Решение № 15588 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6656/2011 г.

Решение № 15588 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6656/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ямбол срещу решение № 54 от 7.04.2011 г. по адм. дело № 19/2011 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменена негова заповед № 44/19.01.2011 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Горан Георгиев Стефанов на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Горан Георгиев Стефанов счита жалбата за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Настоящата инстанция констатира, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да отмени заповедта, съдът е приел, че административният орган е приложил незаконосъобразно чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Аргументите му обаче не съответстват на закона. Първият от тях е свързан с това, че органът по назначаването е имал възможност да прецени професионалните и служебни качества преди преназначаването на Стефанов на служебно правоотношение. Последното е извършено със заповед № 63/9.07.2010 г., след определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение с кметска заповед от 5.07.2010 г. за утвърждаване на ново длъжностно разписание на общинската администрация. Не се спори, че служителят в периода от 7.07.2008 г. до 5.07.2010 г. е заемал същата длъжност - младши инспектор контрол по строителството в Дирекция "Административен контрол" в общината, но по трудово правоотношение. Съдът неправилно се е позовал на чл. 3, ал. 5 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, съгласно която експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции по чл. 4, т. 2 от НПКДА в общинските администрации могат да се заемат и по трудово правоотношение. Това е ирелевантно в случая, тъй като съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДСл всяко служебно правоотношение, възникнало за първи път, може в едногодишен срок да бъде прекратено без предизвестие от органа по назначаването. По същество това е изпитателен срок, установен в полза на този орган, в рамките на който да прецени качествата на служителя, необходими да изпълнява служебните функции и задачи. Нормата е императивна и е приложима при първоначално назначаване за всички категории служители, с изключение на визираните в § 75 от ПЗР на ЗИДЗДС от 2003 г. и § 36 от ПЗР на ЗИДЗДСл от 2006 г., които изключения не са налице в настоящия казус. Ето защо обстоятелството, че длъжността е била заемана по трудово правоотношение и впоследствие е определена за заемане от държавен служител (не с нормативен акт, а със заповед на кмета), не означава, че срокът на заемане на службата преди преобразуването следва да се включи в този по чл. 12 от ЗДСл. Касае се за друг вид правоотношение, различно от трудовото, поради което преценката за професионалните качества на лицето в случая следва да се извърши само и единствено с оглед изпълнението на държавната служба. Вторият аргумент на съда е свързан с това, че заповедта за назначение е издадена на основание чл. 16а от ЗДСл - при непълно работно време, като е посочено, че това назначение е за неопределено време. И двете обстоятелства обаче не препятстват правото на преценка с оглед чл. 12 от ЗДСл. Поради изложените съображения приетото от решаващия спора по същество съд, че не са били налице предпоставките по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е неправилно и в нарушение на материалния закон. Това обосновава отмяна на решението, като в хипотезата на чл. 222, ал. 1 от АПК следва се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото следва да се уважи искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски, като ответникът се осъди да заплати на общината сумата 450 лева - заплатено от нея адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Така мотивиран, Върховният административен съд, пето отделение