВ е взето с необходимото мнозинство. Видно от приложените доказателства е проведено събеседване с кандидатите и са се изказали двама членове на колегията по отношение на избора като първият се е изказал, че и тримата кандидати са отлични професионалисти и юристи, но следва да се определи най добрият, който се доближава до критериите за заемане на длъжността за която кандидатстват. Този член - Й. Стоев на ПК на ВСС е посочил, че ще подкрепи кандидата В. Станков по причини свързани с концепцията му и притежаването от него отлични административни качества като административен ръководител. Изключителността по чл. 169, ал. 1 ЗСВ е обосновал с личните качества на кандидата. Другият изказал се член Е. Диков е обосновал изключението по чл. 169, ал. 1 ЗСВ по отношение на В. с административния опит който притежава. При тези доказателства доводите за липса на мотиви при вземане на решението по отношение качествата на участниците и избрания кандидат, както и по отношение на изключението по чл. 169, ал. 1 ЗСВ са неоснователни. Разпоредбата на чл. 169, ал. 1 ЗСВ влиза в сила, считано от 9.08.2016 г. Според нея за административен ръководител се назначава съдия, прокурор или следовател от същото или от по високо ниво на орган на съдебната власт, с високи професионални и нравствени качества с придобит статут на несменяемост и с положителна комплексна оценка "много добра" или добра от последното периодично атестиране, на когото през последните 5 години не е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 5 или 6 с влязло в сила решение. По изключение може да се назначава съдия прокурор или следовател от по ниско ниво на орган на съдебната власт, който отговаря останалите изисквания по тази алинея, както и на изискванията по чл. 164. Аналогична е разпоредбата на чл. 46 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт издадена, на основание чл. 194г от Закона за съдебната власт и приета с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 5 от 9.02.2017 г. В ЗСВ разпоредбата на чл. 169, ал. 1 се намира в глава девета "Статут на съдиите прокурорите и следователите", а в Наредбата е в уредбата в глава четвърта "Избор на административни ръководители на органите на съдебната власт по чл. 167, ал. 1, т. 2-4 ЗСВ в раздел първи "Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за административни ръководители на органите на съдебната власт". Наредбата е издадена на основание чл. 194г ЗСВ според който редът за провеждане на конкурси и избор по раздели II и IIа и за съставянето на конкурсните комисии се определя с наредба на пленума на ВСС. В ЗСВ чл. 169 систематично се намира извън конкурсната процедура, а чл. 46 от Наредбата се намира в конкурсната процедура. В статута на магистратите ЗСВ е посочено какви права имат, включително и да бъдат назначавани за административен ръководител и се посочват материалните предпоставки за това, а в Наредбата чл. 46 урежда вече започнала с откриване процедура за назначаване на административен ръководител, в която може да бъде назначаван магистрат по чл. 169 ЗСВ. Въпросът за приложението на разпоредбата на чл. 169, ал. 1 ЗСВ е породил спор който се изразява в следното: Как следва да се разбира изключението в изречение второ на чл. 169, ал. ЗСВ, че по изключение може да се назначава съдия прокурор или следовател от по ниско ниво на съдебната власт, като в изречение първо се посочва като правило, че такъв се назначава от същото или по високо ниво на орган на съдебната власт. Разписаното правило и изключение когато следва да се приложат практически разкриват няколко особености и пораждат практически въпроси както следва: Може ли да участва /допустимо ли е участие/ на кандидат за административен ръководител от по ниско ниво на съдебната власт в процедурата, като предварително той знае, че може да не се стигне до решаване на въпроса за обсъждане на неговите качества и назначаване, ако бъде обсъждан и избран първо кандидат от по високо или равно ниво на орган на съдебната власт. Ако това е допустимо не е ли това дискриминация към участник, който може и да има по добри качества да заеме длъжността от останалите, но до обсъждането им няма да се стигне, тъй като ще се избират първо кандидатите от равно или по високо ниво за да се спази правилото. Не е ли това противоречие с целта на закона в конкурсната процедура да бъде избран най добрия кандидат за заемане на административната длъжност и възможно ли е да съществува процедура с такова участие на "резервен участник" или под условие. Другият практически въпрос е свързан с това, ако се допускат до равно участие всички кандидати, включително от по ниско ниво заедно с кандидати от същото или по високо ниво на орган на съдебната власт и техните качества бъдат обсъдени едновременно, може ли да бъде избран кандидатът от по ниското ниво като "най добър" от всички останали. Ако това е възможно тогава какъв е смисълът на изречение второ на чл. 169, ал. 1 ЗСВ, уреждаща изключението, след като състезателната процедура протича без значение от кое ниво е кандидатът. Ако смисълът на изключението е при равно състезателно участие на всички кандидати да се гласуват първо кандидатите от еднаквото и по високо ниво и ако те не се класират да се пристъпи към гласуване на кандидата от по ниското ниво, то при спазването или нарушаване на този ред на гласуване се обективира еднозначно волята на колективния орган да бъде избран един от тях, независимо от кое по ред гласуване се извършва и пак се стига до въпроса в какво се изразява смисълът и съдържанието на изключението в изречение второ на чл. 169, ал. 1 ЗСВ. След направеното изложение за тълкуване на чл. 169, ал. 1 ЗСВ съдът намира, че въведеното изключение не може да бъде установено по съдържание в какво се изразява, и на второ място не може да бъде приложено практически с ограничаване на участието на кандидатите в конкурс за избор на административен ръководител. Преценката за качествата на участниците и решението за избор на един от тях следва да бъде мотивирано, което е общото изискване за мотиви на административния акт, което е достатъчно за да бъде прието, че е приложено изключението като е избран най добрият кандидат според преценката на органа. Не е налице нарушение на административно производствените правила по настоящето дело при обсъждане качествата на всички кандидати едновременно. Поредността на гласуването дори да се приеме, че е нарушена, то не е съществено нарушение, което да опорочи взетото решение, поради което всички доводи за нарушение в такъв смисъл са неоснователни. По отношение доводите за неправилна преценка на качествата на всеки от кандидатите с оглед на концепциите. Колегиите на ВСС са колективни органи които вземат решение според мнението на членовете си и се мотивират- чл. 34, ал. 3 ЗСВ. За мотиви на решението, с което се приема направено предложение се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията в негова подкрепа. Липсата на мотиви е основание за отмяна на решението. В изказванията си и при гласуването, членовете на колегията във връзка с качествата на кандидатите, техните отговори и представени концепции изразяват личната си позиция като част от волята на колективния орган и този начин на работа е регламентиран в ЗСВ. Несъгласието с тези позиции изразено в жалба пред съда не може да доведе до проверка от съда на тези мнения и становища, което означава по същество да се извърши нова преценка, защото това би означавало съдът да замести административния орган и да реши въпроси за които е компетентен само ВСС. При тези съображения доводите в подкрепа или в ущърб на някоя от концепциите на кандидатите не могат да бъдат ценени, тъй като кадровият орган съгласно чл. 194б ЗСВ в рамките на събеседването прави преценка на кандидатите за професионална подготовка, управленска компетентност като административен ръководител и нравствени качества. В контрола за законосъобразност пред съда се проверява наличието на мотиви и обема от процесуални и материални гаранции за вземане на законосъобразно решение. В случая не се установяват нарушения при постановяване на решението, водещи до нищожност или до незаконосъобразността му. Предвид изложеното жалбите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото в полза на ВСС се дължат разноски в размер на 200 лева, по 100 лева от всеки жалбоподател на основане чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Също така се дължат и разноски в размер на 800 лева, по 400 лева от всеки жалбоподател в полза на заинтересованата страна В. Станков. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във вр. с чл. 187 и чл. 194б, ал. 5 ЗСВ Върховен административен съд шесто отделение