Решение № 15992 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12812/2011 г.

Решение № 15992 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12812/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Министъра на здравеопазването, срещу решение № 9951/04.07.2011 г., постановено по адм. дело № 11729/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата му против Решение № 177/28.07.2010 г. на Комисия за защита от дискриминация, в частта му, с която се установява, че невключването на заболяването Алцхаймер и сходните на него заболявания, в Приложението към Наредба № 38/2004 г. за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично, представлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), по признак "увреждане" и на жалбоподателя са дадени задължителни предписания по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. Решението се счита неправилно, поради нарушения на процесуалните правила и материалния закон и необосновано, с оглед което се претендира отмяната му. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа чрез юрк. Бранковска, по съображенията, изложени в нея. Ответната по жалбата страна - Комисия за защита от дискриминация, се представлява от юрисконсулт Горянова, която излага становище за неоснователност на жалбата. Ответните страни - Министър на труда и социалната политика, Министър на образованието, младежта и науката и Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, редовно и своевременно призовани, не се представляват, от последния е изразено становище в писмени бележки, с доводи за неоснователност на жалбата. Гражданско сдружение Алцхаймер - България, гр. София, се представлява от адв. Иванова и представляваща сдружението Ирина Илиева. Решението се счита правилно и обосновано, настоява се за оставянето му в сила. Поддържат се съображенията, изложени в депозирания към касационната жалба отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил нормативната уредба относима за случая и правнозначимите факти, с оглед което актът му следва да бъде оставен в сила. Решението е правилно и обосновано, съобразено с високата обществена значимост и все по увеличаващия се брой на болните от Алцхаймер, като заболяването е съизмеримо с редица други заболявания, които влизат в списъка на Наредба № 38/2004 г. и домашното лечение се заплаща от НЗОК. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав при Втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт - процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. При проверката на съдебния акт, осъществена по наведените в жалбата касационни основания, (които впрочем са направени и в жалбата пред решаващия съд и подробно са обсъдени в решението), отменителни основания не се установиха. За да отхвърли жалбата срещу решението на КЗД по преписка № 226/2009 г. в оспорената му част, съдът подробно е обосновал законосъобразност на процесното решение за неравно третиране, споделяйки извода, че заболяването на Алцхаймер е социално значимо заболяване, което, по данни на Световната здравна организация, се нарежда след съдовите и онкологичните заболявания и което, съставляващо прогресиращ интелектуален упадък на лицето, изисква специфични грижи и изключителни здравни и финансови разходи, още повече като се вземе предвид и възрастовата граница на заболелите - масово над 50 годишна възраст. Реимбурсирането на лекарства за провеждане на домашното лечение на лицата с това заболяване, е част от грижата на държавата и осъществяване на едно от основните конституционни права - право на достъпна медицинска помощ, с оглед което, сравнявайки болестите, присъстващи в Реимбурсния списък на НЗОК, с основание Комисията е достигнала до заключението, че болните от Алцхаймер са неравно третирани. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е твърдението, че министърът на здравеопазването е осигурил нормативна грижа към болните с Наредба № 39/2004 г. и Наредба № 26/1999 г. Тези два подзаконови нормативни акта касаят профилактични прегледи и диспансеризация, които са самостоятелни права и не са достатъчни да гарантират равни права на болните от Алцхаймер и сходните му, с оглед което отказът на касатора да включи заболяванията в списъка-приложение на Наредба № 38/2004 г. и инициира реимбурсирането на лекарствата за домашно лечение на тази група от обществото, (от което са засегнати не само болните, но и техните семейства), е обоснован и правилен. Предвид това, изводите в съдебното решение за наличие на дискриминационно поведение по отношение на определен кръг от лица, действително обосновават фактическия състав за различно третиране на същите, в хипотезата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. - пряка дискриминация. Наведеният довод в касационната жалба за неизпълнен фактически състав на цитирания законов текст, също е неоснователен. Нормата на закона изисква да се прецени наличието на "сравними сходни обстоятелства", за да се направи извод за неравно третиране на болните от болестта Алцхаймер по признак "увреждане", като не е необходимо симптомите на заболяванията да са абсолютно идентични и в този смисъл сравнението с онкологичните и съдовите такива е достатъчно основание, за да установи наличието на пряка дискриминация по отношение на болните от болестта на Алцхаймер. Обоснован е изводът, че КЗД правилно е отчела не сходните симптоми на заболяванията, а тяхната значимост за обществото и изискването за продължително и редовно лечение. Затова твърдението, че не е допуснато дискриминационно отношение към тази група лица, тъй като не е извършен обективен анализ на сходните сравними обстоятелства, при които са третирани болните от Алцхаймер, е несъстоятелно. По отношение на засегнатите лица, релевантен е фактът на лишаването им от здравна грижа, с цел забавяне развитието на болестта при провеждане на домашното им лечение. Тази грижа държавата не е осигурила, с единствения, неоправдан довод за недостиг на държавни и обществени средства, още повече, че МЗ е декларирало в хода на производството за сформирана експертна група, която работи по поставения въпрос. Красноречива за реакцията на Европа за ръста на заболяването е и писмената декларация № 80 на Европейския парламент още от 2008 г., подписана от 16 български евродепутати, призоваваща държавите-членки да признаят болестта на Алцхаймер като приоритет на европейското здравеопазване, да изготвят план за действие за подобряване на ранната диагностика, за опростяване на процедурите за болните и предоставящите им помощ лица, за повишаване на качеството им на живот... На последно място следва да се отбележи, че в касационната жалба общо са наведени и оплаквания за незаконосъобразност на решението, поради съществени нарушения на процесуалните правила, които, без съответната конкретизация, не следва да бъдат обсъждани. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в правомощието на който е и даването на предписания по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр., при точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, затова и същото следва да се остави в сила, в оспорената му част. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав про Втора колегия,