Решение № 10084 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4180/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район Банкя Столична община, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Желязкова, против Решение 6967/04.12.2020 г., постановено по административно дело 6764/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 18-5343/17.06.2020 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - София. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт, одобряващ изменение на кадастъра. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тоест преди да е разрешен възникналия спор за материално право. Подадена е и частна жалба от страна на Кмета на Район Банкя против Определение 556/25.01.2021 г., постановено по делото, с което е изменено решението в частта за разноските, като Столична община е осъдена да заплати в полза на С. Асенова - Хамбарова сума в размер на 900 лева. Касационната жалба се поддържа от адвокат Панайотова, която моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмена защита. Претендира съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък. Ответникът Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър София, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. С. Асенова - Хамбарова и М. Хамбаров се представляват от адвокат Асенов, който оспорва касационната и частна жалба и моли да бъдат оставени без уважение по съображения, изложени в писмени отговори. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспорената заповед Началникът на СГКК София, е одобрил изменение в кадастралната карта и регистър на гр. Банкя, изразяващо се в промяна на границите на поземлен имот с идентификатор 02659.2193.508 с площ преди промяната 509 кв.м., който след промяната увеличава площта си на 527 кв.м., за сметка на поземлен имоти с идентификатор 02659.2193.548 второстепенна улица, който намалява площта си от 7157 кв.м. на 7141 кв.м. и имот с идентификатор 02659.2193.563 второстепенна улица, който от 1103 кв.м. става с площ от 1101 кв.м. Процесното изменение е мотивирано с разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР непълнота и грешка в кадастъра, като промяната цели коригиране на южната граница на поземлен имот с идентификатор 02659.2193.508, в съответствие с регулационната такава съгласно регулационния план на гр. Банкя от 2007 г. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за законосъобразност на оспорената заповед, след като е приел, че е налице непълнота и грешка в кадастралната карта, поради което е необходимо да се одобри изменение в същата, така, че границите на имот с идентификатор 02659.2193.508 да бъдат изместени в съответствие с действащата регулация. Съдебният състав на АССГ не е отговорил на възражението на оспорващия за наличие на спор за материално право, респективно не е изложил мотиви по този въпрос, който е от съществено значение за спора. Така постановеното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, съгласно която при непълнота или грешка в кадастъра, свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. В конкретния случай, безспорно е налице такъв спор между лицата, собственици на имот с идентификатор 02659.2193.508 и общината, като собственик на улиците, чиято площ се намалява. В производството по чл. 54 ЗКИР, административният съд не може да определя чий вещни права следва да имат превес при промяната в кадастъра, преди по този въпрос да се е произнесъл гражданския съд. Щом е налице каквато и да е инидиция за спор за материално право относно имота, предмет на поисканото изменение, както органът, така и съдът са длъжни да се съобразят с разпоредбата на чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР и да отложат отстраняването на непълнотата или грешката в кадастъра, след решаването на спора по съдебен ред. Предвид изложените мотиви и при така установения спор за материално право, Заповед 18-5343/17.06.2020 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - София, се явява материално незаконосъобразна, поради което е следвало да бъде отменена от административния съд. Този извод налага отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. С оглед изхода на основния спор, на отмяна подлежи и определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, в частта за разноските, доколкото жалбоподателят не следва да бъде обременен с каквито и да е разноски. Отново с оглед изхода на спора и предвид искането на процесуалния представител на касатора, в полза на Столична община следва да се присъдят разноски в доказан размер от 700 лева, от които 100 лева държавни такси и 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,