Решение № 13591 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6385/2009 г.

Решение № 13591 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6385/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Славчо Демирев Михайлов от гр. Бургас, срещу решение № 82/28.01.2009 г., постановено по адм. д. № 221/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-02-БС-15/16.01.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Бургас. Ответникът по касационната жалба РДНСК гр. Бургас, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Славчо Демирев Михайлов, срещу Заповед № ДК-02-БС--15/16.01.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Бургас, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "масивна постройка" (под № 44 по схема на община гр. Бургас), находяща се в УПИ I, кв. 1 по плана на кв. "Горно езерово" гр. Бургас, с административен адрес, ул. "Каваци" № 21. За да постанови решението си съдът приел, че е налице установен незаконен строеж, който подлежи на премахване и поради това заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че процесният строеж, представляващ жилищна сграда на един етаж е изграден от жалбоподателя без разрешение за строеж и одобрени проекти, поради което е незаконен и подлежи на премахване. Жалбоподателят не е подавал заявление по реда на § 184 от ЗИДЗУТ от 2003 г., съгласно който е могъл да предяви такова в срок до 25.01.2004 г., за узаконяване на незаконния строеж. Самият жалбоподател твърди, че строежът е извършен през 2004 г., поради което не са налице правни възможности за узаконяване на строежа или за прилагане на разпоредбата на § 16, ал. 2 и 3 ПР на ЗУТ за търпимост на строежа. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като по безспорен начин е установен незаконен строеж, който подлежи на премахване. Съдът е взел предвид релевантните за спора факти и обстоятелства, а твърдяното, че строежът е единствено жилище не е такъв факт. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1 АПК