Решение № 3579 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8780/2019 г.
ВАСIII отделение09.03.2020 г.докладчик т Панайот Генков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2121/27.03.2019 г., постановено по адм. дело № 14112/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3579 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8780/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. Хусейн, [гражданство], чрез процесуалния си представител адв. Иванова против решение № 2121/27.03.2019 г., постановено по адм. дело № 14112/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, касационният жалбоподател, се явява лично, който поддържа касационната жалба. Представя удостоверение за граждански брак. Не сочи други доказателства и няма доказателствени искания. Ответникът по касационната жалба – председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, редовно призован, се представлява от юрк. Чолаков, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на касационната жалба. Моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София-град в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Ф. Хусейн, [гражданство], срещу решение № 17332/12.12.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание, чл. 75, ал. 1, вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Хусейн срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал както с бежанската история на чужденеца, така и с проведените две задължителни интервюта относно причините същият да напусне държавата си по произход - [държава], обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му, както и причините за нежеланието му да се върне в държавата от която е дошъл. Приел е, че посоченият от чужденеца мотив за напускане на Ирак не е по причина на раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към определена социална група, поради което не е релевантен за предоставянето на статут на бежанец. Позовавайки се на противоречивата бежанска история на Хусейн, съдът, изхождайки от понятието "преследване" и възможните му форми, както и от съдържанието на даденото от чужденеца интервю, е приел, че спрямо чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е изложил подробни мотиви, че посочените от Хусейн причини за напускане на страната на произход [държава] са изцяло лични и не са свързани с която и да е от посочените в чл. 1, раздел А
от Женевската конвенция от 1951 г., изменена с Нюйоркския протокол от 1967 г. чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и чл. 2, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС причини. По тези съображения е счел, че ДАБ правилно е отхвърлил молбата на Хусейн за предоставяне на статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Хусейн и на хуманитарен статут – липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. В тази връзка административният съд се е позовал на приложените по делото справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ за актуалното състояние в Ирак, както и на публично оповестени документи на ООН, Амнести интернешънъл, Мисия на ООН за подпомагане на Ирак. Въз основа на така установеното, първоинстанционния съд е счел, че Хусейн не отговаря на предвидените в чл. 9, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ условия за предоставяне на хуманитарен статут. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата на Хусейн срещу процесното решение на председателя на ДАБ. Постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на обжалваното решение. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се приповтарят. Допълнително следва да бъде посочено следното:
Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ – изнесените от Хусейн факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход - [държава]. Правилно административният съд е посочил в мотивите на оспорения съдебен акт, че посоченият от касатора мотив за напускане на Ирак не е свързано с нито един от признаците по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. От противоречивата му бежанска история не се установява спрямо него да са предприети някакви реални действия на преследване, нито от страна на държавен орган, нито от организация, на която държавата да не желае или да не може да противодейства. От материалите по делото правилно е установено от съда, че по отношение на касатора Хусейн, не са налице основателни опасения за сигурността и правата му, както и няма никакви данни да е бил обект на посегателства в Ирак, в резултат на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Преследване и насилие спрямо касатора в Ирак не е имало, не е бил арестуван, съден или осъждан. Това сочи за липса на каквито и да било проблеми с иракските власти, както и да е бил обект на тежко посегателство.
Бежанската история на касатора за напускането на Ирак, поради страх да не бъде убит от Ислямска държава, е в противоречие с последващото му поведение. След като касаторът е напуснал Ирак е бил в Турция, която е мирна държава и не е имало никаква опасност от преследване, както и опасност за неговия живот, сигурност и здраве, но не се е установил там. Същият е влязъл нелегално през м. ноември 2014 г. в Република България, като се е представил под чуждо име. Бил е настанен в СДВНЧ - гр. София, но напуснал домът за временно настаняване и нелегално отишъл в Австрия, откъдето е обратно приет през 2015 година. Това поведение категорично сочи за поведение, свързано с търсене на икономически по-добър живот в Европейския съюз, което не е основание за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
В случая, първоинстанционният съд правилно е тълкувал и разпоредбата на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО (отм. с Директива 95/2011/ЕО) за установяване на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговорят гражданите на трети страни или лица без гражданство, за да кандидатстват за статут на бежанец или закрила. Възникването на ограничени инциденти не са в състояние да предизвикат масов ефект на "безогледно" насилие.
Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Хусейн за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Нито в представените в хода на първоинстанционното производство от ДАБ справки за актуалната ситуация в Ирак, нито в справката представена в хода на настоящото касационно дело МД - 67/03.02.2020 г. (л. 16 от делото) се установява такова отношение, което да съставлява основателна заплаха живота или свободата на чужденеца по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Настоящата инстанция намира, че не са налице основания кандидатът за статут да се възползва и от правилото на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Забраната за връщане е правно уредена като основен принцип на Женевската конвенция, а в националното законодателство се съдържа в разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Съгласно същата, чужденец влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. При обсъждане за прилагане на забраната за връщане, съдът следва да изходи от една страна от данните, представени с докладите за ситуацията в страната по произход, а от друга от доказателствата, от които да се направи самостоятелна преценка дали чужденецът е бил подложен на индивидуален риск, ако се върне в Ирак. Доказателствата, които са събрани в хода на административното и съдебното производство не разкриват ситуация в Ирак, която сама по себе си да представлява индивидуална заплаха. Липсват доказателства за индивидуален риск за живота и здравето на лицето, както и че същият, ако бъде върнат ще бъде изложен на риск от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, т. е. по делото не е доказано, че има съществени основания да се смята, че жалбоподателят ще бъде застрашен от малтретиране или смърт, ако бъде върнат в страната на произход [държава].
Представеното копие от акт за граждански брак не води до отмяна на обжалваното съдебно решение, понеже няма доказателства касаторът и съпругата му да живеят заедно, и бракът не е формален.
Настоящата касационна инстанция на ВАС счита, че правилно и обосновано, административният съд е потвърдил отказа и относно предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ, предвид служебните данни за положението в страната на произход [държава].
По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд – София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила.