Решение № 313 от 21.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1590/2011 г.

Решение № 313 от 21.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1590/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия Ж. Й. Ж. против решение № 29 от 17.III.2011 г. по вход № 55/2011 г. на Варненския апелативен съд. Твърди се в жалбата, че решението е постановено при "сериозни нарушения на процесуалния и материалния закон; че обвинението срещу подсъдимия се базирало" на следствени версии..., но не и на конкретни доказателства"; че при проведения на досъдебното разследване следствен експеримент не били "призовани главните свидетели". Наказанието от 18 години лишаване от свобода подсъдимият намира за завишено, "без никакви смекчаващи вината обстоятелства от страна на правосъдието", каквото завишаване вижда и в уважения за 150 000 лева граждански иск за причинени неимуществени вреди, които "пострадалият не би могъл да получи при...такава дълга присъда". Алтернативните искания са за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от досъдебното разследване, или изменяване на решението с намаляване срока на лишаване от свобода и на присъденото обезщетение. В съдебно заседание подсъдимият и служебният му защитник поддържат само оплакването за явна несправедливост на наложеното на Ж. наказание лишаване от свобода и се иска неговото намаляване. Сочи се още допуснато от въззивния съд противоречие с приемането за справедливо наложеното на Ж. наказание от 16 години лишаване от свобода, докато в действителност е потвърдена присъда с наложено наказание от 18 години лишаване от свобода. В писмено становище повереникът на Т. М. Й., Теменуга Й. Т. и А. Й. Т. -съпруга и пълнолетни низходящи на починалия пострадал Й. Т. Й. -иска оставяне на въззивното решение в сила поради неоснователността на отправените от жалбоподателя възражения срещу правилността му. Представителят на ВКП също не намира за основателни оплакванията в жалбата и заключението му е за оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 35 от 25.ХI.2010 г. по нохд № 467/2010 г. на Добричкия окръжен съд Ж. Й. Ж. е признат за виновен в това, че на 1.ХII. 2009 г. в Д. насилствено и с опит умишлено да умъртви 54-годишния Й. Т. Й. откраднал от последния 200 лева, за което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 198, ал. 1 НК е наказан с 18 години лишаване от свобода, търпими при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. За причинените на Й. вследствие телесните му увреждания и страдания Ж. е осъден да го обезщети със 150 000 лева. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Невярно е твърдението за липса на "конкретни доказателства", установяващи извършеното деяние и неговият автор. И двете съдебни инстанции са направили подробен анализ на установените факти и тяхната относимост в подкрепа на повдигнатото и поддържано срещу Ж. обвинение. Внимателно са обсъдени процесуално годните за коментар обяснения на подсъдимия - дадени при съдебното разследване от първоинстанционния съд и при досъдебното разследване по реда на чл. 222 НПК - и обосновано са отхвърлени като неистинни поради тяхната непоследователност, вътрешна и житейска нелогичност, и противоречието им с установени посредством други доказателствени средства факти. Недоумение буди твърдението, че при проведения следствен експеримент /резултатът от който е материализиран с фотоси на л. 356 - 372 в т. 3 от досъдебното разследване/ не били "призовани главните свидетели" при заявеното по-надолу на същата първа страница от жалбата, че "в момента на конфликта" са били "само" подсъдимия и пострадалия. Свидетелят, когото вероятно Ж. има предвид, М. Г. Д., не е бил очевидец на престъплението, а е видял излизащия от сградата на газстанцията подсъдим, поради което и с оглед целите на експеримента, участието му в него е било ненужно. Не е процесуално нарушение, водещо до неяснота във волята на съда, а очевидна техническа грешка изписването на цифрата "16" на л. 28 от възз. дело като срок на лишаване на подсъдимия от свобода. Този извод следва както от текстовото, така и от смисловото съдържание на мотивите към въззивния акт, а допуснатата грешка съдът ще следва да коригира по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК. Не е основателно оплакването за явна несправедливост на наложеното на Ж. наказание от 18 години лишаване от свобода. Като се отчетат причинените на пострадалия Й. повече от една тежки телесни повреди, довели 2 години по-късно до смъртта му - една от причините за настъпването й е "състояние след черепномозъчна травма"-обстоятелството, че е бил лишен от възможността за активен съзнателен живот, какъвто дотогава е водил, че не неговото, на Й., поведение "е довело до психическо натрупване и чувство за безизходност" у подсъдимия, до "лабилност на психиката" му и "обективно...го е улеснило при вземане на решението за извършване на деянието" /цитатите са от писмената защита на служебния защитник/, както и проявената от Ж. жестокост в опита му да умъртви пострадалия, наложеното наказание по най-благоприятната от трите възможни алтернативи, при това не за максималния предвиден за нея срок, е по-скоро снизходително, отколкото неоправдано завишено. Несправедливост, при това-явна-не е налице и в размера на присъденото в полза на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди, напълно оправдан от продължителността и интензитета на страдания, които Й. е търпял до края на живота си. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение