Решение № 689 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2790/2018 г.

Решение № 689 от 16.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2790/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на И. Христов, подадена чрез процесуалния му представител – адв. А. Костов, против решение № 8060 от 22.12.2017 г., постановено по адм. д. № 10954/2016 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение № 137/19.07.2016 г. на Председателя на Патентно ведомство /ПВ/.

Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства, изградил е правните си изводи въз основа преценката на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, без да анализира останалите доказателства, да съобрази твърденията на страните. Счита, че заключението е некомпетентно изготвено. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на Патентно ведомство.

Ответникът по касационната жалба – председателят на Патентното ведомство на Република България, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – " Пуфче" ЕООД, чрез своя процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли съда да потвърди решението на АССГ.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и като съобрази събраните по делото доказателства, намира подадената жалба за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.

За да постанови решението си АССГ е приел за установено от фактическа страна следното:

Административното производство в Патентното ведомство е образувано по искане вх. № 99317/04.11.2015 г. от представител на индустриална собственост/ ИС/ на "Пуфче"ЕООД на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 от Закона за промишления дизайн/ЗПД/ за заличаване регистрацията на дизайн рег. № 8107 – "Табуретка Пуф", в което се твърди, че този промишлен дизайн е регистриран в противоречие с чл. 11, ал. 1, във вр. с във връзка с чл. 12 и чл. 13 ЗПД, тъй като към датата на подаване на заявката за регистрация – 16.01.2014 г., не е бил нов и оригинален.

Копие от искането на основание чл. 45, ал. 1 ЗПД е изпратено на И. Христов, притежател на атакувания промишлен дизайн, който с възражение вх. № 99511/02.03.2016 г. е изразил становище за неоснователност на искането. На основание чл. 45, ал. 5 ЗПД копие от възражението е изпратено за становище на молителя, който със становище вх. № 1324923/11.04.2016 г. е оспорил възражението и е представил доказателства.

На основание заповед № 168/25.04.2016 г. на председателя на Патентното ведомство състав на отдел "Спорове" е разгледал постъпилото искане за заличаване на регистрацията на процесния промишлен дизайн. В резултат на извършения анализ на приложимите правни норми, информацията в досиетата на обекта и представените от молителите писмени доказателства съставът е предложил на председателя на Патентното ведомство да заличи регистрацията на спорния промишлен дизайн рег. № 8107 – "Табуретка Пуф", с притежател И. Христов. Становището е обосновано с приложение на чл. 29, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗПД, като е мотивирано с това, че дизайнът не е нов, съгласно чл. 12 ЗПД, и оригинален, съгласно чл. 13 ЗПД.

Въз основа на становището и доказателствата е издадено оспореното в това производство решение на Председателя на ПВ.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза за промишлен дизайн, който видно л. 247 /от материалите по делото/ не е оспорено от касатора и е кредитирано като обективно, компетентно и безпристрастно от съда.

При така установените факти АССГ е приел от правна страна, че решението на Председателя на Патентно ведомство е издадено от компетентен орган, като е спазено изискването за форма при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

Според съда процесните три дизайна с рег № 8107 нямат качествата новост и оригиналност, защото има по-рано станали публично достъпни идентични дизайни, както следва:

• За Дизайн № 1 – Puf Lounge от https://www.mipuf.es/puf-lounge-p-42.html? от 06.11.2012;

-За Дизайн № 2 – Пуф КРУША 1 (П. Голяма Круша) от ДД25 и ДД26, както и Пуф КРУША от архива на https://www.barbaron.bg/beanbaqs-puf-krusha.html от 07.06.2010;

• За Дизайн № 3 – Пуф Ябълка"от ДД25, както и Пуф Ябълка" от архива на https://www.barbaron.bg/beanbags-puf-qbylka.html от 07.06.2010.

Като се е позовал на заключението на вещото лице съдът е стигнал до извод, че процесните дизайни не притежават качеството "новост", което обстоятелство изисква заличаването им предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПД.

Така постановеното решение е правилно.

Спорният по делото въпрос е дали процесните промишлени дизайни 1, 2 и 3 рег № 8107 отговарят на изискването за новост и оригиналност по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗПД.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗПД промишлен дизайн, наричан по-нататък "дизайн", е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Продукт по смисъла на ал. 1 е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми.

Според чл. 11, ал. 1, ЗПД регистрира се дизайн, който е нов и оригинален.

Съгласно разпоредбата на чл. 12 ЗПД дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света. Дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи.

По силата на чл. 13 от закона дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета. При преценка на оригиналността се взема предвид степента на свобода на дизайнера при създаването на дизайна.

Според чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗПД регистрацията се заличава по искане на всяко лице, когато дизайнът е регистриран в противоречие с чл. 3 или чл. 11, ал. 1.

Анализът на цитираните разпоредби води до следните изводи:

На първо място искане за заличаване на дизайн на осн. чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПД може да бъде подадено от всяко лице, без да е необходимо да доказва правен интерес, тъй като правният интерес е презумиран от законодателя и следователно не е необходимо да бъде доказван от заявителя. В същия смисъл е и решение № 6461/31.05.2016 г. на ВАС по адм. дело № 8779/2015 г.

На следващо място, за да бъде заличен един дизайн при условията на чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗПД достатъчно е той да не отговаря на едно от изискванията на чл. 11, ал. 1, т. е. да не е нов или да не е оригинален. При заличаване на дизайн в цитираната по-горе хипотеза предпоставките са алтернативни, а не кумулативни. Липсата на едно от изискванията на закона не налага обсъждането на второто, а задължава административния орган да заличи въпросния дизайн.

Съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено от касатора, процесните три дизайна с рег № 8107 нямат качеството новост, защото има по-рано станали публично достъпни идентични дизайни, преди датата на подаване на заявката, както следва: -за Дизайн № 1 – Puf Lounge от https://www.mipuf.es/puf-lounge-p-42.html? от 06.11.2012; за Дизайн № 2 –Пуф КРУША от архива на https://www.barbaron.bg/beanbaqs-puf-krusha.html от 07.06.2010; за Дизайн № 3 – "Пуф Ябълка" от архива на https://www.barbaron.bg/beanbags-puf-qbylka.html от 07.06.2010.

Горните констатациите на вещото лице не са оспорени, нито са опровергани от касатора, чрез представянето на други доказателства. Датите на публикуването на станалите общоизвестни чрез публикуване дизайни не са оспорени от жалбоподателя.

Дори да се приеме, че двата каталога ДД25 и ДД26, тъй като нямат достоверна дата, не следва да се ценят като доказателства/ в каквато връзка са доводите на касатора/, то останалите доказателства, събрани по делото, включително и заключението на вещото лице, обосновават извод за липса на качеството "новост" по отношение на процесните дизайни. Видно от заключението на вещото лице същите се различават от станалите по-рано 8 преди датата на заявката за регистрация/ общодостъпни дизайни/ Puf Lounge от https://www.mipuf.es/puf-lounge-p-42.html? от 06.11.2012; Пуф КРУША от архива на http: //www. barbaron. bg/beanbaqs-puf-krusha. html от 07.06.2010; "Пуф Ябълка" от архива на https://www.barbaron.bg/beanbags-puf-qbylka.html от 07.06.2010. / единствено в несъществени елементи. Липсата на качеството"новост" на един дизайн, не налага обсъждането на неговата "оригиналност". При изследването на качеството "новост" не следва да се анализира свободата на дизайнера, както и цялостното впечатление, което се оформя у информирания потребител, тъй като тези предпоставки са свързани единствено с качеството "оригиналност".

В тази връзка твърденията в жалбата за необсъждане от страна на съда на свободата на дизайнера са ирелевантни.

Неоснователно е и възражението, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не открил производство по оспорване на онлайн каталозите. Онлайн каталозите нямат характер на писмен документ, следователно не могат да бъдат оспорени по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК. Изключването им доказателствения материал, не влияе върху крайния извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, тъй като публикацията на идентичните дизайни е доказана и с други доказателства.

Предвид изложените съображение решението на АССГ се явява валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на ответника по делото - председателя на Патентното ведомство, се явява основателна, с оглед на което следва да бъде уважена. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на Патентно ведомство съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение

Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8060 от 22.12.2017 г., постановено по адм. д. № 10954/2016 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА И. Христов, ЕГН [ЕГН], от [населено място] да заплати на Патентно ведомство сумата от 100/сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.