Решение № 13826 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2011 г.

Решение № 13826 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Областен управител на Област с административен център - Бургас против Решение № 358 от 22.03.2011 г., постановено по административно дело № 2010 по описа за 2010 г. на Административен съд - гр. Бургас. Релевира оплакване за неправилност и моли за неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - Общински съвет - Айтос, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд гр. Бургас е било образувано по жалбата на Областен управител на Бургаска област против Решение № 482 от 11.08.2010 г., прието от Общински съвет - Айтос, обективирано в протокол № 33/11.08.2010 г. и касаещо продажба на имот общинска собственост. С решението си Административен съд гр. Бургас е отхвърлил оспорващата заповед, приемайки по същество, че оспореното решение е взето от Общинския съвет при правилно приложение на закона. Решението е законосъобразно. Спорът е изяснен от фактическа страна, като въз основа всестранно установените релевантни по делото факти, са направени верни изводи по прилагането на закона. Изяснен е статутът на общинският имот - за който е предвидено смесено предназначение - "за озеленяване и търговия" и по отношение на него е издирена и приложена относимата правна норма на чл. 61 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Следва да бъде споделен извода на АС - Бургас, базиран и на експертно заключение, че не е установимо кое от предвижданията за имота е приоритетно- това за озеленяване или за търговия, поради което не може да се направи извод, че се касае за имот определян по законови характеристики - като имот публична общинска собственост. Правилен е извода на съда, че не всички имоти сочени в чл. 61 ЗУТ - са публична собственост по силата на закона, а само тези които са включени в основата на зелената система - парковете, градините, уличното озеленяване (ал. 2) и тези със специфично предназначение - гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. Не са обаче публична собственост, по смисъла на закона, имотите сочени в ал. 2 чл. 61 и включени в допълващата зелена система. И щом предвижданията за имота по градоустройствения план е за имот със "смесено предназначение" - за търговия и озеленяване - то правилен е извода на съда, че не се касае за имот включен в основата на зелената система, нито такъв със специфично предназначение - поради което няма пречка да бъде актуван като частна общинска собственост. Анализът чл. 62, ал. 2 ЗУТ сочи, че забраната за продажба, преотстъпване, обременяване с вещни тежести, както и използване за други цели - не се разпростира върху всички зелени площи, а само за онези които представляват публична собственост, еднозначно устроени в съответствие с одобрените общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии и подробни устройствени планове за парковете и градините (чл. 62, ал. 1 ЗУТ). И след като действащия Подробен устройствен план (ПУП) на населеното място предвижда ползването на имота освен за озеленяване, така и за търговия - няма законова пречка същият да бъде отчуждаван. Като е приел, че решението на общинския съвет е постановено при правилно приложение на закона, съдът е постановил правилно решение. Същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд,