Решение № 190 от 5.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3126/2014 г.

Решение № 190 от 5.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3126/2014 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 47, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМТА. Образувано е по предявени от Д. В. Новачки от [населено място], [улица], чрез процесуалния му пълномощник адвокат С. И., искове срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] за отмяна на решение № 2534 от 23.01.2014 г. на Арбитражен съд "А. Юстициарум" С., постановено по арб. дело № 2534/2014 г. С посоченото арбитражно решение Д. Новачки е осъден да заплати на [фирма] общо сумата 10 022.19 лв., ведно със законната лихва от постановяване на арб. решение до окончателното погасяване на задължението. Ищецът поддържа, че ДРЗ № [ЕГН], въз основа на който е постановено арб. решение, не е подписан от него, а за адрес на кореспонденция е посочен адресът на клона на ответното дружество в [населено място], за което той не е давал съгласие и което, от друга страна, противоречи на морала и на обществения ред. Твърди, че клауза за арбитраж по този договор не му е била известна и не е подписвал общи условия, в които се съдържа такава клауза. В молбата да отмяна на арбитражното решение се поддържа, че ищецът не е бил уведомяван за арбитражното производство и съответно не е призоваван за арбитражно заседание, нито му е връчен препис от арбитражното решение. За последното е узнал след връчване на призовка за доброволно изпълнение и след справка по т. д. № 3074/2014 г. на СГС, по което е издаден изпълнителен лист въз основа на арб. решение. Ответникът - [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Н. М., прави възражение по допустимостта на исковете, а по същество счита същите за неоснователни. Подробни съображения са изложени в писмен отговор, поддържани в публичното съдебно заседание на 9.12.2015 г. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: Искът за отмяна на арбитражното решение, основан на чл. 47, т. 4 ЗМТА е процесуално допустим. Предявен е от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Като неоснователни следва да се преценят доводите на ответното дружество за просрочие на иска за отмяна, с твърдения, че арбитражното решение следва да се счита за редовно връчено на 4.02.2014 г. и, че спрямо тази дата е изтекъл предвидения преклузивен тримесечен срок към датата на сезиране на ВКС с искането за отмяна на арб. решение - 23.09.2014 г. Позоваването на чл. 13.4 във вр. с чл. 11.3 от Общите условия /ОУ/ към договора за револвиращ заем не би могло да бъде възприето, тъй като товарителница № 3100015656420 на [фирма], съдържаща решение по арб. дело № 2534/2013 г. е изпратена на единия от посочените в договора адреси и не са отразени данни за връчителя, нито негов подпис на посочените две дати на залепване на стикери за пратката, поради което и отбелязването, че пратката е "непотърсена" не би могло да се зачете. По основателността на исковете: По исковете за отмяна на постановеното арбитражно решение, основани на липсата на арбитражно споразумение и противоречие на решението на обществения ред, поради неподписване от страна на ищеца на процесния договор за револвиращ заем и на общите условия към него. Така обоснованите от ищеца основания за отмяна на атакуваното решение по т. 2 и т. 3 на чл. 47 ЗМТА са неоснователни. От заключението на допуснатата и приета, неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С. Ч., е видно, че подписите за клиент в представените й от страните по делото оригинални екземпляри на договор за револвиращ заем от 21.12.2011 г. и съответни декларации от същата дата във връзка с обработката на личните данни на страните, като част от ДРЗ и общите условия, са положени от Д. Новачки. Възприемайки изцяло експертното заключение и предвид изричната арбитражна клауза - т. 13.1 от общите условия към договора, предвиждаща разрешаването на всички спорове, произтичащи или във връзка с ДРЗ от институционалния арбитраж "А. Юстициарум" С., с поименно посочване на едноличните арбитри, сред които е и арбитърът, постановил атакуваното решение, следва да се приеме за обоснована компетентността на едноличния арбитър. Настоящият състав намира за доказано твърдението на ищеца, че не е бил надлежно уведомен за образуваното срещу него производство по арб. дело № 2534/2014 г. на Арбитражен съд "А. Юстициарум" С. което е препятствало правото му на участие и на защита по делото. От съдържащите се в арбитражното дело доказателства е видно, че препис от разпореждането на председателя на АС - С. А. Юстициарум за образуването на делото и за назначаването на арбитър, заедно с призовка за арбитражно заседание и препис от подадената от "Профи Кредит България" Е. искова молба, с приложенията към нея, са били изпратени до ответника на посочен в договора адрес за кореспонденция - [населено място], [улица]. В приложената товарителница № 3100014741052 на М. експрес" О. е отразено, че пратката е непотърсена, с ръкописно отразяване на две дати: "1 стикер 27.12.2013 г.; 2 стикер 8.01.2014 г.", като това при отбелязване не са положени подписи за връчител. Подпис за "доставил" пратката липсва и върху лицевата страна на товарителницата. При тези данни, в насроченото открито заседание по арбитражното делото арбитърът е приел, че ответникът е редовно призован съгласно реда, уговорен от страните с договора и общите условия към него. В постановеното арбитражно решение също е отразено изрично, че ответникът е редовно призован съгласно процедурата, посочена в чл. 13.4 от ОУ, но не е взел становище по предявения иск, нито е ангажирал доказателства по спора. В разпоредбата на чл. 13.4 от приложимите към процесния договор за револвиращ заем /ДРЗ/ общи условия на [фирма] е предвидено, че арбитражният съд има право да връчва документацията на посочените в ДРЗ адреси, като призовките и съобщенията се изпращат на клиента на посочения в договора адрес и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. Предвидена е приложимост на тази фикция и в случаите на отказ за приемането им или поради това, че не са потърсени, както и в други, посочени в тази клауза случаи. Посочената клауза от общите условия, предвиждаща фингирано връчване на съобщението за образуваното арбитражно производство, заедно с препис от исковата молба, не може да дерогира законовата разпоредба на чл. 31 ЗМТА, във вр. с чл. 27 ЗМТА, изискващи реалното връчване на ответника на редовна искова молба, както и действителното уведомяване на ответника за насроченото открито арбитражно заседание. Редовното призоваване на ответника за арбитражно заседание е съставлявало абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразното развитие на арбитражното производство, в каквато насока е и трайната практика на ВКС, Търговска колегия - така например, решение № 189/17.12.2014 г. по т. д. № 1605/2014 г., решение № 114 от 27.06.2012 г. по т. д. № 1194/2011 г. и др. При тези данни, независимо от недоказаността на твърденията в исковата молба, че посоченият адрес за кореспонденция на клиента в ДРЗ съвпада с адреса на клона /офиса/ на кредитодателя към момента на сключване на договора и към момента на разглеждане на арб. дело, искът с правно основание чл. 47, т. 4 ЗМТА следва да се приеме за основателен. Възприемайки изцяло практиката на ВКС по приложението на чл. 31 ЗМТА, настоящият съдебен състав счита, че предвиденото в чл. 31,4., изр. 2 от ОУ фингирано връчване на съобщения в арбитражното производство неправилно е приложено от арбитъра, разглеждащ спора между страните. Независимо от това, допълнително следва да се отрази, че посочената клауза не препраща към посочения в ДРЗ адрес за кореспонденция между страните по договора, нито препраща към чл. 11.3 от ОУ. Видно от титулната част от процесния договор, по отношение на ответника са отразени и: постоянен и настоящ адрес, на които обаче неправилно не са изпращани книжа в рамките на арбитражното производство. От друга страна, както бе посочено и по-горе, отразяването в товарителницата, че пратката е непотърсена, не е надлежно оформено от връчителя, което съставлява самостоятелно основание, препятстващо приложението на предвидената фикция за редовност на призоваването на ответника за арбитражното производство и за надлежно упражняване правото му на защита в процеса. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че са осъществени визираните в чл. 47, т. 4, предл. 2 и 3 от ЗМТА предпоставки - неуведомяване за арбитражното производство и препятстване на възможността за участие в него, поради което атакуваното арбитражно решение следва да се отмени, а делото да се върне на АС за ново разглеждане. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат разноски в размер на 800.89 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение