Решение № 2242 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11501/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от В. М. от гр. Нови Искър, чрез пълномощник адв. Тоскова, с характер на искане за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение 84 от 05.01.2024 г., постановено по адм. дело 292/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено решение 570 от 13.10.2022 г., постановено по гр. дело 856/2021 г. по описа на Районен съд Хасково и е обявена за нищожна заповед ДС-28-1/11.06.2019 г. на областния управител на област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на жилищен район Изгрев в землището на гр. Хасково, община Хасково, в частта й относно новообразуван имот 77195.730.153. Излагат се доводи, че делото е останало неизяснено от фактическа страна поради причини, независещи от молителката. Сочи се наличието на нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Твърди се, че кадастралният и регулационен план на гр.Хасково, приет през 1957г., не е бил предоставен от общината, не е бил известен на страните и не е бил взет предвид от вещото лице при изготвяне на приетата по делото експертиза. Твърди се, че тези нови обстоятелства са относими към предмета на делото и са от съществено значение за неговия изход, тъй като чрез тях би могло да се установи дали е налице идентичност на новообразуван имот 77195.730.153 с този, описан в решението на Общинска служба по земеделие и гори (ОСЗ) Хасково, което да повлияе съществено на изводите на съда за обявяване на нищожност на заповедта на областния управител, с която е одобрен ПНИ. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда на основание чл. 239, т. 1 АПК. Ответната страна областен управител на област Хасково, не заявява становище по искането за отмяна. Ответната страна К. Г. Д. от гр. Хасково, чрез пълномощник адв. Филипова, с писмен отговор и писмено становище излага доводи за недопустимост, алтернативно за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна Д. Г. Х. от гр. Варна, с писмено възражение твърди недопустимост, а по същество - неоснователност на искането за отмяна. Сочи, че молителката не е проявила дължимото усърдие и процесуална активност в хода на инстанционното производство. Ответните страни Е. Г. М. и Н. Г. Х. не заявяват становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира искането за допустимо - подадено в срока по чл. 240, т. 1 АПК - в тримесечен срок от снабдяване с твърдените нови писмени доказателства и от страна по делото, за която решението е неблагоприятно. Разгледано по същество искането е основателно. Производството пред Районен съд Хасково е образувано по жалба, подадена от К. Г. Д., имаща характер на искане за обявяване нищожността на заповед ДС-28-1/11.06.2019г. на областния управител на област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на жилищен район Изгрев в землището на гр. Хасково, община Хасково, в частта й относно новообразуван имот 77195.730.153 (понастоящем поземлен имот (ПИ) с идентификатор 77195.730.153 по КККР на гр. Хасково). В регистъра към ПНИ имотът е записан на Г. К. Д., както и на Г. и З. Я.. Конкретно наведените твърдения са били, че заповедта в оспорената й част е нищожна, тъй като е лишена изцяло от законово основание за издаването й, доколкото процесният имот не е от категорията имоти, попадащи в територията по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ не е земеделска земя, предоставена на граждани за ползване въз основа на актовете по § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, и липсва законово основание за включването му в ПНИ и възстановяването му на наследниците на Г. и З. Я.. Последното е преценено като твърде съществено нарушение на действащите материалноправни норми, обуславящо нищожност на акта, като лишен от материалноправно основание за издаването му. С решение 570 от 13.10.2022г., постановено по гр. дело 856/2021г. по описа на Районен съд Хасково, е отхвърлено искането на К. Д. с правно основание чл. 149, ал. 5 АПК. Решаващият състав подробно е обсъдил изведените от теорията и съдебната практика основания за нищожност на административните актове, като е приел, че твърдените пороци при издаването на оспорената заповед засягат нейната материална законосъобразност, но не с такъв интензитет, който да обоснове нейната нищожност. С решението, чиято отмяна се иска, е отменено решение 570 от 13.10.2022г., постановено по гр. дело 856/2021г. по описа на Районен съд Хасково, и вместо него е обявена за нищожна заповед ДС-28-1/11.06.2019г. на областния управител на област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на жилищен район Изгрев в землището на гр. Хасково, община Хасково, в частта й относно новообразуван имот 77195.730.153. За да постанови този резултат, съставът на касационната инстанция е приел, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, че собствеността върху процесния ПИ 77195.730.153 никога не е била загубвана, доколкото не се установява същият да е внасян или включван в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, нито да е бил предоставян за ползване по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и придобит по реда на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, докато касационният жалбоподател К. Д. се легитимира като негов собственик на самостоятелно основание въз основа на надлежни документи за собственост. Прието е, че заинтересованите страни В. и Е. М. не се легитимират като наследници на бивши собственици с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия /терен, зона, район/ по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед на което е направен извод, че в случая не се установява колизия между собственически права по отношение на процесния имот предвид липсата на идентичност между него и този на заинтересованите страни с признато право за възстановяване по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Преценено е, че по отношение на ПИ 77195.730.153 не са били налице предпоставките по § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, а заповед ДС-28-1/11.06.2019г. в оспорената ѝ част е издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел. В резултат на това, въз основа на влезлия в сила ПНИ, незаконосъобразно собствеността върху процесния имот е била възстановена на заинтересованите страни, явяващи се лица без каквато и да е връзка с него. Изложени са съображения, че при пълна липса на предпоставките по § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ за процесния имот, заповедта в оспорената ѝ част, освен че се явява лишена от законова опора, разпорежда и последици, противоположни на предвидените в правната норма и нетърпими от правовия ред, от което е направено заключение, че допуснатото при издаването ѝ нарушение на материалния закон е съществено до степен, обосноваваща нищожността ѝ. Отмяната е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила порочни съдебни актове на изчерпателно посочени в чл. 239 АПК основания. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, на което основание е предявено настоящото искане за отмяна, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност от страната. Под "обстоятелства" законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови - да не са били включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо, а не да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото. Новооткритите факти следва да се подкрепят с писмени доказателства, които винаги са нови. Отменително основание са и новооткритите документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Не е достатъчно само обстоятелството или документът да бъдат нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, необходимо е също така заинтересованата страна да не е знаела за тях или да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая тези предпоставки са налице. Към искането за отмяна искателят представя 2 броя нови писмени доказателства, както следва: 1. Заповед 853 от 28.02.1957г. за одобрение на градоустройствен план на гр. Хасково на министъра на комуналното стопанство и благоустройство; 2. Разписни листи към КРП на гр. Хасково 2 броя. Относно датата на узнаване на новите обстоятелства и новите писмени доказателства, искателят представя следните писмени доказателства: 1. Заключение на СТЕ с вх.рег.2205 от 09.02.2024г., депозирано по гр.д. 1322/2023г. на РС-Хасково; 2. Протокол от съдебно заседание от 19.02.2024г. по гр.д. 1322/2023г. на РС-Хасково, на което е изслушано заключението на вещото лице. Така представените доказателства имат всички изискуеми характеристики за реализиране на хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Заповедта за одобряване на общия градоустройствен план на гр. Хасково от 1957 г. и приложените към нея разписни листи представляват нови писмени доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че страната обективно не е могла да се снабди с тях и да ги представи по делото. Не се споделя тезата на ответниците, че искателят не е проявил дължимото усърдие и процесуална активност в хода на инстанционния контрол. В производството по гр. дело 856/2021г. по описа на РС Хасково е била назначена съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор включително на въпроса дали е налице идентичност между двата имота. В заключението на изготвената по делото СТЕ е посочено, че вещото лице е извършило проучване и е установило наличие на следните планове в община Хасково, касаещи спорния ПИ 77195.730.153, а именно: Кадастрален план /КП/, одобрен със заповед 969/1988г. и разписен лист към него; Помощен (комбиниран) план, приет с Протокол 99/17.07.2000г., и План на новообразуваните имоти /ПНИ/ от 2019г., одобрен с обжалваната заповед на областния управител, ведно с регистър към него. Изрично в заключението е посочено, че по данни на община Хасково няма кадастрален план или карта, по които да се индивидуализират границите на имота, описани в нотариален акт 175/1942г., който е представен в реституционното производство, и на база на който е издадено решение 36-51 от 01.04.1998г. на ОСЗГ Хасково. С последното решение е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. и З. Я. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот, представляващ нива от 15,400 дка, находящ се в терен по пар. 4 на Хасково, м. Помак чешме, чиито граници ще бъдат определени въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Според заключението на СТЕ поради невъзможност да се сравнят общи идентифициращи белези между ПИ 77195.730.153 и посочения в решение 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ Хасково, не може да се установи наличие или липса на идентичност между тях. Към момента на депозиране на заключението и изслушване на вещото лице настоящият искател не е имал основание да се съмнява в пълнотата на данните, предоставени от община Хасково за нуждите на експертизата, съответно не е имало как да предположи, че съществува одобрен план от 1957г., тъй като същият не е бил предоставен на вещото лице за проучване. Налице е непълнота на доказателствения материал по делото, защото вещото лице изрично е заявило, че няма план или карта, с които да съпостави описания в нот.акт 175/1942г. имот, за да се установи дали е налице идентичност между двата имота. В същото време съставът на касационната инстанция погрешно е интерпретирал заключението на изслушаната пред районния съд съдебно-техническа експертиза в смисъл, че не е установена идентичност между двата имота. Всъщност вещото лице е посочило, че поради невъзможност да се сравнят общи идентифициращи белези между ПИ 77195.730.153 и имотът, отразен в решение 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ Хасково, не може да се установи наличие или липса на идентичност между тях. Независимо от това, касационният състав на Административен съд Хасково е приел липса на идентичност между имотите, а оттам и липса на спор за материално право, което е обусловило и заключението му, че оспорваната заповед, в частта за ПИ 77195.730.153, е изцяло лишена от законова опора и следва да бъде обявена за нищожна. Новото доказателство - заповедта от 1957 г., с която е одобрен кадастрален и регулационен план на гр. Хасково, има отношение към установяването на спорните по делото обстоятелства, а именно дали ПИ 77195.730.153 с площ 2233 кв.м попада в обхвата на възстановения с решение 35-51/01.04.1998г. на ОСЗГ Хасково имот нива от 15, 400 дка, находящ се в терен по § 4. В случай че възстановеният имот бъде идентифициран и индивидуализиран въз основа на данните, съдържащи се в КРП на гр. Хасково от 1958г. и разписния лист към него, това би дало отговор на въпроса дали е налице идентичност между двата имота. Последното обстоятелство пък е от съществено значение за делото, тъй като именно приетата от касационния състав липса на идентичност е обусловила извода му за липса на спор за материално право по отношение на ПИ 77195.730.153, а оттам и за издаването на оспорената заповед по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ при съществено нарушение на материалния закон до степен, обосноваваща нищожността й. Представеното ново доказателство създава вероятност за постановяване на друг правен резултат по спора, разрешен с влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира. Изложеното обосновава извод, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. По изложените съображения решение 84 от 05.01.2024 г., постановено по адм. дело 292/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по касационната жалба на К. Г. Д. срещу решение 570 от 13.10.2022г., поставено по гр. дело 856/2021г. по описа на Районен съд Хасково. При този изход на спора и на основание чл. 143 АПК във вр. с чл. 249 АПК основателна е претенцията на искателя за присъждане на направените в производството разноски в размер на 1030 лв., от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. и внесена държавна такса в размер на 30 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на Областна администрация Хасково. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Върховният административен съд, четвърто отделение