Решение № 13095 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7277/2017 г.

Решение № 13095 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7277/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 650 от 18.04.2017 г., постановено по адм. д. № 261/2017 г. Административен съд - В., 18 състав, е отхвърлил жалба на "Б. С. Е." ЕООД, представлявано от Т. С. И., против Ревизионен акт № Р-030027-16003306-091-001/28.09.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В., в частта потвърдена с Решение № 431/15.12.2016 г. на Директора на ТД на НАП - В., в която на дружеството за данъчен период м. 10.2013 г. са определени задължения по ЗДДС - ДДС за внасяне в размер на 24 166.66 лева и лихви за просрочие - 7 072.97 лева. С решението административния съд е осъдил "Б. С. Е." ЕООД да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. при ТД на НАП юрисконсулско възнаграждение в размер на 1467.18 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Б. С. Е." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., местност "Смесе" - Автошкола, представлявано управителя Т. И.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - В. е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В., оспорва подадената жаба в молба от 29.09.2017 г. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С решението си Варненския административен съд е отхвърлил жалбата на "Б. С. Е." ЕООД, представлявано от Т. С. И., против Ревизионен акт № Р-030027-16003306-091-001/28.09.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В., в частта потвърдена с Решение № 431/15.12.2016 г. на Директора на ТД на НАП - В., в която на дружеството за данъчен период м. 10.2013 г. са определени задължения по ЗДДС - ДДС за внасяне в размер на 24 166.66 лева и лихви за просрочие - 7 072.97 лева. Съдът е приел, че РА е издаден при спазване на разпоредбите на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. В съдебния акт е възпроизведена много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите са приели, че "Б. С. Е." ЕООД е извършило безвъзмездно прехвърляне на право върху стоката на трето, свързано с него лице, като при придобиването е приспаднат изцяло данъчен кредит, с което е осъществен съставът на доставката на стока по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Според ревизиращите, съобразно чл. 25, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, данъчното събитие на гореописаната облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС доставка е настъпило на 15.10.2013 г. - датата на предоставянето на правата върху стоката. На тази дата, съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС данъкът е станал изискуем и е възникнало задължение за "Б. С. Е." ЕООД да го начисли върху данъчна основа, равна на данъчната основа при придобиването на правата върху стоката, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС - 120 833.32 лева. С оглед изложеното и на основание чл. 86, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС за извършената облагаема доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС - безвъзмездното прехвърляне на трето лице правото върху МПС "Ауди Q7", с рама № WAUZZZ4L58D068818, за придобиването на което е приспаднат изцяло данъчен кредит, с оспорения РА за данъчен период м. 10.2013 г. органите по приходите са начислили на дружеството ДДС в размер на 24 166.66 лева, определен върху данъчна основа съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС. Като е отделил спорното от безспорното, като предмет на спора е определен, отговорът на въпроса, налице ли е реално извършена доставка на процесния автомобил - "Ауди Q7", а оттам възникнало ли е данъчно събитие между ревизираното лице - "Б. С. Е." ЕООД и приобретателя на автомобила И. В. И.. По делото е установено и не се оспорва от страните, че с Договор за лизинг № 009373-001/25.09.2008 г. (лист 62) лизингодателят "И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ" ЕООД се е задължил да предостави за ползване на лизингополучателя "Б. С. Е." ЕООД лек автомобил "Ауди Q7", с рама № WAUZZZ4L58D068818, като последния ще ползва актива в съответствие с Общите условия на договора за финансов лизинг: доставна цена - 61 781.10 евро (120833.32 лева), при първоначална вноска: 21 623.39 евро (42 291.67 лева) за срок от 60 месеца. Лизинговата вещ е заведена в счетоводството на дружеството в счетоводна сметка 205 с отчетна стойност 122 499.99 лева (лист 13). Съгласно записите в дневниците за покупки, по тази доставка дружеството е упражнило право на данъчен кредит през данъчен период м. 09.2008 г., както следва: по фактура № 94097/30.09.2008 г. на стойност 42 291.67 лева и ДДС 8 458.34 лева с основание първоначална вноска по договор и по фактура № 94099/30.09.2008 г. с данъчна основа 78 541.65 лева и ДДС 15 708.33 лева с основание - главница по лизингов договор (лист 9 - 8). Органите по приходите са установили, че общата стойност на доставката е в размер на 120 833.32 лева, за която е упражнен пълен данъчен кредит в размер на 24 166.67 лева. След извършване на всички плащания, при изтичане на срока на процесния договор за лизинг, едноличния собственик на капитала, управител и представляващ лизингополучателя към онзи момент В. И. И. е подписал Декларация от 15.10.2013 г. (лист 17), в която е декларирал, че във връзка с изтичането на Договора за лизинг желае собствеността върху лизинговия актив да бъде прехвърлена на И. В. И.. В резултат на това, с Договор от 17.10.2013 г. (лист 71) автомобилът е бил прехвърлен от дружеството лизингодател на И. В. И., за което е съставен и приемо - предавателен протокол (лист 70). В чл. 12 от договора за прехвърляне на собствеността е отразено, че веща предмет на същия е със застрахователна стойност 22 600 лева. На 31.10.2013 г. активът е бил отписан от РЛ с балансова стойност, респ. данъчна стойност в ДАПл. - 0.00 лева, като напълно амортизиран за счетоводни и данъчни цели през 2012 г. По отношение на този актив, в предприятието на "Б. С. Е." ЕООД няма отчетени получени суми или други престации от приобретателя И. В. И.. В присъединена за целите на ревизията справка е посочил, че е придобил автомобила безвъзмездно. Първоинстанционния е приел, че в конкретния случай са налице две доставки - първата е възникнала при подписване на договора между "Б. С. Е." ЕООД и дружеството лизингодател, представляваща доставка по чл. 6, ал. 2, т. 3 изр. 1 от ЗДДС и не е било налице изключението на изр. 2 на т. 3 в редакцията към процесния период. Втората доставка - между "Б. С. Е." ЕООД и третото лице И. В. И.. В обжалвания съдебен акт са изложение мотиви в подкрепа на тези твърдения. Отбелязано е, че жалбоподателя неоснователно твърди липсата на втората доставка, като според съда това се опровергава от клаузите на Общите условия - т. 13.2 и от подписаната от него декларация. Според съда с този акт третото лице е придобило качеството получател и е встъпил в правата и задълженията на ревизираното лице т. е. с декларацията не е прекратено действието на договора за лизинг, а само е променена една от страните по него, но тази правна последица е рефлектирала пряко в сферата на поемателя и той е придобил безвъзмездно правата по лизинговия договор. Така мотивиран съдът е приел за законосъобразен изводът на данъчните органи, че в случая е налице доставка по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. И предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 2 от ЗДДС данъчното събитие е възникнало на датата на отделянето или предоставянето на стоката по чл. 6, ал. 3, като в конкретния случай данъчното събитие по доставката от жалбоподателя И. В. И. на правото да придобие собствеността върху автомобила е възникнало през данъчен период м. 10.2013 г., през който е подписана декларацията, въз основа на която вече е сключен Договор за прехвърляне на собственост от 17.10.2013 г. между лизингодателя и И. В. И.. Прието е още, че данъчните са приложили законосъобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС ( в редакцията към процесния период)съгласно, която данъчната основа при доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 е равна на данъчната основа при придобиването на стоката, съответно същата е в размер на 120 883.32 лева, а данъка е в размер на 24 166.66 лева. Решението на Административен съд - В. е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба на "Б. С. Е." ЕООД се правят оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът твърди, че по силата на сключения договор за финансов лизинг № 009373001/25.09.2008 г. е внесен дължимия ДДС върху цялата стойност на Договора още през 2008 г., заплащани са лизинговите вноски по договора, но в действителност "Б. С. Е." ЕООД не е придобило собствеността на лизинговата вещ и същата е препродадена на трето лице от лизинговото дружество, а не от "Б. С. Е." ЕООД. Навеждат се доводи, че при постановяване на обжалваното решение, първоинстанционния съд не кредитирал безспорната фактическа обстановка и че издадената декларация от страна на управителя на дружеството е 5 години след възникване на основанието за заплащане на дължимият ДДС, респективно след ползване на данъчен кредит за същия размер. Защитава тезата, че балансовата стойност на автомобила съгласно счетоводните записвания и начислената амортизация, в следствие овехтяване от обичайно потребление за търговските нужди на дружеството е 0,00 лева, както и че са изминали повече от 5 години, считано от датата на възникване на основанието за ползване на данъчен кредит и респективно потреблението на автомобила, по силата на лизинговия договор. По така направените оплаквания настоящата инстанция намира за установено следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Спорът по делото се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон и по-специално дали е налице доставка по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд и намира същите за обосновани на фактите и доказателствата по делото, изградени при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са наведените от жалбоподателя твърдения, че не е придобивал собствеността върху лизинговата вещ и че същата е препродадена на трето лице от лизинговото дружество, а не от "Б. С. Е." ЕООД. В действителност лизинговото дружество не е препродало автомобила, който е предмет по договора за финансов лизинг на трето лице. Безспорно е доказано по делото, че тази сделка е безвъзмездна, тъй като приобретателят придобива веща с договор за прехвърляне на собственост от 17.10.2013 г., който е приложен на лист 71 от административната преписка и от него е видно, че между страните не е уговорена насрещна престация, а е посочен като основание договора за лизинг № 009373-001/25.09.2008 г. и т. 13.2 от Общите условия на същия . Формално дружеството жалбоподател не е придобило собствеността по договора за финансов лизинг № 009373-001/25.09.2008 г. (лист 62), според който лизингодателят "И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ" ЕООД се е задължил да предостави за ползване на лизингополучателя "Б. С. Е." ЕООД лек автомобил "Ауди Q7", с рама № WAUZZZ4L58D068818 . В Общите условия по договора т. 13.2 е уговорено, че лизингополучателя има право да придобие собствеността върху актива след изтичане на срока по договора, при условие че е изплатило изцяло лизинговата цена, заедно с всички други парични задължения, дължими на лизингодателя по договора и е изпълнил всички останали условия по него. По делото е установено, че тези условия са били изпълнени, като всички лизингови вноски са били изплатени от ревизираното лице, а окончателната вноска е платена с банково бордеро от 18.09.2013 г. (лист 69). Лизинговата вещ е заведена в счетоводството на дружеството в счетоводна сметка 205 с отчетна стойност 122 499.99 лева (лист 13). Съгласно записите в дневниците за покупки, по тази доставка дружеството е упражнило право на данъчен кредит през данъчен период м. 09.2008 г., както следва: по фактура № 94097/30.09.2008 г. на стойност 42 291.67 лева и ДДС 8 458.34 лева с основание първоначална вноска по договор и по фактура № 94099/30.09.2008 г. с данъчна основа 78 541.65 лева и ДС 15 708.33 лева с основание - главница по лизингов договор ( лист 9 - 8). Направеният от първоинстанционният съд извод, че с изтичането на лизинговия договор и с изплащането на всички задължения по него към м 09.2013 г. "Б. С. Е." ЕООД е придобил правото да придобие собствеността върху лизинговия автомобил, съгласно уговореното в т. 13.2 от Общите условия на договора е законосъобразен и изцяло подкрепен от доказателствата по делото. Нещо повече, следва да се отбележи, че приобретателя на лизинговия автомобил И. В. И. не е извършил насрещна престация по Договора за лизинг, както и по договора за прехвърляне на собствеността, всички лизингови вноски са извършени от ревизираното лице "Б. С. Е." ЕООД, което не е спорно и се доказва от приложелите фактури за извършени плащания към лизингодателя "И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ" ЕООД. Тези обстоятелства навеждат на несъмнения извода, че с подписаната от управителя на дружеството жалбоподател декларация от 15.10.2013 г., същия изразява волята си във връзка с изтичане на договора за лизинг, съгласно т. 13.2 от Общите условия на същия, собствеността върху автомобила да бъде прехвърлена на физическото лице И. В. И.. Реално "Б. С. Е." ЕООД не се отказва от договора, нито е прекратил действието на същия, а е предоставил правата си върху вещта, предмет на договора за лизинг на едно трето лице и е посочил начина на разпореждане с нея. В резултат на даденото съгласие от представляващия дружеството, собствеността върху вещта е прехвърлена на трето физическо лице, като освен разходите по прехвърлянето, последното не е заплатило суми по договора за лизинг. Актът на разпореждане на касатора с движимата вещ носи белезите на безвъзмездна доставка по смисъла на § 1, т. 8 от ДРЗДДС. По общото правило на чл. 2 от ЗДДС тази доставка не би била обект на облагане без фикцията на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. С разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС се презумира като възмездна доставка и безвъзмездното прехвърляне на собствеността върху стока в полза на трето лице, ако при производството, вноса или придобиването и е ползван данъчен кредит. Извършената доставка е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, представлява данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 3, т. 2 от ЗДДС и е с данъчна основа, определена по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС. Възраженията на касатора за допуснато нарушение на материалния закон, свързано с неспазване на пет годишен срок за извършване на корекции по чл. 80 ЗДДС е неоснователно. В нормата на чл. 80 ЗДДС няма законово ограничение относно срока на извършване на корекциите. В случая задълженията на дружеството не са определени като корекция по чл. 80 ЗДДС, а поради не начисляване на дължим данък. Задължението за такова начисляване възниква от датата на подаване на декларацията, с която се дава съгласие собствеността върху автомобила да се прехвърли на трето лице, т. е. от 15.10.2013 г. и петгодишният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК не е изтекъл към момента на възлагане на ревизията. Неоснователни са възраженията на касатора и относно размера на определеното задължение. Предвид изложеното по-горе, данъчната основа следва да бъде определена при условията на чл. 27, ал. 1 ЗДДС - равна на данъчната основа при придобиване на стоката, и определяйки я по тоя начин приходният орган, а и първоинстанционният съд, са приложили правилно материалния закон. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд - гр. В. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП"- гр. В. на основание чл. 161, ал. 1 АПК юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 100,39 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,