Решение № 6360 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11054/2011 г.

Решение № 6360 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11054/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Кмета на община Бургас, против решение № 1040/15.07.2011 г., постановено от Административен съд - гр. Бургас, седми състав, по адм. д. № 2062/2010 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, административният съд е отменил заповед № 2461/10.09.2010 г. на Кмета на община Бургас, с която е отказано правото на придобиване на собственост върху поземлен имот, представляващ УПИ ХIII-27 в кв. 2 по плана на в. з. "Росенец" - гр. Бургас, целият с площ от 640 кв. м, идентичен с поземлен имот с идентификатор 07079.832.193 по кад. карта на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г., издадена от ИД на АГКК - гр. София, целият с площ от 546 кв. м признал е правото на Милена Димова Платникова от гр. Бургас, да придобие правото на собственост върху имота, като е върнал делото като преписка на община Бургас за извършване на оценка по реда на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството е образувано по жалба на Милена Димова Платникова-ползувател на имота, на която е отказано правото на придобиване на собствеността му с оспорената заповед по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изложените в нея мотиви са, че имотът се намира на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица, в него не е изградена сезонна постройка и има само трайни насаждения, декларирани от ползувателя. Посочено е още, че според решението на комисията, не са налице основанията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. С процесната заповед на жалбоподателката е отказано правото да придобие собственост по реда единствено на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, без да е налице произнасяне относно приложимостта на другите две самостоятелни хипотези, предвидени в § 4а, ал. 1 и ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В заявлението, с което е сезиран кметът на общината не са посочени конкретните правни основания за придобиването на имота. След като административният орган не е указал на лицето, че следва да конкретизира правното си основание, той е следвало да разгледа заявлението при всички възможни хипотези. От данните по делото е установено, че действително не е налице хипотезата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не е приложима в случая и хипотезата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в имота няма изградена сграда. Но съгласно § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато правото на ползувателя е учредено от посочените в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове, върху общинска или държавна земя, правото на собственост върху която не се възстановява на граждани, ползувателят придобива право на собственост след като заплати чрез общината стойността на земята по цени, определени от Министерския съвет, в тримесечен срок от влизане в сила на оценката. Видно от изложеното, за да се придобие правото на собственост при условията на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо да са налице кумулативно предвидените в тази разпоредба предпоставки, а именно: правото на ползувателя да е учредено от посочените в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове върху общинска или държавна земя и собствеността върху имота да не се възстановява на граждани. В конкретния случай не се спори между страните, а и от представеното удостоверение е установено, че на жалбоподателката е учредено право на ползване върху нива от 0.650 дка, представляваща парцел 69б в землището на гр. Бургас, м."Росенец", въз основа на акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. § 63 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г Имотът не се възстановява на бивши собственици и статутът му е установен и непроменен, поради което са налице предпоставките на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на имота от ползувателя. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Независимо, че с нормите на § 4а, ал. 1 и ал. 5 и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ законодателят е предвидил самостоятелни хипотези и при наличието на която и да е от тях, предоставеното право на ползване може да се трансформира в право на собственост, в конкретния случай не са налице изискванията за това. Представените доказателства сочат, че титулярът на правото на ползване фактически не упражнява правата на ползувател, регламентирани в ПМС № 1/1981 г., с което земята му е предоставена и не провежда трайни подобрителни мероприятия. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от ПМС № 1, предоставената за ползване земя се отнема, ако не се ползва по предназначение. Следователно упражняването на правата на ползувателите, респективно техните наследници се свързва с провеждане на трайни подобрителни мероприятия върху предоставената за ползване земя, или най-малкото - непрекъснатото и обработване и производство на земеделска продукция, каквито в случая не са налице. Ответната страна: Милена Димова Платникова, с писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е изследвал подробно и задълбочено законосъобразността на оспорения акт и е стигнал до извода, че същият е издаден в противоречие с приложимия материален закон. Извода му е в съответствие и с постоянната практика на ВАС. Правилно съдът е преценил, че в конкретния случай са налице всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Несъстоятелни са доводите и на касатора, че имотът бил изоставен - напротив, същият е засаден с овощни дръвчета, асми и лози, а през лятото се ползва за производство на зеленчуци, за задоволяване потребностите на семейството й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в законния срок и по същество е неоснователна. Възраженията, които са направени в касационната жалба, като това, че в процесния имот не са извършени никакви трайни подобрителни мероприятия, като обработка на земята, производство на плодове, зеленчуци, фургони и други селскостопански продукти са правно ирелевантни в настоящия случай. От доказателствата по делото, преценени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин се установява, че са налице предпоставките, визирани в § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ към момента на учредяването на реституционни претенции и крайния извод на съда за незаконосъобразност на атакуваната пред него заповед, издадена от кмета на община Бургас е правилен и законосъобразен, поради което и касационната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства и направените от него изводи са обосновани и не противоречат на материалния закон. Правилно е прието, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на § 4а, ал. 5 от ЗСПЗЗ, предпоставките на която се установяват от доказателствата и становищата на страните. За приложението на разпоредбата на § 4а, ал. 5 е необходимо да се установят кумулативно изискуемите в нея предпоставки- правото на ползване да е учредено въз основа на актове по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху държавна или общинска земя, правото на собственост върху която да не се възстановява на граждани. По отношение наличието на тези предпоставки няма и спор между страните. Доводите в касационната жалба относно ползването на земята съобразно изискванията на ПМС № 1/81 г./което е посочено в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ като акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ са неотносими към спора в настоящото производство. Съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС възприема. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,