Решение № 10000 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7525/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 – чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от „Евклипс Солар Енерджи“ ЕООД, [населено място], чрез процесуален представител, за отмяна на влeзли в сила Решение № 5321/28.11.2025 г., постановено по адм. дело № 708/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Благоевград, оставено в сила с Решение № 3397/25.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1699/2026 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). В искането се твърди, че е налице основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на горепосочените решения поради снабдяване на дружеството с нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да му бъдат известни. Искателят сочи, че след постановяване на процесното решение е открил нови писмени доказателства –приложените декларации от Е. Р. и И. Р. относно обстоятелства, съществували към релевантния период, но останали неизяснени в хода на ревизионното и съдебното производство. Счита, че посредством тези писмени доказателства ще се преодолее наличната непълнота, върху която са изградени правните изводи на приходните органи и съда. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи и претендира отмяна на горепосочените съдебни актове и присъждане на направените разноски. Възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна. Ответникът по искането за отмяна – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител, с писмено становище и в о.с.з. оспорва основателността му. Настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, при наличие на правен интерес и срещу подлежащо на отмяна решение, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е основателно. С Решение № 3397/25.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1699/2026 г. по описа на ВАС, е оставено в сила Решение № 5321/28.11.2025 г., постановено по адм. дело № 708/2025 г. по описа на АС - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-32003224000818-091-001/20.12.2024 г., потвърден с Решение № 292/18.03.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София, с който са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчни периоди м. 03 - 05.2023 г., м. 09.2023 г., м. 11.2023 г. и м. 01.2024 г. и съответните лихви за забава. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, съдът е приел, че процесните доставки не са реално извършени от издателите на спорните фактури, а е налице хипотеза на т.н. относителна симулация, при която ревизираният е получил стоките директно от техните производители- Astronergy Europe GmbH и Corab sp.z.0.0. Това заключение е обосновано с констатацията, че търговската кореспонденция с посочените чуждестранни дружества е водена от свързани с управителя на „Евклипс Солар Енерджи“ ЕООД лица – Е. Р. и И. Р.. В тази връзка към настоящото искане за отмяна искателят представя декларации от Е. Н. П. (с предходна фамилия Р.) и от И. Н. Р., които сочи като нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно цитираната норма влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Като „нови обстоятелства“ следва да се считат такива факти от действителността, които спрямо конкретния спор имат значение на юридически или доказателствени факти, като те следва да са нови, тоест да не са включени във фактическия материал по делото. „Нови писмени доказателства“ са не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Безспорно изискуемите факти следва да са нови, тоест да не са включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо, поради което и да не са съобразени и обсъждани от съда при постановяване на окончателното решение. Новите обстоятелства не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, по което е произнесено влязлото в сила съдебно решение. Следва да се посочи, че е ирелевантно кога точно се е осъществил новооткритият факт – преди оспорването, пред първата или пред касационната инстанция, защото определящо е същият да е бил налице тогава, когато делото се е намирало в такава фаза на развитие, че той да е можел да бъде посочен или представен от страната, съответно - да е могъл да бъде взет предвид при постановяването на окончателния съдебен акт. В случая, представените от искателя декларации от 09.06.2026 г. и 10.06.2026 г. представляват новосъздадени документи относно доказателствени факти, които не са включени във фактическия материал по делото. Според съдържащите се в тях изявления, авторите им не са давали писмени обяснения в хода на ревизията и в резултат на това не е изяснено в какво качество те са действали при електронната кореспонденция с чуждестранните дружества. Уточнили са още, че са използвали домейна [интернет адрес] в качеството си на лица за контакт, търговски координатори и технически посредници за спорните сделки, но не са действали от името и за сметка на ревизираното дружество. Действително, както заявяват и деклараторите, от представената административна преписка е видно, че в хода на проведеното ревизионното производство не са искани, нито са предоставяни писмени обяснения от Е. Р. и И. Р., сочени от приходните органи като свързани с дружеството лица. Те не са разпитвани и като свидетели в хода на първоинстанционното съдебно производство, при което решаващият състав безкритично е възприел извода на ревизиращите, че търговската кореспонденция с чуждестранните дружества е водена от името на „Евклипс Солар Енерджи“ ЕООД. Това обстоятелство обаче е останало недоказано и в хода на делото, а то е от съществено значение за спора, тъй като пряко рефлектира върху решаващите мотиви на съда за установеност на относителна субективна симулация и законосъобразност на оспорения РА. В този аспект следва да се посочи, че сам по себе си фактът на използване на домейна [интернет адрес] не води пряко до заключението, че при електронната кореспонденция Е. и И. Р. са действали от името на ревизираното дружество. Още в хода на ревизията последното, чрез своя управител, изрично е отрекло това и ясно е разяснило съществуващата верига от доставки и предшестващи ВОП. При тази установеност въз основа на събраната доказателствена съвкупност, първоинстанционният съд изцяло е игнорирал очертаният механизъм на транзитни продажби по смисъла на чл. 329 ТЗ, за който с решението от 10 юли 2019 г. по дело C - 273/18, SIA "Kuršu zeme" СЕС разяснява, че "наличието на доставка по смисъла на чл. 14, § 1 от Директивата ДДС не предполага прехвърляне на собствеността върху стоката в правен смисъл". Цитираното решение е постановено по преюдициално запитване, свързано с установени от Върховния съд на Латвия сходни факти по главния спор, съгласно който придобиванията от Kuršu zeme са следствие на верига от последователни сделки между няколко дружества, а отказът на правото на приспадане е мотивиран с привидния характер на въпросната верига. Според т. 37 от решението: "След като приходната администрация не е установила в случая по главното производство какво неследващо се данъчно предимство е получило Kuršu zeme, нито е открила какви неследващи се данъчни предимства са получили евентуално другите дружества, участващи във веригата от последователни продажби на процесните стоки, за да се провери дали истинската и единствена цел на тези сделки е получаването на неследващо се данъчно предимство, самото съществуване на верига от сделки не е достатъчно, за да се обоснове извод, че последната сделка в действителност не е била извършена." От горното се налага извод, че изясняването на въпроса дали лицата, които са водили кореспонденцията с чуждестранните дружества, са действали от името на ревизирания е от съществено значение за спора. Неговият отговор е в корелация с представените към искането декларации, които се отнасят до факти, които са били твърдени от дружеството през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани. Друго не следва от изтъкнатата от ответника свързаност на деклараторите с управителя на „Евклипс Солар Енерджи“ ЕООД, който още в хода на ревизията е поддържал, че търговската кореспонденция с производителите на соларните панели не е водена от името на ревизираното дружество. Това негово заявление по своята същност се отнася до отрицателен юридически факт, който противостои на тезата на приходните органи, че деклараторите са действали от името на получателя по спорните доставки. В тази връзка, релевантно е, че последното твърдение предполага осъществяването на конкретни положителни юридически факти, а тежестта за тяхното главно и пълно установяване лежи върху ревизиращите. Както бе посочено, доказателства в тази насока не са събрани, а твърдените, но неустановени положителни факти са мотивирали извода, че ревизираното дружество директно е придобило стоките от техните производители. Ето защо, неоснователно се явява възражението, че искателят е имал възможност да се сдобие с тези писмени доказателства още в хода на делото, тъй като тежестта за доказването на тези факти не е била негова, а и необходимостта от това не му е и указвана. За него тези доказателствени факти са „нови обстоятелства“ от съществено значение за спора, които не са включени във фактическия материал по делото и които не са могли да бъдат установени поради несъбирането на писмени обяснения от деклараторите в хода на ревизията и на свидетелските им показания от съда. Необходимостта от установяването им също е „нова“ за искателя, с оглед на което не може да се приеме, че той е имал възможност да се сдобие с тези писмени доказателства в рамките на ревизионното или съдебните производства. В частност, представянето на тези доказателства след постановяването на окончателния съдебен акт, чиято отмяна се иска, не се дължи на пасивност или небрежност на подателя на искането или на неговия пълномощник, а на поставянето му в положение на процесуална изненада относно необходимостта от установяването на отрицателни факти чрез нови доказателства, които са от съществено значение за изхода от спора по главното дело, разрешен с окончателните актове, чиято отмяна се претендира. Гореизложеното обуславя заключението, че е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила Решение № 5321/28.11.2025 г., постановено по адм. дело № 708/2025 г. по описа на АС Благоевград и на Решение № 3397/25.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1699/2026 г. по описа на ВАС, с което първият съдебен акт е оставен в сила, с оглед на което предявеното искане се явява основателно. След отмяната и на основание чл. 244, ал. 2 АПК във вр. с чл. 220 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като в хода на това производство следва да се обсъдят и съобразят представените от дружеството нови доказателства. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд ВКС разноските, направени от искателя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато искането е уважено, се присъждат с решението по съществото на спора при новото разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1, предл. второ вр. чл. 244, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия