Решение № 6673 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11121/2017 г.

Решение № 6673 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11121/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от С. З. Ю. от гр. К., подадена чрез пълномощник, срещу решение № 118/02.08.2017 г. по адм. дело № 75/2017 г. на Административен съд - К., за отхвърляне на жалбата му срещу заповед № ДК-11-К-1/14.03.2017 г. на Началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" К. при РДНСК- Ю. Ц. район, с която, на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ, е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж (РСтр) № 6/22.02.2017 г. на Гл. архитект на О. Ч. и одобрения технически инвестиционен проект към него, за обект: " Мотел с ресторант", в ПИ № 025021 по КВС на с. П., общ. Ч. и в ПИ № 012025 по КВС на землището на с. П., общ. Ч., с възложител С. З. Ю..

В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. Г. Б., по съображенията, подробно изложени в нея. Допълнително се сочи още едно съображение, което се изразява в това, че при формиране на вътрешното убеждение на съда е допусната грешка по отношение на тълкуването на фактите, поради което е допуснато и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилното формиране на вътрешното съдийско убеждение, касаещо целостта на атакуваната заповед - в самите мотиви на съда е посочено, че в една част заповедта е незаконосъобразна, а именно частта, в която се отчита, че Решението на Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ не е загубило правното си действие и съответно не е налице твърдяното нарушение на чл. 12, ал. 2 ЗУТ, касаещо издаването на строителното разрешение. Съдът приема, че в тази част заповедта е незаконосъобразна, а в крайния си извод приема, че заповедта, която е атакувана със съответна жалба, е изцяло законосъобразна. Това вътрешно противоречие засяга изцяло правото на защита на доверителя ми и от друга страна сочи, че съдебният състав не е изразил ясна воля по отношение на фактите. С оглед тези съображения, моля да уважите касационната жалба.

Ответната страна - Началникът на РО "НСК"- К. при РДНСК- ЮЦР, чрез юрк. А. С., оспорва жалбата като неоснователна, моли решението, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила.

Главният архитект на О. Ч., редовно призован, не се явява и не се представлява, не е изразил становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отмени издаденото от Гл. архитект на О. Ч. Р. за строеж № 6/2017 г. и одобрения технически инвестиционен проект към него, Началникът на РО "НСК" К. е приел, че е допуснат за изграждане строеж от IV-та категория, при следните нарушения:

1. искането за издаване на РСтр е подадено след като Решение К-10/18.12.2013 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ, е загубило правно действие;

1. при наличие на промяна в инвестиционното намерение (променено разположение на сградата, увеличен брой на посетителите, паркоместата и водоизточника), не е налице влязло в сила решение на РИОСВ със становище за необходимостта от извършване на оценка за въздействие върху околната среда по отношение на двата ПИ;

1. Техническият проект (ТП), в част ВиК, не съответства на издаденото Разрешително за водовземане от подземни води от 13.02.2017 г. и приложението към него, с което е нарушен чл. 143, ал. 1, т. 4 ЗУТ;

1. В част "Електро" на ТП, е предвидено трасето на захранващия кабел да премине през имоти 000036, 025016 и 025020, за които няма одобрен ПУП- парцеларен план по чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗУТ, с което е нарушен чл. 59, ал. 1 ЗУТ.

Решаващият съдебен състав е приел, че процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му с нарочна заповед на Началника на ДНСК правомощия, при спазване на изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на производствените правила в хода на издаването й по реда на служебната проверка на РСтр. От фактическа страна е обсъдил издаденото по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ решение от 18.12.2013 г.- за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, влязло в сила на 07.01.2014 г., по отношение на което нормата на чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗООЗ (и чл. 64а, нов, ДВ бр. 35/2012 г.), въвеждат ограничителен тригодишен срок, в който следва да се подават искания за издаване на РСтр. В тази връзка в решението е отчетен фактът, че жалбоподателят неколкократно, преди изтичането на този срок, е подавал искания за одобряване на проект и издаване на РСтр, (без данни по делото какво е развитието им), затова и не е споделено становището на административния орган за нарушаване на чл. 12, ал. 2 ЗУТ, във връзка с цитираните разпоредби на ЗОЗЗ. По отношение на останалите три посочени от контролния административен орган нарушения, съдът с подробни мотиви е приел, че констатациите му са законосъобразни, правилни и в пълно съответствие с приложимите материалноправни норми, с оглед което е отхвърлил жалбата срещу заповедта.

Жалбоподателят твърди погрешна преценка на фактите по делото, необсъдени доводи изложени от защитата, както и вътрешно противоречие в съдебния акт, които оплаквания не се споделят от настоящата инстанция.

На първо място - съдът обосновано е приел незаконосъобразност на първото от приетите в заповедта нарушения, с оглед факта, че трите предходно подадени от Ю. заявления (за утвърждаване на проект и издаване на РСтр), са депозирани в предвидения тригодишен срок от влизане в сила на решението на Комисията за промяна предназначението на двата процесни ПИ. Констатацията е правилна, но тя не води до цялостна незаконосъобразност на акта, нито въз основа на същата се формира твърдяното вътрешно противоречие на решението. Фактът, че в хода на процеса е оборена една от констатациите на заповедта, не променя крайния извод за нейната законосъобразност, при условие, че са доказани останалите три нарушения - по чл. 143, ал. 1, т. 4 и на чл. 59, ал. 1 от ЗУТ, всяко от които е самостоятелно основание за отмяна на РСтр и одобрения ТП към него, поради несъответствие със законовите изисквания при издаването им.

Правилно и въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото първоинстанционният съд е извел извода, че проектът е одобрен без въобще да е издадено изискуемото се по ЗООС, ЗБР и др. специални закони решение относно преценката на РИОСВ за въздействие върху околната среда, след промяната на инвестиционното намерение на възложителя. Тази промяна е проследена в детайли в съдебния акт по отношение на предвиждането за обект: "Изграждане на мотел и търговски обект" (първоначално ситуиран само в ПИ 012025, земл. с. П., за около 10 човека, с локален паркинг с 6-8 паркоместа, а оставащата площ - за озеленяване), въз основа на което именно предвиждане е издадено представеното към момента на одобряването на проекта Решение № ХА-17ПР/2013 от 04.03.2013 г. на РИОСВ-Х. и становище № ПД-690/28.10.2013 г., съобразено в него, (да не се извършва оценка на въздействието - л. 54 по делото), в което изрично е посочена необходимостта за ново произнасяне на същия орган, в указан срок от настъпване на промяна в инвестиционното намерение, или дори на някои от обстоятелствата, при които е издадено. Това не е изпълнено, а дали следва да се извършва ОВОС, или не, е в правомощията на компетентния орган. Несериозно е да се твърди, че това решение не е коментирано от съда - обсъдено е изцяло, включително и неколкократно в обстоятелствената част, като нарушението правилно е отчетено като съществено и съставляващо самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на РСтр. Несъстоятелен е и доводът, че констатациите в него се отнасят до обекта, а не до броя посетители - РИОСВ преценява различни относими фактори, включително характеристиката на предлаганата дейност, разположението на обектите, площ на строежа, съобразно определени устройствени показатели, генериране на отпадъци, източници на шум, вибрации и т. н., които естествено не могат да бъдат идентични на условията, при които е одобрен проекта с новото задание - строеж, предвиждащ изграждане на пететажна монолитна сграда - с гаражи, пералня, сауна, складове, 14 стаи, 6 апартамента, (с общо 40 легла), 148 посетители в ресторанта, 34 паркоместа и пр., изпълним и във втори ПИ - 025021, попадащ в друго землище. Затова е правилен и обоснован изводът в решението, че одобреният ТП, коренно и съществено се различава от инвестиционното предложение, по повод на което е издадено решението на РИОСВ от 2013 г. (а това, че на стр. 12 в съдебния акт е цитирано "решение № ХА-129ПР/2016 г.", е явно техническа грешка, видно от коментара на съдържанието му и идентичността на датата на издаване - 04.03.2013 г.). Що се отнася до посоченото в касационната жалба Решение № ХА-64-ПР/2017 г. на РИОСВ Х., (без визирана дата), такова не се съдържа по делото.

Изводите на административния орган правилно са преценени като законосъобразни и в останалите два пункта - че Техническият проект, в част ВиК, не съответства на издаденото Разрешително за водовземане от подземни води № 31510564 от 13.02.2017 г. и приложението към него и в част "Електро" на същия, в който е предвидено трасето на захранващия кабел да премине през имоти 000036, 025016 и 025020, за които не е одобрен ПУП-парцеларен план по чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Обосновано и въз основа на точен анализ на доказателствата, съдът е преценил като нарушени разпоредбите на чл. 143, ал. 1, т. 4 и чл. 59, ал. 1 ЗУТ. Това е така, тъй като свен предвиденото самостоятелно питейно-битово водоснабдяване (чрез тръбен кладенец), проектът допуска (обяснителна записка л. 40-44) и връзка на обекта от съществуващ водопровод, довеждащ вода от каптиран местен водоизточник, за което е посочено, че е "започната процедура" за получаване на разрешение от Басейнова дирекция- П.. Самият жалбоподател не оспорва, че за обекта по проект са предвидени два отделни водоизточника, вторият от които не е включен в издаденото разрешително, а доводите досежно предвиденото изграждане на пречиствателна станция са неотносими, тъй като от административния орган не е прието нарушение в тази част.

Не е налице и твърдяното противоречие в мотивите на съдебния акт досежно Ел. частта на проекта, след като съществуващото захранване е явно недостатъчно и несъответстващо на нуждите на допуснатия за изграждане строеж - обяснителната му записка (л. 45 и сл.) явно показва това, с предвидените видове инсталации, захранващи линии, разположение на ел. табла, с връзка от мачтов трафопост-"Лъките", през път I-58 Х.- К. и през съществуваща канална мрежа и пр. Предварителният договор с "ЕВН" за присъединяване, на който почиват възраженията в жалбата, е от 03.10.2014 г., (при внесен проект на 11.01.2017 г. с новите предвиждания на възложителя), съдът е обсъдил и удостоверението от 20.12.2012 г. на ЕВН, (отнасящо се за друг, съществуващ обект на жалбоподателя), проследил е и графичната част на проекта, за да изведе правилния извод за необходимост в случая от изготвяне и одобряване на ПУП-Парцеларен план, какъвто не е налице, в нарушение на чл. 59, ал. 1 ЗУТ - в действащата му редакция, съобразно § 149 ПЗР ЗИД ЗУТ, ДВ бр. 82/2012 г.

С оглед изложеното, правилно съдът е приел, че оспореният административен акт - Заповед № ДК-11-К-1/14.03.2017 г. издадена от Началника на РО"НСК" - К., е законосъобразна, издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми. Твърдяните касационни основания за отмяната на решението не са налице, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,