Решение № 4813 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1601/2012 г.

Решение № 4813 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1601/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Темос ГМ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Върбица" № 5, ет. 3, ап. 10, представлявано от управителя Митко Маринов, чрез процесуалния му представител адв. Байчев, против решение № 14566 от 09.11.2011 г., постановено по адм. дело № 7969/2011 г. по описа на ВАС, III отделение, с което е отменено разрешение № 691 от 07.01.2010 г. на министъра на околната среда и водите за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), в площ "Дервент", община Аврен, област Варна. Против същото решение е подадена касационна жалба и от министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Кючюкова. В двете касационни жалби са развити сходни оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда - изграждането им в противоречие със събраните по делото доказателства, както и без да са обсъдени част от тях, при неизпълнение на указанията на петчленния състав на ВАС в отменителното му решение, както и при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон - чл. 23 и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ЗПБ - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и спорът да бъде решен по същество като се отхвърли първоначалната жалба против издаденото от министъра на околната среда и водите разрешение за търсене и проучване. Ответникът - "Каолин" АД, със седалище и адрес на управление гр. Сеново, община Ветово, ул. "Дъбрава" № 8, представлявано от Александър Прокопиев, в писмен отговор по чл. 163 от АПК, изготвен от процесуалния представител адв. Манчева, в становище по същество от пълномощника адв. Вълева и в писмено възражение от представляващия дружеството Прокопиев, оспорва касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Участващият в производството представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Сочи, че решаващият състав не е изпълнил задължителните указания, дадени с отменителното решение на петчленния състав на ВАС за служебно изискване от административния орган на административната преписка в цялост, надлежно окомплектована, за да може да се установи безспорно какво се съдържа в нея и какво липсва, както и не е обсъдил всички доказателства и доводи. Видно от протоколите от заседанията на седемчленната комисия по чл. 43 от ЗПБ същите са проведени в присъствието съответно на 6, 4 и 7 члена, т. е. необосновано е прието, че комисията никога не е работила в пълен състав. Не са изложени мотиви защо се приема, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и кои нормативни разпоредби относно работата на комисията са нарушени. По делото е приложено надлежно заверено ксерокопие от годишен отчет на предприятията, несъставящи баланс, за 2006 г., поради което необосновано е приета липсата му. Неправилно е изчислен и срокът на дейността на жалбоподателя, считано от датата на регистрацията му до тази на подаване на заявлението за участие. Неправилно е тълкуван чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, в приложимата му редакция. Условието по този текст е относимо към кандидатите, в зависимост от регистрацията им. Обратното тълкуване влиза в противоречие с чл. 19 от Конституцията на Република България за равнопоставеност на икономическите субекти. Освен това недопустимо е по пътя на подобно тълкуване по реда на чл. 46 от ЗНА да се ограничава участието в конкурси по ЗПБ на правни субекти, които са създадени преди по-малко от три години от обявяването му и отговарящи на изискванията на ЗПБ за участие. Изискванията по чл. 23, ал. 1 от ЗПБ относно представяне на разрешителни, управленчески и финансови възможности не са следствие от регистрацията и наличието на финансови отчети за последните три години. Налага се извод, че обжалваното решение се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се отмени. Съгласно доказателствата по делото може да се направи извод, че оспореният административен акт е законосъобразен и жалбата против него следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. От данните по делото се установява, че пред тричленен състав на Върховния административен съд, като първа инстанция, е образувано производството по жалба, подадена от "Каолин" АД, гр. Сеново против цитираното разрешение № 691 от 07.01.2010 г., издадено от министъра на околната среда и водите за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - адм. дело № 2833/2010 г., V отделение, с титуляр "Темос ГМ" ООД. В жалбата са развити две групи възражения за незаконосъобразност на акта - нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неуведомяване на жалбоподателя за актовете на назначената комисия и министъра в течение на проведената конкурсна процедура за предоставяне на разрешението, както и порок във формата на разрешението, тъй като в него не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Втората група доводи е за неправилно приложение на материалния закон, тъй като въведените със заповедта за откриване на конкурса условия пряко противоречат на нормите на чл. 23 и чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ и § 4, ал. 2 от Закона за търговския регистър (ЗТР). Тричленният състав, след обсъждане на представените в административната преписка доказателства е приел за установено, че процесната конкурсна процедура е стартирала със заявление вх. № ЗНПБ-5515/27.10.2008 г., подадено от "Темос ГМ" ООД за откриване на процедура за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на индустриални минерали по чл. 2, т. 2 от ЗПБ, в площ "Дервент" с размер 10,55 кв. км. След съгласуването със Специализираната карта на находищата на подземни богатства и Националния баланс на запасите (НБЗ) е установено, че искането засяга находище на индустриални минерали "Юнак", водещо се на отчет в НБЗ, в който случай на основание чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗПБ задължително се провежда конкурс. След извършено съгласуване и по реда на чл. 26 от ЗПБ, със заповед на министъра на околната среда и водите е определен състав на Комисия, която да организира и проведе конкурса. Същата е определила условията и реда за провеждане на конкурса, одобрила е конкурсните книжа, всички технически параметри на процедурата, изискванията към участниците, критериите и показателите за оценка на конкурсните предложения. Въз основа на така подготвената документация със заповед № РД-344/25.05.2009 г. министърът е открил неприсъствен конкурс за определяне на титуляр на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства, която е обнародвана. В определения срок за подаване на заявления, такива са постъпили от "Темос ГМ" ООД и "Каолин" АД. Конкурсната комисия е разгледала предложенията, като след даване възможност и изправяне на нередовност в предложението на "Каолин" АД и двамата участници са допуснати до оценяване. Съобразно приетите критерии за оценка всеки член на комисията е изготвил индивидуални таблици за всеки от кандидатите и е извършил подреждането им в низходящ ред. Въз основа на общо получените 3250 точки и едно първо място за "Каолин" АД и 3355 точки и шест първи места за "Темос ГМ" ООД, при максимално възможни 3500 точки, на първо място е класиран "Темос ГМ" ООД. Въз основа на протоколите на конкурсната комисия, министърът на околната среда и водите, на основание чл. 49 и 50 от ЗПБ и по реда на Устройствения правилник на МС и неговата администрация е изготвил и внесъл доклад в МС за одобряване на проекта на разрешение на името на спечелилия конкурса. На заседанието си на 23.12.2009 г., видно от съставения Протокол № 50, МС на РБ е одобрил проекта на разрешение. Въз основа на това решение, министърът е издал обжалваното разрешение № 691/07.01.2010 г., обнародвано в ДВ, бр. 7/26.01.2010 г. При тези данни, тричленният състав на съда е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. На първо място е отхвърлил оплакванията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не представлява нарушение несъобщаването на актовете, издавани в течение на процедурата, изходящи от министъра или Комисията, защото същите нямат самостоятелно значение. Тези актове подготвят издаването на крайния акт и по характер са такива по чл. 21, ал. 5 от АПК, съответно като част от производството по издаването му, не подлежат на самостоятелен контрол, съответно на съобщаване. Непосочването в текста на обжалваното разрешително, че същото може да се обжалва, както и пред кой орган и в какъв срок е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, но то е несъществено. Нарушението е относимо към допустимостта на жалбата, като в случая правото на жалба е упражнено и не са засегнати правата на жалбоподателя. Първоинстанционният състав е отхвърлил и възраженията за допуснати нарушения на материалния закон, касаещи текста на т. 5.1.б и 5.1.а от заповедта за откриване на процедурата. Съдът е приел, че не е налице противоречие на т. 5.1.б - участниците да представят извлечение от годишните счетоводни отчети (ГСО) за последните три години, с изключение на новорегистрираните търговци, с нормата на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, тъй като чл. 23, ал. 1 от ЗПБ урежда условията за кандидатстване и лицата, на които могат да се предоставят разрешителни за търсене и проучване - физически и юридически лица, които имат надлежна регистрация като търговец и притежават необходимите за съответната дейност управленски и финансови възможности. Доказването на последните може да стане с представянето на посочените в чл. 46, ал. 2 доказателства. Сами по себе си "управленските и финансови възможности" не са естествено следствие от регистрацията на кандидата като търговец преди повече от три години. Ако лицето действително е регистрирано като такъв преди този срок, счетоводните му отчети за последните три години биха били едно указание за възможностите. Това изискване обаче (на чл. 46, ал. 2, т. 2) в никакъв случай не води до лишаване на търговците с по-кратка от три години регистрация, от право да кандидатстват в подобни конкурси. Подобен подход е дискриминационен и антиконституционен, предоставящ предимства само на основание по-дълга регистрация, без оглед на действителните управленски и финансови възможности на кандидата и е в нарушение на чл. 19 от Конституцията. Освен това, извън теоретичните разсъждения, "Темос ГМ" ООД е търговско дружество, регистрирано от Софийския градски съд на 10.02.2006 г. и съществува повече от три години. Сред документите, придружаващи заявлението му за участие в конкурса, са включени извлечения от годишните му счетоводни отчети за последните три години - 2006, 2007 и 2008 години. За неоснователен е приет и доводът, касаещ т. 5.1.а от заповед № РД-344/2009 г., тъй като независимо от обнародването на ЗТР и нормата на § 4, ал. 2 от ПЗР, съдебното решение за регистрацията на даден търговец не е документ без формална стойност. Същият доказва факта на съдебна регистрация като търговец. По тези съображения жалбата е отхвърлена. Цитираното решение на тричленния състав на ВАС, V отделение е отменено с решение № 8549 от 15.06.2011 г., постановено по адм. дело № 4547/2011 г. от петчленен състав на първа колегия на ВАС. Петчленният състав е приел, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът е постановил акта си приемайки, че "Темос ГМ" ООД е представил ГСО за три години, докато между доказателствата по делото се намират извлечения от ГСО само за 2007 и 2008 г. В преписката са представени в "насипен вид", без номерация и посочване на брой страници доказателства, от които съдът не е в състояние да установи дали действително в кориците на делото са се намирали извлечения от ГСО за три години, както е приел първоинстанционният състав или съдът се е позовал на несъбрано доказателство. По тези съображения делото е върнато за ново разглеждане, с указания решаващият състав да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 4 от АПК и да изиска доказателства дали е спазено задължението по чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ. При новото разглеждане на делото образувано с нов № 7969/2011 г., тричленният състав на ВАС, III отделение е приел, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е нарушена императивната норма на чл. 43, ал. 5 от ЗПБ, в редакцията й от ДВ, бр. 70/2008 г. Назначената конкурсна комисия в състав от седем души, никога не е работила в пълен състав, тъй като на първото си заседание е заседавала в състав от шест души, на второто в състав от четири члена, а на последното, макар в протокола да са изписани имената на всички членове, същият не е подписан от председателя, а Мирослав Кацаров не е подписал индивидуалните оценителни таблици. Посоченото е опорочило работата на комисията, съответно и крайният акт - издаденото разрешение. Съдът е приел, че оспорения акт противоречи и на нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗПБ, в редакцията от ДВ, бр. 70 от 2008 г., която очертава кръга от лицата, които могат да участват в конкурс за получаване на разрешение за търсене, проучване и концесия по този закон - търговци, които са доказали управленски и финансови възможности, като чл. 46, ал. 2 от ЗПБ конкретизира изискванията към кандидатите. Едно от изискванията - по т. 2 е участниците да представят извлечения от годишните счетоводни отчети за последните три години, т. е. идеята на законодателя е разрешения да се издават само на търговци, които имат най-малко тригодишна дейност, тъй като ако имат по-малка по срок дейност или нямат никаква, не биха могли да докажат управленски и финансови възможности. Посоченото е гаранция за сигурност и стабилност на фирмата - кандидат за разрешително. В случая "Темос ГМ" ООД е регистрирана като търговец с решение по ф. д. № 1446 от 2006 г. на СГС на 10.02.2006 г. и към датата на подаване на заявление за участие в конкурса - 14.07.2009 г., е имала две години и половина дейност, а не както изисква чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ - минимум три години. Освен това съдът е приел, че участникът, получил разрешението, е представил доказателства - годишни счетоводни отчети само за 2007 и 2008 г., но не и за 2006 г., за която година не би и могъл да представи отчет, тъй като фирмата е регистрирана през същата година. Съгласно указанията на петчленния състав на ВАС законосъобразността на оспорения административен акт зависи от изпълнението на изискването на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ - наличие на годишни счетоводни отчети за 2006, 2007 и 2008 г., а въпреки тези указания, отчет за 2006 г. не е представен, следователно обявеният за спечелил конкурса не е отговарял на изискванията на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ. Издавайки му оспореното разрешение за търсене и проучване на подземни богатства, административният орган е нарушил закона и издаденият административен акт е незаконосъобразен. По тези съображения издаденото разрешение е отменено. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Решението е необосновано, тъй като не са съобразени част от събраните по делото доказателства, а друга част от изводите на съда са изградени в пряко противоречие с доказателствата. На първо място необоснован е изводът на тричленния състав, че конкурсната комисия никога не е действала в пълния си състав, в който е назначена, както и че посоченото съществено е опорочило работата й, съответно процедурата, а оттам и крайния акт. Видно от протоколите на комисията - протокол № 1 от 15.05.2009 г., протокол № 2 от 20.07.2009 г. и протокол № 3 от 18.08.2009 г., на първото си заседание, комисията е заседавала в състав от шест члена, на второто от четири члена, а на последното е заседавала в пълен състав, т. е. необосновано е прието, че никога не е заседавала в пълен състав. На първото заседание от определения седемчленен персонален състав, поради уважителна причина - служебен ангажимент - командировка е отсъствал един член - Цветан Цветанов, като посоченото не се е отразило на кворума на помощния колективен орган, съответно на взетите решения. Както в ЗПБ, така и в правилата на конкурса не са разписани специални изисквания за кворум и мнозинство при вземане на решенията от помощния колективен орган, т. е. приложими са общите правила за наличие на кворум при присъствие на половината плюс един член на колективния орган и вземане на решение при обикновено мнозинство. При липсата на изрично разписани в специалния закон или правилата на конкурса специални правила за кворум и мнозинство, по аналогия са приложими общите такива, обосновани в административноправната теория, и уредени в редица устройствени актове, регламентиращи дейността на колективните органи от държавната и общинската администрация, посочени по-горе. Освен това, на първото заседание на комисията са приети решенията по т. от 1 до 9, с които са регламентирани всички параметри на конкурса - място на провеждане на заседанията на комисията, дневен ред за провеждането им, реда за процедиране при обжалване по чл. 47, ал. 2 и 3 от ЗПБ - ако кандидат не бъде допуснат до участие, одобрени са конкурсните книжа, цена, място и ред за закупуването им, срок за подаване на предложения, съдържание на минималната работна програма, критерии за оценка на предложенията, размер на депозити, както и проекта на заповедта по чл. 43, ал. 3 от ЗПБ. Всички цитирани правила са залегнали в заповедта по чл. 43, ал. 3 от ЗПБ, като същата е обнародвана и се е стабилизирала като административен акт, като против нея не са постъпили каквито и да са жалби или възражения. С тези решения, взети на първото заседание на комисията, по никакъв начин не са засегнати правата на жалбоподателя, поради което дори хипотетично да се приеме, че е налице нарушение, поради това че комисията е заседавала в непълен състав, то същото е несъществено. По отношение второто заседание на комисията са валидни същите съображения, тъй като на това заседание комисията е започнала разглеждането на предложенията на кандидатите, като е дала възможност на жалбоподателя да представи посочените доказателства, с което да изправи нередовност в предложението си, т. е. отново липсва засягане на неговите права. Независимо от последното, проведените заседания следва да бъдат приети за редовни, както и взетите на същите решения, поради липса на нарушение на реда за дейността на комисията и вземане на решенията при необходимия кворум и при необходимото мнозинство - решенията по първите два протокола са взети при пълно единодушие. Налице е и съответствие с изискванията на чл. 45, ал. 6 от ЗПБ в приложимата редакция, изискващ мнозинството от състава на комисията да не бъде формирано от представителите на един орган. И на двете заседания присъстващите представители са от различни министерства. В противоречие с доказателствата - протокол № 3 на конкурсната комисия и приложените към него индивидуални таблици, е и приетото от съда, че и на последното си заседание, комисията не е била в пълен състав. Тъкмо обратното, видно от протокол № 3 от 18.08.2009 г. същият е подписан от всички седем члена на комисията, които са участвали в работата и са попълнили и индивидуалните си оценителни таблици. Не отговаря на истината приетото от първоинстанционният тричленен състав, че протоколът не е подписан от председателя на комисията - Тодор Димитров. Подписите под протокола са седем, като този на председателя не е положен точно до името му и длъжността "председател", но фигурира малко по-долу. Същият е идентичен, (което може да се установи и без специалните знания на графолог), с подписа на председателя, положен под другите два протокола. Що се касае до приложените към протокола индивидуални оценителни таблици, същите са попълвани ръкописно от всеки един чл. на комисията, като всеки е вписал името си и се е подписал, с изключение на Мирослав Кацаров, които е попълнил таблицата си, вписал е своите имена, но не се е подписал. Посоченият технически пропуск не прави индивидуалната оценителна таблица на този чл. негодна, както е приел съда, тъй като в същата ясно е изразена волята му по отношение оценяването и същата безспорно изхожда от него, като е вписано името. Мирослав Кацаров е подписал протокола, в който са сумирани резултатите от приложените оценителни таблици, т. е. същият напълно подкрепя сумарните оценки на двамата кандидати и извършеното класиране, с което още веднъж се потвърждава неговото индивидуално класиране, дори и да се приеме, че в неговата таблица е налице порок, поради подписването й само с име, без подпис. Приемайки обратното, съдът в разрез с доказателствата е приел посоченото за допуснато нарушение от конкурсната комисия, съответно е обосновал порок на акта на това основание. Не се подкрепя от фактическа страна и изводът на съда, че "Темос ГМ" ООД няма тригодишна дейност, считано от регистрацията си до момента на подаване на заявлението за участие в конкурса. Видно от решение по ф. д. № 1446/2006 г. на СГС, дружеството е регистрирано като търговец на 10.02.2006 г., (което не е спорно, а е прието за установено и от тричленния състав), а заявлението за участие е подадено на 14.07.2009 г., т. е. след три години и пет месеца. Съдът неточно е изчислил този срок като две години и половина, поради което е приел, че дружеството е осъществявало дейност в период по-малък от изискуемия от три години, което не отговаря на установените факти. Също не е вярно и приетото от съда, че "Темос ГМ" ООД не е представило ГСО за 2006 г. Именно посоченото обстоятелство е следвало да бъде установено, с оглед указанията на петчленния състав на ВАС, за което делото е върнато за ново разглеждане. В противоречие с представените още в административната преписка доказателства, сред които е и ГСО за 2006 г., съдът е приел липсата му. Впрочем ГСО за 2006 г. е бил наличен и към момента на постановяване на решението от петчленния състав, но независимо от това, съдът при новото разглеждане на делото е следвало задълбочено на изследва доказателствата по това прието за спорно обстоятелство. Вярно е, че при новото разглеждане на делото, административният орган не е представил повторно отчета за 2006 г., (такива са представени за 2007 г., 2008 г. и баланс към 01.08.2009 г.) но съдът е бил длъжен да обсъди всички доказателства в преписката. Сред същите, (макар и с разместена поредност на отчетите) се намира ГСО за 2006 г. на "Темос ГМ" ООД, заверен от Столично териториално статистическо бюро. Отчетът е съставен по реда за съставяне на отчети на предприятия несъставящи баланс и притежава всички реквизити от външна страна. Доказателството не е оспорено от страните като документ и безспорно установява наличие на отчет по смисъла на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ. В противоречие с установените факти, съдът е приел, че дружеството не е представило отчет за 2006 г. Освен неправилните фактически констатации, довели до необоснованост на съдебното решение, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - необсъждане на всички доказателства, тричленният състав неправилно е приложил и материалния закон. В решението е прието, че разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗПБ, в редакцията му от ДВ, бр. 70/2008 г. очертава кръга на лицата, които могат да участват в конкурс за получаване на разрешение за търсене, проучване и концесия и това са търговци, доказали управленски и финансови възможности, като чл. 46, ал. 2 от ЗПБ конкретизира изискванията към кандидатите, едно от които е това по т. 2 - да представят извлечения от ГСО за последните три години. Смисълът е разрешения да се издават на търговци, които имат най-малко тригодишна дейност, тъй като ако имат по-малка като срок дейност не биха могли да докажат управленски и финансови възможности. И тъй като съдът от фактическа страна е приел, че участникът "Темос ГМ" ООД е регистриран преди по-малко от три години, а и не е представил годишен счетоводен отчет на 2006 г., то не отговаря на изискванията на закона, съответно издаденото разрешение е незаконосъобразно. Както се посочи по-горе тези фактически констатации не съответстват на доказателствата, а и не може да се възприеме подобно тълкуване на закона. Нормата на чл. 23 от ЗПБ, в приложимата редакция от ДВ, бр. 70 от 08.08.2008 г. гласи, че разрешения за търсене и проучване и/или проучване и концесии за добив се предоставят на физически и юридически лица, които удостоверяват, че имат надлежна регистрация като търговец и докажат наличието на необходимите за извършването на съответните дейности управленски и финансови възможности, при условията на чл. 46, ал. 2, т. 5 - 7 от ЗПБ. Следователно императивните изисквания за предоставяне на разрешение са: 1. регистрацията като търговец и 2. доказване на управленски и финансови възможности. Начинът на установяването на управленските и финансови възможности също е изрично посочен - при условията на чл. 46, ал. 2, т. 5 - 7, т. е. чрез представяне на препоръки от банкови и други финансови институции, както и от бизнес партньори, представяне на декларация, че кандидатът няма парични задължения към държавата или общините по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията и представяне на декларация от управителя или членовете на управителния орган на кандидата, че не са осъждани за изброените в текста престъпления. Липсва приетото от съда задължително изискване кандидатът да има дейност/регистрация като търговец от минимум три години - условие извлечено от чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ за представяне на ГСО за последните три години. Условието не е императивно изискуемо, като при доказване чрез други доказателства на управленски и финансови възможности, липсата на регистрация от преди повече от три години, съответно липсата на ГСО за последните минимум три години не е основание за отказ за издаване на разрешение или такова за отстраняване на кандидата. Тълкуването по подобен ограничителен начин е прието в последната практика на ВАС като дискриминационно и в противоречие с нормата на чл. 19 от Конституцията на Република България, съответно неприложимо. Изискването за представяне на ГСО е само във връзка с осигуряването на още един източник на информация за финансовите възможности на кандидатите, но не съставлява минимално изискване за представяне на отчети за минимум последните три години. Не случайно законодателят с последното изменение на чл. 46 от ЗПБ, с ДВ, бр. 100 от 2010 г. изрично е прередактирал изискването по ал. 2, т. 2 като е разписал представяне на ГСО за три години, но в зависимост от датата на учредяване на кандидата. При това положение участникът, получил разрешение, е отговарял на всички изисквания на закона, както и на тези, разписани в правилата на конкурса - т. 5.1.б (дори и при тълкуването на нормите от тричленния състав) и правилно е класиран с оглед критериите за оценка и му е издадено оспореното разрешение. Последното не страда от приетите от съда пороци, издадено е от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и отменяйки го съдът е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и вместо него бъде постановено друго, с което се отхвърли първоначалната жалба против обжалвания акт. Разноски не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия