Решение № 144 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3271/2008 г.

Решение № 144 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3271/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на "С" А., гр. К. срещу въззивно решение № 114 от 2.04.07 г., постановено по т. д. № 416/05 г. на С. окръжен съд. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "б" и "в"ГПК (отм.). Ответникът по жалбата П. г. по т. и транспортен мениджмънт гр. К. и третото лице помагач М. на о. и н. са изразили становище за неоснователност на жалбата, а третото лице помагач М. на р. р. и благоустройството не е взело становище по нея. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 49д от 9.05.2003 г., постановено по гр. д. № 756/02 г. на К. районен съд, с което е признато за установено по отношение на "Строителна механизация" А. - гр. К., че Държавата е собственик на терен с обща площ 59 400 кв. м., представляващ парцел **** с площ от 58 200 кв. м. и парцел **** с площ от 1 200 кв. м., както и на терен с площ от 28 400 кв. м., съставляващ парцел ****I, находящи се в землището на с. К., община К. и ответникът е осъден да й предаде в лицето на Т. по транспорт- гр. К. собствеността и владението върху тях. Със същото решение ответното дружество е осъдено да премахне закупените със задължение за събаряне постройки, находящи се в парцели II и III с № № 1* и 9 и постройките с № № 1* находящи се в парцел ****I. За да уважи предявения иск по чл. 108 ЗС въззивният съд е приел, че процесните имоти са публична държавна собственост и че същите са били предоставени в оперативно управление на ищеца в първоинстанционното производство, както и че ответникът ги владее без правно основание. По отношение на предявения иск по чл. 109 ЗС е прието, че между страните са сключени 10 бр. договори за продажба на бракувани сгради, съгласно които ответникът като техен купувач се е задължил да ги събори и да разчисти терена, който всяка от сградите заема, както и да освободи продавача от грижите по съхранението и опазването на предмета на всеки от договорите. Тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, а вместо това е извършил допълнително СМР върху сградите, заел е части от терените около същите и не е допускал представители на ищеца в тях и прилежащите терени, решаващият съд е приел, че всички тези действия препятствуват упражняването на собствеността от страна на ищеца, в качеството му на процесуален субституент на държавата, на когото е предоставено стопанисването и управлението на имотите и че предявеният негаторен иск е основателен. Решението е постановено при нередовна искова молба и е процесуално недопустимо. В чл. 98 ГПК (отм.) са посочени изискванията на които следва да отговаря исковата молба, едно от които е същата да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът - чл. 98, б. " г" ГПК (отм.). В случая в исковата си молба ищецът в първоинстанционното производство Т. по т., гр. К. е посочил че е собственик на процесните имоти като се е позовал на два акта за държавна собственост и е поискал съдът да го признае за такъв и да осъди ответника да му предаде владението върху тях както и да премахне посочените в молбата постройки. Впоследствие с допълнителна молба, в изпълнение на дадени му от първоинстанционния съд с определение от 25.02.2003 г. указания, същият е уточнил петитума на исковата молба по отношение на първия иск по чл. 108 ЗС като е поискал съдът да приеме за установено, че имотите са публична държавна собственост, върху които на ищеца е предоставено правото на стопанисване и управление, както и да осъди ответника да предаде на държавата и на него като процесуален субституент собствеността и владението. Както в исковата молба, така и в допълнително представената молба обаче липсват фактически твърдения относно обстоятелствата кога, от кого и с какъв акт имотите са били предоставени за стопанисване и управление на ищеца, поради което въззивният съд е следвало да остави исковата молба без движение за отстраняване на нередовностите й съгласно чл. 100 ГПК (отм.), а не да се произнася по съществото на спора при наличие на ненадлежно упражнено право на иск, постановявайки по този начин процесуално недопустим съдебен акт. Наред с това при постановяване на решението си въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), тъй като не е обсъдил доводите на ответника, че с постановление № 277 от 16.07.02 г. по т. д. № 1289/98 г. на С. окръжен съд е закупил част от процесните имоти с площ от 10, 058 дка, заедно с намиращите се върху него шест сгради, които са били включени в капитала на неговия праводател "Д" ЕА., гр. К., респ. че понастоящем са негова собственост. В нарушение на посочената разпоредба решаващият съд не е обсъдил и събраните по делото в тази насока доказателства, а е следвало съгласно чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.) да постави и допълнителна задача на вещото лице (техническа експертиза) за посочване на точното местоположение на закупения от ответника имот в рамките на претендирания от ищеца имот и намиращите се в него сгради като изготви скица на същия, респ. на претендирания имот без закупената част и намиращите се в него сгради. С оглед изложеното и на основание 218ж, ал. 2, вр. с чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.) и дадените с ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 4 задължителни разяснения обжалваното решение следва да се обезсили като процесуално недопустимо, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.