Решение № 11765 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16454/2013 г.

Решение № 11765 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16454/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Хасково срещу решение № 268 от 5.11.2013 г., по административно дело № 251/2013 г. от Административен съд Хасково, с което е отменена негова заповед рег. № 1114/11.06.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, изразени в допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Кирил Георгиев Петров не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при допуснато нарушение на предвидената от закона форма, при допуснато нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая административно наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 229, ал. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (отм.) (ЗМВР). Действително в преписката е налице обяснение от Петров, дадени от него на 16.05.2013 г., върху които има отбелязване "Приех обясненията" с дата 06.06.2013 г., която обаче очевидно е поправяна допълнително, а освен това, както правилно е приел съд тези обяснения са дадени от наказания служител преди да приключила назначената по случая проверка - 23.05.2013 г., когато е изготвена справката за това. Следователно дадените обяснения са такива по реда на чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР (отм.), с които обаче не се изпълнява задължението на административния орган да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Правилен е и изводът в обжалваното решение, че заповедта е постановена във форма, която не покрива изискванията на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР (отм.) доколкото в същата не са посочени конкретни разпоредби са нарушени или служебни задължения не са изпълнени от държавния служител. Правилно в тази насока съдът е извършил анализ на цитираната в заповедта разпоредба на чл. 37, т. 2 от Инструкция № Iз-1143/4.05.2011 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в МВР, при което е установил, че в заповедта липсва конкретизация относно кое от задълженията при охраната на конвоираното лице не е изпълнил Петров. Още повече, че от доказателствата събрани в хода на дисциплинарното производство също не е установено конкретно нарушение на задълженията по така цитирания текст от дисциплинарно наказания служител. Фактът, че конвоираният Демирев е избягал, не води автоматично до извод за извършено нарушение от страна на конвоиращите, както правилно е посочено в обжалваното решение, тъй като е резултат от употребата на сила от избягалия спрямо конвоиращия, а не от извършване на действия по конвоирането му в нарушение на правилата въведени с посочената инструкция. Доколкото на Петров е наложено дисциплинарно наказание за неизпълнение на служебни задължения, с оглед на факта, че в заповедта не са посочени конкретните задължения, които същият не е изпълнил обосновано съдът е приел, че заповедта е постановена и в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение