Решение № 9002 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5723/2009 г.

Решение № 9002 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5723/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Дамянов Ангелов, с. Замфирово, обл. Монтана и е срещу Решение от 16.02.2009 г., постановено по адм. д. № 767/2008 г. по описа на Административен съд Монтана. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Възражения против жалбата не са депозирани. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с Жалба от Ангел Ангелов против Заповед № ДК-02-М-62 от 07.11.2008 г. на Началника на РДНСК - Монтана, с която се нарежда да бъде премахнат незаконен строеж "Стопанска постройка", находяща се в УПИ IV, кв. 7, пл. № 145 по плана на с. Замфирово. Съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ангелов. За да постанови акта си е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и че са налице основанията за премахването му, съобразно § 184, ал. 12, пр. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ. Приел е също, че строежът не е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му съгласно визираното в § 16 ал. 2 ПР ЗУТ. Решението е правилно. Установено е, че процесната пристройка е изградена без изискуемите строителни книжа. Ирелевантни са твърденията на собственика й, че не пречи на никого и "така се строи на село", както и твърденията от нотариално заверените декларации на съседите на Ангелов. Установено по безспорен начин е, че постройката не отговаря на изискванията на действалите към момента на построяването (1986 г.) правила и норми за строителство - местоположението на сградата и отстоянието й до дъното на УПИ IV-145. Несъответствие е налице и съобразно действалата към момента Наредба № 7/2003 г. на МРРБ за ПНУОВТУЗ, недопускаща разполагане на сгради на допълващо застрояване в близост до регулационната граница на разстояние по-малко от 5 метра. Правилно е установено и обстоятелството, че въпросният строеж не би могъл да бъде "търпим" по смисъла на § 16 ПР ЗУТ, тъй като не е бил допустим съобразно нормите, действали към момента на изграждането му, както и спрямо сега действащите норми. АС Монтана е обосновал решението си подробно и обективно като настоящата инстанция изцяло споделя мотивите му. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, поради което решението следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав