Решение № 14440 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13004/2009 г.

Решение № 14440 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13004/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Районен кооперативен съюз (РКС) - гр. Смолян, представляван от председателя Красимир Буков и чрез адв. Банковски против решение № 7446 от 8.06.2009 г. по адм. дело № 5951/2007 г. на Върховен административен съд, трето отделение. В нея са развити обстоятелствени доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Министъра на икономиката и енергетиката чрез процесуалния си представител юрисконсулт Златанова изразява становище, че е неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното решение. Заинтересованата страна "АТУР" ЕООД представлявана от ликвидатора Дойчин Терзийски, чрез адвокат Марков от Адвокатска колегия - Стара Загора дава обосновано становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна поради следното: С обжалваното решение тричленен състав на ВАС е обявил нищожността на заповед № РД-16-152 от 09.07.1993 г., издадена от министъра на търговията, с която е постановил на основание § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите (отм.) и чл. 1, ал. 3 от ПМС № 192 от 1991 г. (отм.) да се върне на РКС - Смолян, от "Атур" ЕООД - гр. Смолян, одържавено и иззето с ПМС № 35 от 1959 г. имущество, представляващо недвижим имот с площ 4202 кв. м, парцел I, пл. № 1956 от кв. 124 по плана на кв. "Райково" - гр. Смолян. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че на първо място заповедта е била издадена от министъра на търговията извън рамките на предоставените му правомощия със ЗК (отм.) и с чл. 1, ал. 2 от ПМС № 192 от 1991 г. (отм.), На второ място съдът е приел, че РКС - Смолян не попада в кръга на субектите по § 1, ал. 1 от ДР на ЗК (отм.) и чл. 1, ал. 1 ПМС № 192 от 1991 г., а именно "Възстановяват се правата на съществуващите и възстановени кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 година. Съдът е заключил, че в конкретния случай тези изисквания не са били налице поради обстоятелството, че от представените по делото доказателства било видно, че РКС - Смолян е бил регистриран с решение № 1181 от 31.05.1991 г. по ф. д. № 1 от 1991 година и че не може да бъде споделено твърдението, че РКС - Смолян, че е бил вписан с решение № 1 от 08.08.1982 г. по ф. д. № 1 по описа на Районния съд - Смолян, тъй като такива доказателства не са представени по делото. Нещо повече, видно от съдебното удостоверение, издадено от този съд на 10.10.2008 г., фирмено дело с № 1 от 1980 г. не съществува вписано в описната книга. Това обстоятелство се потвърждавало и от представения опис на фирмените дела за периода от 1971 до 1988 година. На трето място съдът е приел, че не са налице безспорни доказателства, че заявеното за връщане одържавено и иззето имущество е било собственост на РКС - Смолян, като са взети предвид представените актове - протоколи за завземане на отчуждени по регулация недвижими имоти и протоколи за оценка по реда на § 85 ЗПИНМ за имоти пл. № 1729, 1725, 1730 и др., въз основа на които може да се направи извод, че те не са били собственост на РКС - Смолян, но от приложените нотариални актове към искането до министъра на търговията за възстановяване на собствеността върху недвижимия имот липсва каквато и да било индентификация на същите - липсват посочени парцеларни или планоснимачни номера на всеки един от тях. Решението е неправилно, тъй като не съответства на действителното правно положение заради пороци при установяването на фактите и при извличане на правните им последици. Неправилно е приложен материалния закон установяващ първичните отношения между страните и правомерното им развитие, а именно: По отношение материалната компетентност на министъра на търговията към 09.07.1993 г. да издава процесната заповед направеният от съда извод е неправилен. Заповедта е издадена на основание § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите (Обн., ДВ, бр. 63 от 3.08.1991 г., отм., бр. 113 от 28.12.1999 г.), съгласно който - ал. 1 "Възстановяват се правата на съществуващите и възстановените кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 г.", а съгл. ал. 4 "Условията и редът за връщане на имуществото се определят от Министерския съвет". Този ред е предвиден в Постановление № 192 на МС от 1.10.1991 г. за условията и реда за връщане на кооперации на тяхно иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 г. (Обн., ДВ, бр. 83 от 8.10.1991 г., изм. и доп., бр. 10 от 5.02.1993 г., изм., бр. 82 от 27.09.1996 г., отм., бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 8.08.2000 г.), където в чл. 1, ал. 3 (посочен и като основание за издаване на оспорената заповед) е предвидено, че ДВ едномесечен срок от подаването на искането ръководителят на съответното министерство или друго ведомство, кметът на общината или председателят на ликвидационния съвет издава заповед за връщане или отказва писмено връщането". Съгласно чл. 7 от Приложение към чл. 1, ал. 1 от Постановление № 116 на МС от 2.07.1992 г. за определяне основните функции на Министерството на търговията (Обн., ДВ, бр. 57 от 14.07.1992 г., в сила от 15.06.1992 г., изм., бр. 99 от 2.12.1994 г., в сила от 1.01.1995 г.) "Министерството упражнява правата на държавата като притежател на капитала в едноличните търговски дружества с държавно имущество в областта на търговията и управлява държавното участие в други стопански субекти от тази област. " Наименованието на министерството е изменено едва с Постановление № 34 на МС от 13.02.1995 г. (Обн., ДВ, бр. 18 от 21.02.1995 г., в сила от 6.02.1995 г.). При анализа на цитираните разпоредби следва извода, че към 09.07.1993 г. е било в изключителната компетентност (по степен и по материя) на министъра на търговията да издава заповеди за връщане на одържавено и иззето с ПМС № 35 от 1959 г. имущество, предоставено в патримониума на търговско дружество със 100 % държавно участие. По отношение правосубектността РКС - Смолян да бъде адресат на оспорения административен акт: Видно от приложеното по л. 16 от адм. дело № 5951/2007 г. на ВАС удостоверение изх. № 231/21.02.1992 г. на Окръжен съд-Смолян, на 21.06.1952 г. е регистриран Районен кооперативен съюз - Райково, който на 23.11.1964 г. е пререгистриран като Окръжен кооперативен съюз - гр. Смолян, кв. Райково, а с решение № 1181 от 31.05.1991 г. по ф. д. № 1/1991 г. на Смолянски окръжен съд е пререгистриран като Районен кооперативен съюз (РКС) - гр. Смолян, кв. Райково. Това писмено доказателство от една страна като официален документ, който не е оспорен от страните притежава необходимата материална доказателствена сила, а от друга страна - не е било обсъждано от съда при постановяване на обжалваното решение, при което е допуснат съществен порок при установяване на фактите. При съобразяването му от настоящата инстанция се налага извода, че РКС -Смолян попада в кръга субекти на материалното правоотношение в хипотезиса на § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите. На следващо място, въпроса правото на собственост на процесните имоти не е бил предмет на протеклото производство и неправилно е бил обсъждан от съда. Идентификацията на имотите, предмет на заявлението за връщане на завзетото имущество е била предмет на преценка от административния орган при издаване на заповедта за връщане. Ако министъра неправилно е приложил материалния закон при преценка подлежащото на връщане имущество, това следвало да е предмет на обжалване законосъобразността на издадената заповед по реда и в сроковете на ЗАП (отм.), и ако не е била оспорена тази заповед по съдебен ред е недопустимо в производство по преценка на нейната валидност в протичащия понастоящем административен процес да се решава евентуален спор за материално право, допустим единствено в общото исково производство. Относно идентификацията на имотите съдът е ценил писмено доказателство - протокол № 08 (ДОК-590 на НИКК - МВР, за графологична експертиза върху нотариалните актове, представени по искането за издаване на заповедта. Позоваването на това доказателство с оглед неговия характер, събирано и проверявано в друго производство и относимо към друг предмет на спор е било недопустимо и ирелевантно в протеклото производство. Съдът като се е позовал на него е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, решението с което е прогласена нищожността на обжалваният административен акт като неправилно по всички основания на чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде отменено, а при тази фактическа установеност и при липсата на наведените пороци за нищожност, спора следва да бъде решен по същество като искането от "Атур" ЕООД (в ликвидация) със седалище гр. Смолян, представлявано от ликвидатора Дойчин Терзийски, да бъде прогласена нищожността на заповед № РД-16-152 от 09.07.1993 г., издадена от министъра на търговията като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,