Решение № 15420 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г.

Решение № 15420 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Й. Й. И. против решение по адм. д. № 116/2016 г. по описа на АС-Л.. Иска отмяна с доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност. Ответникът полицейски инспектор при РУ на МВР- У. не изразява становище. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № 33/25.04.2016 г. по адм. д. № 116/2016 г. по описа на АС-Л. е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател срещу заповед № 32/13.04.2016 г. на полицейски инспектор с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съдът приема, че заповедта е мотивирана и в съответствие с материалния закон. Решението е необосновано и материално незаконосъобразно. В заповедта като основание за задържането е посочено само "заподозрян в извършване на престъпление по чл. 199 от НК по дп № 53/2016 г." Въпреки дадените указания с определение от 19.04.2016 г. до административния орган да докаже фактическите основания, такива по делото няма. Ценените от съда свидетелски показания в о. с. з. от 22.04.2016 г. установяват обстоятелствата около задържането на жалбоподателя, но с гласни доказателства е недопустимо да се санират допуснати нарушения на чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Разпоредбата е императивна и задължава органа да изложи освен правни и фактически основания за задържане. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия. Защо и какво е наложило полицейският орган да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е останало неизвестно за жалбоподателя поради липсата на факти в заповедта. Само номер на досъдебно производство, за наличието на което няма доказателства по делото, не е достатъчно, за да бъде изпълнено изискването на закона. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил необоснован и материално незаконосъобразен съдебен акт, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане на направените разноски в съдебното производство в размер общо на 310 лева- 10 лв. държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение