Решение № 1700 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7114/2012 г.

Решение № 1700 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7114/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Алианс Форейн Трейд Маркетинг" ООД - гр. София срещу решение № 2113/21.04.2012 г., постановено по адм. дело № 212/2011 г. по описа на Административен съд, София - град в частите, в които е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2001002703/23.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1827/29.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за определените задължения за ДДС в размер на 166,66 лв. за всеки един от данъчните периоди от месец август 2008 г. до месец май 2009 г., произтичащи от договор за наем на хладилни системи, сключен с ЕТ "Велизара - Снежанка Иванова" и за начисления ДДС в размер на 63 900,24 лв. и лихви за просрочие 4 658,69 лв. за данъчни периоди на месеците юли, август, септември и октомври 2009 г. за доставки на оборудване за ж. п. вагони. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания, но от нейното изложение може да се направи извод, че се поддържат оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, макар, че в голямата си част оплакванията са насочени към РА, а не към съдебното решение, което е предмет на проверка пред настоящата касационна инстанция. Неправилно според касатора е прието, че поради неиздаване на фактури за наем, договорът е недействителен, за което в ревизионния акт не са изложени мотиви. Твърди, че още в ревизионното производство е направил възражение, че е налице търговски отбив вместо заплащане на наемна цена, което обстоятелство обаче останало неизследвано. Относно доставката на оборудване за ж. п. вагони твърди, че ревизиращият орган неправилно е приел, че е настъпило данъчно събитие по чл. 25, ал. 3, т. 1 ЗДДС, както и че стоките, предмет на доставки са били зачислени като активи на дружеството. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт в обжалваната му част и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП (с променено наименование, считано от 01.01.2013 г. - ДВ., бр. 94/2012 г. дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") чрез процесуалния си представител юриск. Господинова я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че относно договора за наем е налице периодично изпълнение по смисъла на чл. 25, ал. 4 ЗДДС и на основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС данъкът е дължим и съобразен с чл. 67, ал. 2 ЗДДС. За оборудването за ж. п. вагони според прокурора правилно съдът е приел, че не са налице доказателства за прехвърляне на оборудването на "Коловак" ЕООД и затова неправилно касаторът е издал на него фактури, а не на "Вагоноремонтен завод 99" АД. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За начисления ДДС по договор за наем на охладителни системи с ЕТ "Велизара - Снежанка Иванова" съдът е приел, че жалбоподателят е собственик на процесните охладителни системи, които се придобити чрез покупко-продажба на 30.06.2006 г. и са заведени като активи в счетоводството му по с/ка "Машини, съоръжения и оборудване", като впоследствие на 18.08.2006 г. с договор са отдадени под наем на ЕТ "Велизара - Снежанка Иванова" срещу наемна цена от 1 000 лв. месечно. Съдът е възприел констатациите на ревизиращите органи, че не е установено да е заплащана уговорената по договора наемна цена и затова не са издавани и фактури за нея. Не са възприети доводите на ревизираното лице, че срещу ползването на охладителните системи е получавал от наемателя ЕТ "Велизара - Снежанка Иванова" търговски отбив по доставки на пилешки продукти, тъй като според съда от представените фактури за тези продукти, не става ясно в тях да е посочена такава отстъпка, за да се приеме, че е налице бартер и че данъчното събитие в този случай възниква на дата, различна от датата, на която плащането по договора за наем е дължимо. За доставките на оборудване за ж. п. вагони съдът е приел съгласно чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 3, т. 2 ЗДДС, че данъчното събитие настъпва на датата на фактическото предоставяне на стоката. В тази връзка съдът е обсъдил договора от 02.04.2009 г. между жалбоподателя и "Вагоноремонтен завод 99" АД, в който е уговорено доставените стоки да се влагат в рециклирането на вагони. Съдът предвид договорените условия е приел, че се касае за прехвърляне право на собственост под отлагателно условие, данъчното събитие, за което възниква на датата на фактическото предаване на стоките с приемателно-предавателни протоколи. По представените протоколи за периоди месец юни 2009 г. - месец октомври 2009 г. съдът приел, че процесните стоки са предадени на "Вагоноремонтен завод 99" АД и с предаването им е възникнало данъчно събитие, за което се дължи начисляване на ДДС, поради което е прието, че законосъобразно с ревизионния акт са изменени декларираните от жалбоподателя резултат по ЗДДС за данъчни периоди на месеците от юли 2009 г. до октомври 2009 г. Обжалваното решение е правилно постановено. За наема в РА е прието, че охладителните системи са придобити от касатора чрез покупко-продажба от 30.06.2006 г. и са били заприходени от него по с/ка 204 "Машини, съоръжения и оборудване". Твърденията на касатора са били, че впоследствие тези охладителни системи са отдадени под наем по договор от 18.08.2006 г. с ЕТ "Велизара-Снежанка Иванова" срещу наемна цена от 1 000 лв. месечно. Не се спори между страните по делото, че наемодателят (касатора) не е издавал фактури за наема, както и че не е осчетоводявал приходи от същия наем. Приходните органи, а впоследствие и съда са приели, че след като процесните системи са излезли от патримониума на касатора, намират се при ЕТ "Велизара -Снежанка Иванова", за който няма данни да е заплащал на касатора наем, нито последният е издавал фактури за наемната цена, то касаторът дължи ДДС в размер на 11 682,40 лв. на основание чл. 25, ал. 4 във връзка с чл. 86 ЗДДС. Правилно и ревизиращите органи и първоинстанционния съд не са възприели доводите на касатора, че се касае за временно ползване на оборудването и че са договорени приоритетни цени на които са получавани последващи доставки от ЕТ "Велизара-Снежанка Иванова" на пилешки продукти и това представлявало търговски отбив, поради което било налице бартер. Търговската отстъпка трябва да бъде уговорена между страните и да бъде отразена при фактурирането на съответните стоки или услуги. В процесния случай в договора за наем изрично страните по наемното правоотношение са уговорили месечна наемна цена. Няма никакви доказателства, от които да се установи, че впоследствие страните са извършили предоговаряне и че са приели вместо наемна цена да се извърши търговска отстъпка при получаване от касатора на пилешки продукти от ЕТ "Велизара-Снежанка Иванова, поради което правилно върху договорената наемна цена за процесния период е начислен ДДС на основание чл. 25, ал. 4 във връзка с чл. 86 ЗДДС поради наличие на доставка на услуга с периодично изпълнение. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал в решението си, че макар в ревизионния доклад основанието за начисляване на ДДС е чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС - безвъзмездно прехвърляне на стока, то това основание не е възприето при изготвяне на ревизионния акт, поради което изложените оплаквания в касационната жалба в тази насока не следва да се обсъждат. След като е установено по делото, че е налице наемно правоотношение, по което не са издавани фактури и не е начисляван от наемодателя ДДС, то той е дължим и като е установен с ревизионния акт и съдът го е потвърдил, не са допуснати сочените от касатора нарушения. Относно доставките за оборудване на ж. п. вагони съдът е обсъдил относимите доказателства, като правилно е приел, че доставка на стоки предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 2 ЗДДС е и фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок. В тази връзка правилна е преценката на съда на споразумението от 02.04.2009 г., според което "Вагоноремонтен завод 99" АД е предоставил на касатора за безвъзмездно ползване на собствения си склад, като е дадена възможност на касатора да държи доставените от него стоки, като изрично е уговорено, че складът се предоставя за ползване до прекратяване на договора за рециклиране на пътнически вагони, който договор е между "БДЖ-Булвагон" АД - възложител и "Вагоноремонтен завод 99"АД - изпълнител и също е от 02.04.2009 г. В т. 5 от споразумението от 02.04.2009 г. с касатора и "Вагоноремонтен завод 99" АД е прието, че след ремонтиране на стоките от "Вагоноремонтен завод 99" АД, същият монтира стоките, собственост на касатора, а последният издава фактура на "Вагоноремонтен завод 99" АД, който се задължава да му заплати стойността на доставката. На практика с посочените споразумения е прието, че доставяната от касатора стока ще се влага в рециклирането на вагони, като за целта са съставени и приемателно-предавателни протоколи между дружеството - касатор и "Вагоноремонтен завод 99" АД и затова няма спор между страните по делото, тъй като ревизиращият орган е признал предаването на процесното оборудване. Следователно, налице е възникнало данъчно събитие, за което касаторът е бил длъжен да начисли ДДС - чл. 86, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 25, ал. 3, т. 1 и чл. 6, ал. 2, т. 2 ЗДДС. Относно издадените от касатора фактури на "Коловак" ЕООД, а не на "Вагоноремонтен завод 99" АД, законосъобразни са изводите на съда, че данъчното събитие е настъпило в отношенията между касатора и "Вагоноремонтен завод 99" АД, а с "Коловак" ЕООД няма никакви доказателства за прехвърляне правото на собственост върху процесните стоки - оборудване за ж. п. вагони, а само фактуриране. При невъзникнало данъчно събитие с "Коловак" ЕООД, а при установено наличие на такова по отношение на "Вагоноремонтен завод 99" АД, касаторът е бил длъжен да начисли ДДС. В този смисъл законосъобразно първоинстанционния съд е потвърдил констатациите на ревизионния акт, с който са установени задължения за ДДС за процесните периоди. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав при извършената проверка на обжалваното първоинстанционно съдебно решение не установи да са извършени сочените от касатора нарушения и затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Господинова за юрисконсултско възнаграждение, то не следва да се уважава, тъй като е присъдено от първоинстанционния съд и съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,