Решение № 1972 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5459/2018 г.

Решение № 1972 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5459/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Мехмед, чрез адв. Д. Хабиб от Адвокатска колегия - К. против Решение № 45 от 21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 310 по описа за 2017 г. на Административен съд К.. Поддържат се оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето АПК. Жалбоподателката моли съдът да отмени съдебния акт и да уважи жалбата, както и да се присъдят сторените разноски във всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. К. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С Решение № 45 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 310 от 2017 г. по описа на Административен съд К. е отхвърлена жалбата на А. Мехмед, от [населено място], [община], [област], против заповед №ЗСП/Д-К/1657 от 05.09.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. К., с която на лицето е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари), за отоплителен сезон 2017-2018 г. (от 01 ноември 2017 г. до 31 март 2018 г.). За да постанови решение в този смисъл съдът е приел и след установяване на релевантните за спора факти, че отказът за отпускане на целева помощ е законосъобразен, тъй като не са налице основанията по чл. 146 АПК за неговата отмяна. Решението е неправилно. Основателни са касационните доводи на жалбоподателката за наличие на основанията по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) е предвидено, че социалните помощи се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата и учебна заетост, възрастта, други констатирани обстоятелства. Според чл. 12, ал. 4 ЗСП условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. С оглед на така разписаната в ЗСП делегация е приета Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика. В конкретната хипотеза съдът неправилно е отхвърлил оспорването на лицето срещу заповедта, формирайки съображения, че не са налице условията за прилагането на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД – 07 – 5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление(само "Наредбата"), тъй като не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка. В релевантната редакция към датата на издаване на заповедта чл. 2, ал. 1 от Наредбата предвижда, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление. За да възникне правото на целева помощ на посоченото в Наредбата основание, лицата следва да отговарят и на допълнителните условия по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Преди да се издаде съответния административен акт на осн. чл. 4, ал. 1 (изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2017 г., в сила от 14.07.2017 г.) от Наредбата лицата подават заявление-декларация при спазване изискванията по чл. 26 от ППЗСП, като задължително посочат и вида на ползваното отопление. Необходимо е да се извърши социална анкета от социален работник, който има задължение да изготви социален доклад по чл. 27 ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ. В правомощията на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице е да издаде заповед със съответното съдържание. Органът по чл. 4, ал. 4 от Наредбата преди издаване на съответния административен акт е задължен да мотивира своите правни изводи, след преценка на доказателствата по преписката. Административният съд е приел за установено, че жалбоподателката е пълнолетно лице, без здравословни проблеми, неомъжена, съжителства с родителите си. На осн. чл. 2, ал. 5, т. 9 от Наредбата, след извършена социална анкета и изготвен социален доклад е прието, че диференцираният минимален доход на лицето за 2017 г. възлиза на 146. 04 лева. Според социалния доклад средномесечният осигурителен доход на А. А. А. за предходните 6 месеца е в размер на 0 лева, т. е. по – малко от определените 146, 04 лева. При тези факти, след като органът издал оспорената заповед е приел, че за лицето не са изчерпани възможностите за самоиздръжка и поради това е постановил отказ за отпускане на целевата помощ, е следвало да определи какъв е доходът, който лицето има, и от който може да се издържа. Обстоятелството, че А. Мехмед живее с родителите си, които отглеждат животни, респ. баща й за периода 01.01.2017 г. – 31.07.2017 г. е получил финансова помощ като регистриран земеделски стопанин в размер общо на 3235, 43 лв. и я подпомага, не изключват задължението на административния орган на осн. чл. 35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Ако те останат недоказани с оглед задължението му по чл. 35 и чл. 36 АПК, ще се препятства проверката на съда, да установи дали на жалбоподателката законосъобразно е отказано отпускане на целева помощ за отопление. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 АПК при издаване на заповедта, което води като последица и до материална незаконосъобразност на акта, по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Отпускането на целева помощ на лица или семейства е обусловено от наличието на две кумулативни изисквания: 1). средномесечният доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация да е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и 2). да отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. В случая не е установено, дали жалбоподателката отговаря на първото изискване, поставено с нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, поради което заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. К. за отказ да се отпусне целева помощ за отопление е материално незаконосъобразна. Следва да бъдат споделени и касационните доводи в жалбата за необоснованост на първоинстанционното решение. След като не е доказано какъв е средномесечният доход на лицето за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация при самоиздръжка, необосновано съдът е приел, че лицето няма право на поисканата целева помощ. По така изложените мотиви и като е отхвърлил жалбата на А. А. срещу издадената заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно и необосновано решение, което следва да бъде отменено. В конкретната хипотеза съдът няма правомощие да се произнесе вместо органа по основателността на претендираното от страната субективно материално право. Съгласно цитирания текст на чл. 4, ал. 4 от Наредбата, компетентният орган да се произнесе по подаденото заявление и след изпълнение на процедурата по чл. 4, ал. 3 от Наредбата е директорът на съответната Дирекция "Социално подпомагане". На това основание и съобразно чл. 173, ал. 2, предл. 2 АПК делото следва да се върне на органа, със задължителни указания да се определи какъв е размерът на средномесечния доход за предходните 6 месеца, преди месеца на подаване на молбата-декларация, при самоиздръжка на жалбоподателката, след което да се прецени наличието на предпоставките за отпускане на целевата помощ на осн. чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД – 07 – 5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. По разноските: С оглед изхода на спора и на осн. чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателката се дължат сторените и доказани по делото разноски пред двете съдебни инстанции. В случая те възлизат на 300 лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото пред първоинстанционния съд. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,