Решение № 6533 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13406/2018 г.

Решение № 6533 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13406/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Пропак" ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 1712/24.07.2018 г. по адм. д. № 1269/2018 г. на АС - П., с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16000917000964-091-001/23.11.2017 г. на ТД на НАП-П. във часта, потвърдена при обжалването по административен ред. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли РА да бъде отменен или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-П. по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по 850 лв. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над минималното моли да бъде намалено като прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № Р-16000917000964-091-001/23.11.2017 г. на ТД на НАП-П., в частта, потвърдена при обжалването по административен ред относно установени задължения по ЗДДС в размер на 9396, 30 лв и 1240, 64 лв лихви поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит след проведена ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4, 5 и 6 от ДОПК. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че в хода на ревизията и в производството пред съда не са представени никакви доказателства. Доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото са неоснователни. С разпореждане от 28.05.2018 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на жалбоподателя, че следва да представи всички първични счетоводни документи, непредставени в хода на ревизията, по които не е признато право на приспадане на данъчен кредит. В съдебно заседание на 29.06.2018 г. жалбоподателят, редовно призован чрез адв. Койкова не се е явил, както и негов пълномощник. Заседанието е първо по делото, в него съдът е оставил без уважение искането в жалбата на жалбоподателя за допускане на счетоводна експертиза. Съдът правилно е приел, че на жалбоподателя е указана необходимостта от представяне на всички първични счетоводни документи, непредставени в хода на ревизията. При липса на фактурите, по които се претендира право на приспадане на данъчен кредит обосновано съдът е приел, че счетоводната експертиза не би могла да установи тяхното съдържание, нито да ги представи. Посочването в жалбата на адрес и лице, в което се намира счетоводната документация на дружеството, без да е направено искане по чл. 192, ал. 1 от ГПК съдът да задължи неучастващо в делото трето лице да представи намиращ се у него документ, не може да обоснове извод за допуснато процесуално нарушение от съда. Предвидената в нормата процедура по изискване на документ от съда се извършва само при писмено поискване от страна по делото. След като не са изпълнени указанията на съда по чл. 171, ал. 4 от АПК съдът правилно е приел, че не е доказано жалбоподателят да разполага с данъчни документи по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, за да може да упражни право на приспадане на данъчен кредит по фактури, които не са представени в ревизионното и в съдебното производство. В тежест на ревизираното лице е да установи, че по отношение на спорните доставки, са изпълнени както формалните, така и материалните предпоставки за упражняване на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит. В мотивите си съдът правилно е посочил, че с процесуалното си бездействие, свързано с непредставянето на оригинал на процесните фактури, по които е претендирал право на данъчен кредит, жалбоподателят не е доказал наличето на условието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Съгласно нормата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС данъчнозадълженото лице упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставки, по които е получател, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред. Обстоятелството, че покупките са декларирани от касатора в дневниците за покупки, а доставчиците са декларирали липсващите фактури в своите дневници за продажби не е основание за признаване на право на данъчен кредит, тъй като отчетните регистри - дневниците за покупки и дневниците за продажби са само вторични регистри, които се изготвят въз основа на първичните данъчни документи и като такива не могат да ги заместят, както правилно е приел съдът. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно в размер 849, 11 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,