Решение № 4686 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1125/2015 г.

Решение № 4686 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1125/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение № 2605 от 27.11.2014 г. по адм. дело № 411/2014 г. по описа на Административен съд (АС)- Пловдив, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 241306425/10.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 524/2.06.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът необосновано приел реалност на фактурираните доставки, без да обсъди съществени обстоятелства в тази насока и в същото време неправилно ценил събраните доказателства. По подробно изложени съображения се претендира отмяна на съдебното решение в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на ревизираното лице срещу издадения ревизионен акт, в отменената част. Претендират се и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответната страна - "Мега Билд" ЕООД - гр. Пазарджик, чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира присъждане на деловодни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АС - Пловдив е бил Ревизионен акт № 131303240/18.10.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 45/10.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. В противоречие с формираната от съда воля за проверка законосъобразността на РА № 131303240/18.10.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, поради допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт е вписано, че се отменя друг ревизионен акт, а именно РА № 241306425/10.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 524/2.06.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 32 778, 20 лв., ведно със съответни лихви, отхвърля се жалбата в останалата и част и се осъжда Дирекция "ОДОП" - Пловдив да заплати на "Мега Билд" ЕООД - гр. Пазарджик разноски по компенсация в размер на 693,94 лева. В мотивите на оспореното решение, АС - Пловдив е приел, че РА № 131303240/18.10.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 45/10.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив е издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, в установената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 32 778, 20 лв, АС - Пловдив е достигнал до правни изводи, че са налице необходимите доказателства, въз основа на които може да бъде направен категоричен извод за реално осъществени доставки на стоки по фактури, издадени от "Акцент Про" ЕООД и от "Уно Ентерпрайз" ЕООД. По отношение фактурата, издадена от "Акцент Про" ЕООД, съдът е посочил, че липсата на доказателства за произход на стоката при доставчика, при положение, че за същата е налице последваща реализация чрез ВОД, не може да доведе до непризнаване правото на данъчен кредит. Приел е, че по фактурата е осъществено разплащане, изцяло по банков път, предаване на стоката, удостоверено с приемо-предавателен протокол, фактурата била включена в дневника за продажби на доставчика, поради което било без значение в какви отношения са доставчика и лицето, подписало приемо-предавателния протокол от негово име. Транспортът бил извършен със собствено на ревизираното дружеството превозно средство, а съдебно-счетоводната експертиза за проверка в счетоводството на ревизираното лице, опровергавала изводите на приходната администрация. По отношение фактурите, издадени от "Уно ентърпрайз" ЕООД, съдът е пиел, че са налице доказателства за разплащане и включване на фактурите в дневниците на лицата по сделките. Фактурите били придружени с приемо-предавателни протоколи, налице била ресурсна обезпеченост при доставчика по отношение на фактурираните стоки, като за стоката "консерви скумрия" се потвърждавал и произхода. Налице била и последваща доставка на същите стоки. В тази връзка се е позовал на практика на СЕС, като е цитирал редица решения, в които е посочено, че правото на данъчен кредит не може да бъде отказано поради това, че издателя на фактурата или неговите доставчици са извършили нарушения, без да е доказано, въз основа на обективни данни, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на данъчен кредит, е част от данъчна измама. Настоящият състав намира, че допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт може да бъде отстранена и чрез настоящия съдебен акт, а действиетлно формираната воля на първоинстанционния съд е недвусмислено изразена, поради което обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно, поради противоречие с материалния закон. Относно доставката на стоки - парфюми "Версаче" от 100 и 200 мл по фактура № 105/30.01.2013 г., издадена от "Акцент Про" ЕООД, настоящата инстанция не споделя правните изводи на съда за осъществена действителна облагаема доставка на стоки. Основателно е възражението в касационната жалба, че извън фактическите констатации на съда са останали релевантните към правото на признаване на данъчен кредит факти, събрани в хода ревизионното и съдебното производство. По делото не е имало спор по въпроса, че доставчикът "Акцент Про" ЕООД не е намерен в хода на ревизията и от него не са представени доказателства за реалност на фактурираната доставка. Същия не е открит и в хода на съдебното производство, поради което е останал неизяснен въпроса за материалната обезпеченост на доставчика за осъществяване на доставката. Установено е от органите по приходите, че доставчика не разполага с лица наети по трудови договори, както и със помещения, собствени или наети за съхранение на фактурираните стоки. В същото време, от представения от ревизираното лице приемо - предавателен протокол от 30.01.2013 г. за предаване на фактурираната стока е посочено, че стоката се предава в склад на "Акцент Про" ЕООД в гр. София, р-н Нови Искър, с. Локарско, ул. "Димитър Тошев" № 1, а в хода на административното обжалване на ревизионния акт е установено, че там се намира обект на фирма "Фиоре" ЕООД, която няма никакви отношения с доставчика "Акцент Про" ЕООД. Наред с това, протокола за предаване е подписан от лице, за което няма доказателства да е упълномощен представител на дружеството доставчик и по делото не е представен друг документ, който да изхожда от доставчика и да е подписан от представителя му. Съгласно обясненията на представителя на ревизираното лице, стоката след получаването и е транспортирана със собствено МПС, но в случая и за това транспортиране не са събрани доказателства, доколкото липсват пътни листи или други доказателства за осъществен транспорт. Само въз основа на факта, че ревизираното лице разполага с камион - хладилен фургон, не може да се обоснове извод, че с този камион е транспортирана именно стоката по процесната фактура. Наред с това, безспорно установено по делото е, че фактурираната стока е следвало да се плати по банков път в срок от 45 дни от издаване на фактурата, а по делото е доказано, че доставчика "Акцент Про" ЕООД е разкрил банковата си сметка, по която е извършено плащането едва през месец май 2013 г. и то след започване на ревизията на "Мега Билд" ЕООД. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че представените от ревизираното лице доказателства и заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвено след проверка само в счетоводството на ревизираното лице, не могат да се приемат за убедителни доказателства, обосноваващи правни изводи за осъществена действителна облагаеми доставки на стоки. Относно доставката на стоки - дънки, лакове и консерви със скумрия, по фактури, издадена от "Уно ентърпрайз" ЕООД, настоящата инстанция не споделя правните изводи на АС - Пловдив за осъществени действителни облагаеми доставки на стоки. Извън фактическите констатации на съда са останали обстоятелствата, че стоките по процесните фактури не са конкретизирани в нито един от представените по делото документи, тъй като в издадените фактури и приемо - предавателни протоколи са посочени само като "дънки", "лакове", "консерва скумрия в собствен сос" и "консерва скумрия в доматен сос", поради което е обективно невъзможно да се установи по категоричен начин стоковия поток. Наред с това, според обясненията на представителя на доставчика и ревизираното лице, стоки от вида на фактурираните - "дънки" и "лакове" са били вложени в склад по договор за влог между доставчика и "МЛД Сервиз" ООД, в последствие предадени на ревизираното лице с приемо-предавателни протоколи, транспортирани със собствен на ревизираното лице транспорт и след два месеца отново върнати в същия склад и предадени от ревизираното лице на получател по облагаема доставка - "Идеа софт" ООД, след като по делото е безспорно установено, че през този период едноличен собственик на капитала на дружеството - доставчик "Уно ентърпрайз" ЕООД и съдружник в дружеството - получател "Идеа софт" ООД е едно и също лице Серьожа Лазаров, както и факта че в последствие двете фирми са продадени отново на едно и също лице - Михаил Лепаров. По отношение на доставките на стоки "консерва скумрия" отново се твърди, че са предадени на ревизираното лице в склад на "МЛД Сервиз" ООД през м. 06.2011 г., след като са придобити чрез внос от Чили на 26.12.2008 г. и няма доказателства къде са съхранявани преди това до влагането им в склада през 2011 г., както и липсват документи за годността на фактурираните хранителни продукти за употреба. Наред с това плащането на фактурираните доставки на стоки "консерви скумрия" е частично, а плащане на останалите стоки няма, тъй като само прехвърлянето на вземането по договор за цесия не може да служи за убедително доказателство за плащане. Убедителни доказателства за транспортиране на стоката не са представени, доколкото само въз основа на факта, че ревизираното лице разполага с камион - хладилен фургон, не може да се обоснове извод за транспортиране на фактурираната стока. При тези доказателства, необосновано съдът е кредитирал с доверие представените приемо-предавателни протоколи, въз основа на които изградил правен извод за реално предаване на стоките по фактурираните доставки. Основателен в тази насока е довода в касационната жалба, поддържан още в хода на ревизионното производство в съставения ревизионния доклад, който е неразделна част от издадения РА, че при установените обективни обстоятелства за свързаност на доставчика и клиента на ревизираното лице, липсата на убедителни доказателства за съхранение на стоките, транспортирането им и плащане на фактурната цена, може да се направи обосновано предположение, че ревизираното лице е знаело, че участва в привидна доставка. В тази насока, неоснователно АС - Пловдив се е позовал на практиката на СЕС, доколкото в случая не е доказана реалност на фактурираната доставка по фактурите издадени от "Акцент Про" ЕООД, както и са налице обективни обстоятелства за знание на ревизираното лице, че участва в привидна доставка по фактурите, издадени от "Уно Ентерпрайз" ЕООД. Основната водеща предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит е реалното извършване на съответната доставка на стоки/услуги, което следва от разпоредбите на Директива 2006/112 и от националния данъчен закон. В тази насока постоянната практика на ВАС и СЕС, изрично посочва, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е реално осъществена, което в случая не е доказано. Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение, с което е отменен ревизионния акт, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 32 778, 20 лв., ведно със съответни лихви е постановено в нарушение на материалния закон и като неправилно, следва да се отмени. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК, спорът следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на "Мега Билд" ЕООД - гр. Пазарджик срещу Ревизионен акт № 131303240/18.10.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 45/10.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 32 778, 20 лв., ведно със съответни лихви. С оглед крайния изход на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. Настоящата инстанция като съобрази, че делото пред АС - Пловдив е било с материален интерес от 32 978,20 лева, съобразно приложимата разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, минималния размер на адвокатско възнаграждение при интерес от 10 000 до 100 000 лв възлиза на 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв или в настоящия случай възлиза на 1519,60 лева. От този минимален размер на адвокатското възнаграждение, съобразно отхвърлената, респективно уважената част от жалбата, Дирекция "ОДОП" - Велико Търново има право на разноски в размер на 1510 лева, а "Мега Билд" ЕООД - гр. Пазарджик от общо направени по делото пред първата инстанция разноски от 1000 лева има право на разноски в размер на 6 лева, поради което решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените в полза на "Мега Билд" ЕООД - гр. Пазарджик разноски за сумата над 6,00 лева до присъдения размер от 693,94 лева. Освен дължимите разноски за първоинстанционното производство в размер на 1510 лева, основателна е претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив за разноски за касационната производство. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. От определения минимален размер на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция - 1 513,40 лева, на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 8, ал. 1 от същата Наредба, на Дирекция "ОДОП" - Пловдив следва да се присъди сумата от 1 135 лева или общия размер на разноски за двете инстанции в полза на Дирекция "ОДОП" - Пловдив възлиза на 2 645 лева, които "Мега Билд" ЕООД - гр. Пазарджик следва да заплати. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение