Решение № 14349 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5715/2017 г.

Решение № 14349 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5715/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" (ПКП) при 09 Районно управление (РУ) - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Т. Цановска, против решение № 2114 от 30.03.2017 г., постановено по адм. дело № 8817/2016 г., по описа на Административен съд - София-град (АССГ), Първо отделение, 38 състав, с което е отменена негова заповед № 3384 з-210 от 16.08.2016 г. за налагане на Й. Шуманов на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е тълкувал превратно събраните по делото доказателства в полза на жалбоподателя, като неправилно е приел и показанията на свидетеля Стойчев, който също е наказан във връзка с проверката по процесния случай, поради което показанията му не е следвало да бъдат кредитирани. Извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и обстоятелството, че в сектора е имало нови служители, не е извинение за забавянето на преписки, съответно за отмяната на оспорената заповед. Това е единственият аргумент на съда за отмяна на заповедта, който е несъстоятелен, като същата е законосъобразна. Иска се отмяна на решението като неправилно и да бъде оставена в сила процесната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Й. Шуманов, чрез пълномощника си адвокат Я. Апостолова, в писмен отговор и становище по същество, изразено в молба от 1.11.2018 г., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че съдът в нарушение на чл. 172а от АПК не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на настоящия касационен жалбоподател, не са обсъдени показанията на свидетеля Стойчев, с оглед на степента им на конкретност, относимост и обоснованост, ведно с останалите доказателства, като в противен случай съдът би стигнал до други изводи. Освен това изводите на съда, че не е отчетена голямата натовареност на групата не кореспондират с писмените доказателства относно натоварването на служителите, които са допуснали просрочия и с конкретно извършените и неизвършените от тях действия. Привличането към дисциплинарна отговорност е за неупражнен контрол върху служители, които са допуснали просрочие в изрично посочени 5 случая, а не по отношение на останалите служители. Видно от административния акт, са съобразени обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, противно на приетото от съда. Обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени, а предвид забраната за фактически установявания, съгласно чл. 220 от АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акто, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобраност в производството пред АССГ е заповед № 3384 з-210 от 16.08.2016 г. за налагане на Й. Шуманов на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, издадена от началника на сектор ПКП при 09 РУ - СДВР на основание чл. 197, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че Й. Шуманов е началник на 03 група криминална полиция "Люлин" в сектор ПКП при 09 РУ - СДВР, като съгласно специфичната си длъжностна характеристика има задължение да осъществява контрол върху работата на подчинените му държавни служители, като следи за стриктно спазване на служебната дисциплина. Дисциплинарното производство е започнало във връзка с проверка за неспазени срокове за работа по явни преписки, разпределени за работа на подчинените му служители в групата. При проверката е установено, че в периода от 4.05.2016 г. до 7.06.2016 г. са забавени пет преписки, които не са приключени в определения десетдневен срок за проверка. Четири от преписките са разпределени на инспектор М. Танчева, а една на инспектор Б. Саркисян. Служителите са дали обяснение, че преписките са забавени, тъй като Танчева е новоназначена, а Саркисян е бил с голяма натовареност за периода. От показанията на свидетеля Стойчев, служител в групата, съдът е установил, че същата е с висока натовареност, като често определения първоначално срок за работа не е достатъчен и се налага неговото продължение, като практиката е това да е с устно разпореждане. От представената справка № 3384 р-1779 от 25.01.2017 г., съдът е установил, че в 03 група за процесния период са постъпили 210 броя преписки, като същите са разпредели на 9 служители от общо 11 в групата, тъй като двама служители са били в отпуск. Инспектор Саркисян е с най-голяма натовареност - ЗЗ броя преписки, а инспектор Танчева е встъпила в длъжност на 18.04.2016 г., като са и разпредели 22 броя преписки - приблизително колкото и на останалите служители. Жалбоподателят е запознат с образуваното производство и е дал обяснения. При тези фактически установявания, съдът от правна страна е приел, че издадената заповед е издадена от компетентен орган, но е незаконосъобразна, тъй като нарушението не е доказано от обективна и субективна страна, не е посочено фактическо основание и в нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган не е преценил обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не е отчетена високата натовареност на групата, намаления й състав поради ползване на платен отпуск, както и че по-голямата част от забавените преписки са разпределени на новоназначен служител. Просрочени са само 5 преписки от разпределени 210 постъпили, което не обосновава направения извод, че наказания служител не е упражнявал дължимия контрол над подчинените си. По тези съображения съдът е отменил оспорената заповед. Така постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба липсва касационно оплакване за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдебно-производствените правила. Липсва оплакване, че съдът не е обсъдил релевантни за спора доказателства, в който смисъл и изложените от представителят на Върховната административна прокуратура доводи не могат да бъдат взети предвид. В касационната жалба се правят само две възражения - първото, че съдът неправилно е дал вяра на свидетеля Стойчев, тъй като същият е наказан по повод същата проверка, т. е. очевидно се твърди неговата заинтересованост от изхода на спора. От показанията на този свидетел съдът е приел за установено, че групата е натоварена, като е наложена практика, ръководителят на същата - наказания служител Шуманов, в качеството си на ръководител, да разпределя преписките на подчинените си, като по своя първоначална преценка да определя срок за извършване на работата по тях, тъй като в нормативната уредба и във вътрешните правила, регламентиращи работата по явните преписки не са регламентирани срокове. Посоченото налага често сроковете да бъдат удължавани, като има практика това да става с устно разпореждане. Правилно съдът е дал вяра на тези показания, тъй като същите се подкрепят от останалите данни по дисциплинарната преписка и събраните в съдебното производство писмени доказателства - справка № 3384 р-1779 от 25.01.2017 г. От същите се установява, че в процесния период в група 03 за м. май 2016 г. са постъпили 210 броя материали, посочени по видове, като същите са разпредели на 9 служители от общо 11 в групата, тъй като двама са били в отпуск. През м. юни са постъпили 181 броя материали. Всички материали са приключени, по надлежния ред, като само за 5 от тях е констатирано просрочие. От тези пет забавени преписки четири са забавени от инспектор Танчева, която е встъпила в длъжност на 18.04.2016 г., като независимо от това на същата са разпределени 22 броя преписки за м. май, приблизително колкото и на останалите служители. Следователно показанията на свидетелят Стойчев са обективни, последователни и се подкрепят от останалите данни по делото, поради което давайки им вяра, съдът не е допуснал нарушение и изводите му не са необосновани. По отношение второто възражение за порок на решението, а именно, че съдът неправилно е приел, че не е извършено нарушение, тъй като не следва да се цени обстоятелството, че в групата е имало нови служители, следва да се посочи следното: Наказанието е наложено затова, че Шуманов като началник на 03 група криминална полиция "Люлин" не е осъществил пряк контрол над подчинените му служители по отработването на преписките в указания десетдневен срок, което е довело до забавяне за изпращането им за доклад на Софийска районна прокуратура. С посоченото се твърди, че същият виновно не е изпълнил служебните си задължения по специфична длъжностна характеристика да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на групата и да осъществява контрол върху работата на подчинените като следи за стриктно спазване на служебната дисциплина и законност. Съставът на дисциплинарното нарушение е осъществен от обективна страна. Безспорно е установено, че пет от преписките, разпределени в групата са забавени. Спорният момент е дали деянието е осъществено от субективна страна. Съдът е приел, че поради високата натовареност на групата като цяло и на конкретните двама служители, които са забавили преписките - Танчева - новоназначена служителка и Саркисян - служител с най-висока натовареност същите са били в обективна невъзможност да се справят, съответно не е налице виновно неизпълнение на задълженията и на техния пряк ръководител -Шуманов. Този извод не може да бъде споделен, тъй като именно при проблеми от обективен или субективен характер в групата, именно прекия ръководил - началника на звеното е този, който следва да осъществи контрол и да вземе мерки за регулиране на работата, за да не допуска просрочие или друго неизпълнение на възложените преписки или задачи. Вместо да вземе мерки, Шуманов е изготвял седмични докладни записки за липса на проблеми в работата и липса на забавяния, което не отговаря на истината. Следователно деянието е осъществено и от субективна страна - налице е виновно неизпълнение на служебните задължения по длъжностна характеристика. Изводът на съда за липса на нарушение не е обоснован, но посоченото не се отразява на крайния резултат по делото. Това е така, тъй като дисциплинарнонаказващият орган не е извършил дължимата преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, както правилно е приел първоинстанционният съд и което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед порди нарушение на закона. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание не е взета предвид тежестта на нарушението - забавени са само пет преписки, като в три от тях - вх. № 338400-4353, 4359 и 4381 от 13, 14 и 17.05.2016 г., възложени на инспектор Танчева, става дума за един и същи случай - нарязването на гуми и счупване на стъкла на два леки автомобила, паркирани в гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 906, първият собственост на Д. Димитров и втория собственост на М. Димитров, за който случай гражданите са подали три отделни заявителски материала. Трите преписки са забавени с двадесетина дни, поради наложило се извършване на допълнителни проверки. Същите са докладвани с мнение за отказ за образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер, предвид установени данни за престъпление от частен характер. Гражданите са снабдени с необходимите им документи, във връзка с причинените им щети. Липсват вредни последици. Четвъртата преписка - вх. № 338400-5211 от 7.06.2016 г., разпределена на инспектор Танчева, касае джебчийска кражба, като забавянето е в резултат на това, че инспектор Танчева е заминала като новоназначен служител на обучение на 27.06.2016 г., но преписката не е официално преразпределена на инспектор Павлина, която е извършила проверката, обработила е материалите и я е предала с мнение за доклад в СРП за отказ за образуване на досъдебно производств, на 7.07.2016 г. Липсват вредни последици. Петата преписка - вх. № 227-0003513 от 28.04.2016 г. е възложена на инспектор Саркисян, който я е забавил поради голямата си натовареност, установена от справката, издадена от ответника. Преписката касае телефонна измама за сумата от 150 лв., като е предадена с мнение за отказ за образуване на досъдебно производство, поради наличие на основанията по чл. 9 от НК - маловажен случай. Липсват вредни последици. Следва изводът, че нарушението не е тежко, касае неупражнен контрол, довел до забавяне само на пет преписки, на фона на срочна работа по повече от двеста преписки за един месец, липсват вредни последици, не са отчетени обстоятелствата за високата натовареност на служителите, както и цялостното поведение на Шуманов - повече награди за добра работа, в това число и обстоятелството, че в обясненията си е признал, че забавянето се дължи на липсата на упражнен достатъчен контрол от негова страна, т. е. целите на специалната превенция са осъществени. Определеното наказание е несъразмерно тежко, като липсата на преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР е основание за отмяна на оспорената заповед. Като краен резултат решението е правилно, правилно е приложен материалния закон, макар и с лаконични мотиви и тъй като не страда от сочените в касационната жалба пороци следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, доказани в размер на 500 лв., действително заплатено възнаграждение за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 1.11.2018 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение