Решение № 5703 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4147/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Дамянова, против Решение 1904 от 26.02.2025г., постановено по дело 1558/24 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт (PA) Р-16001623003077-091-001/21.03.2024 г., издаден от И. Ружев на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и Б. Янкова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение 262/17.06.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът релевира оплаквания, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че ангажираните транспортни документи не съдържат нормативно изискуемите реквизити, по конкретно - не е вписан точният адрес на получаване на стоките, както и имената на физическите лица получатели. Посочва, че в полза на ревизираното дружество не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по получените доставки, съобразно тяхната реализация и документиране. В тази насока излага подробни доводи и претендира отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на осъществените разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът- Гурме Фууд ЕООД, чрез пълномощника си адв. Стоянов, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на сторените в касационното производство разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, изслушани са свидетели, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд- Пловдив е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-16001623003077-091-001/21.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение 262/17.06.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който в тежест на Гурме Фууд ЕООД на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 122 502,27 лв. и прилежащи лихви 54 155,58 лв.. за данъчни периоди месец януари и месец февруари 2020г. Ревизиращият екип е констатирал, че за обследваните периоди дружеството не притежава необходимите документи за доказване на извършени ВОД, тъй като не са изпълнени условията на чл. 45, т. 2, б. а от ППЗДДС за наличие на обстоятелства за вътреобщностни доставки на стоки с предмет: с предмет -замразена и сушена гъба манатарка; замразен бял и черен трюфел, по фактури: 124/13.01.2020 г., 125/13.01.2020 г., 126/23.01.2020г. 1000000001/03.02.2020 г., 127/05.02.2020 г 128/13.02.2020 г. и 129/13.02.2020 г., издадени на Athanasiadis A. Nikolaos с VIN - EL053229742; Tuber Sora Srls с VIN - IT02914850603; Т. & С. S.R.L. с VIN - IT01171760414; CENTRO TARTUFI MOLISE S.R.L. с VIN- IT01450040702; FILOTEI GROPU SRL c VIN- IT01537090449 на обща стойност 735 013,69 лв. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения РА административният съд е приел за установено по отоношение на процесните седем фактури, че незаконосъобразно е бил начислен ДДС, защото са били осъществени от страна на жалбоподателя изискванията относно доказването на ВОД и са били налице основанията за облагането им с нулева ставка по чл.53 от ЗДДС. Отречена е тезата на приходната администрация, че представените CMR (международна товарителница) не съответстват на изискванията на чл. 6, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, и съответно, че е нарушена доказателствената им сила по чл. 9, т. 1 от същата конвенция. След съвкупен анализ на установената фактическа обстановка и събраните доказателства в хода на ревизията и съдебното производство, вкл. съдебно-счетоводна експертиза, решаващият състав е приел, че необосновано ревизиращите органи са стигнали до заключението, че за процесните доставки на обща стойност 735 013,69 лв. не са представени безспорни доказателства по чл. 45, т. 1, б. а и т. 2, б. б от ППЗДДС, във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и следва да се прилага общият ред за облагане с място на изпълнение на територията на страната. За да се признае, че е осъществена вътреобщностна доставка /чл. 7, ал. 1 от ЗДДС/ могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС, да е прехвърлено правото на разпореждане върху стоката между тях и стоката физически да е напуснала територията на държавата на изпращача. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС регламентира при представянето на какви доказателства се допуска претендираното освобождаване от ДДС поради извършването на ВОД транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава членка. По отношение възраженията в касационната жалба относно декларирания ВОД на стоки към Athanasiadis A. Nikolaos; Tuber Sora Srls; Т. & С. S.R.L.; CENTRO TARTUFI MOLISE S.R.L; FILOTEI GROPU SRL, Италия, респ. Гърция, първоинстанционният правилно е очертал основният спорен момент по делото, а именно дали е реализиран данъчният състав на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Обосноваването на извода за наличие на вътреобщностни доставки по делото е свързан с установяване на спорната по делото една от кумулативно изискващите се предпоставки, а именно транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Несъмнено документите, които доказват извършването на вътреобщностната доставка формират две групи и са конкретно посочени в чл. 45 от ППЗДДС. Първата група са документи, съставени по повод извършване на доставката - фактура за нея, като в нея следва да се посочи идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от държавата членка на получателя, под който номер е извършен транспорта. Втората група документи са доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на другата държава членка - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице. Неоснователни са релевираните в касационната жалба оплаквания, че товарителниците не отговарят на изискванията относно тяхното съдържание по чл.6 от Конвенцията (CMR). Видно е от книжата по делото, че в кл.2 по всяка от една от товарителниците са посочени наименованието, държавата, адресът и VIN на получателя на стоката, което е изискване по чл.6, §1, б.б от Конвенцията. Мястото на доставяне, в изпълнение на изисквано по б.г на чл.6, §1 от Конвенцията е попълнено във товарителниците в кл.3 и то съвпада с отразеното в съответния екземпляр от товарителницата в кл.24. Транспортните документи съдържат положени подписи и печати на получателя, поради което представляват годни писмени доказателства, удостоверяващи отразените в тях обстоятелства относно страните, транспорта, вида на стоките, изпращането им от България, както и получаването им на територията на Италия и Гърция, като местоназначение. Противно на наведените от касатора твърдения, липсва изискване по Конвенцията за посочване на имена на конкретно физическо лице, което е получило стоката за съответното дружество-получател, доколкото регистрираният търговец е получател по доставката и следва да е налице удостоверяване, че той я е получил. В случая последното е сторено като за всички спорни ВОД са налице писмени потвърждения за получаване на стоките по фактурите, изготвени и подписани от италианските и гръцките дружества. В тази насока верен е изводът на първата инстанция досежно доказването транспортирането на стоките от територията на България до територията на другите държави Италия и Гърция. Обратно на инвокираните оплаквания в касационната жалба, при своята преценка, Административен съд-Пловдив е анализирал документите за транспорта и данните за плащанията като косвени доказателства за действителното осъществяване на процесните ВОД и вярно е преценил, че разглеждани в съвкупност наред с международните товарителници, те позволяват безспорно да се приеме за установено предаването на стоките на територията на Италия и Гърция. Констатиран е и начинът на транспортиране на стоките от представените от ревизираното лице доказателства, установяващи товарните автомобили с посочени регистрационни номера, отразени и в съответните CMR, както и от кого е осъществяван транспортът. Представените справки за януари и февруари месец 2020г., издадени от МВР, ГД Гранична полиция отразяват с конкретни дати преминаването през съответните ГПКП както за товарните автомобили, така и на водачите им. За реалност на извършените транспортни услуги сочат анагажираните по делото фактури, CMR, писмените потвърждения на получателите на стоките, заповед на командировка, пътни листове, РКО за изплатени командировъчни, документи за платени тол такси в Гърция и Италия, фактури за билети за гориво и ферибот. Представени са банкови извлечения от УниКредит Булбанк АД и Алианц Банк България АД, от които се установява, че чуждестранните контрагенти са извършвали плащанията по процесните фактури по банков път. Вещото лице е заключило, че по всяка една от спорните фактури е налице надлежно осчетоводяване, налице са съответстващи в информацията за стоки, плащания и транспорт документи, съответно надлежни първични счетоводни документи. Неправилно приходните органи са се позовали на доказателства- свидетелски показания, дадени от управителката на дружеството- Г. Василева, в досъдебно производство, доколкото същите са относими към различен от обследвания ревизионен период и в тази връзка са ирелевантни към разрешаването на настоящия правен спор. От изложеното следва, че декларираните от ревизираното лице доставки са доказани по реда на чл. 7 ЗДДС, които се облагат с нулева ставка /чл. 53, ал. 1 от ЗДДС/. Налице са документи съобразно изискването на чл. 45, т.1 ППЗДДС, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на България до територията на съответната друга държава членка. Изложените мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. Следователно, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски за касационната инстанция в размер на 12 000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Предвид материалния интерес по делото, същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, поради което е неоснователно стореното от касатора възражение за прекомерността му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,