Решение № 16460 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7322/2012 г.

Решение № 16460 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7322/2012 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Живка Иванова Русева от с. Беляковец, обл. В. Търново, чрез пълномощника си адв. П. Червенков, срещу Решение № 220/25.04.2012 г., постановено по адм. д. № 47/11 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на Живка Иванова Русева от с. Беляковец, обл. В. Търново, срещу Ревизионен акт (РА) № 0400900004/12.06.2009 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 342/14.08.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново (ДОУИ) при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрк. Василева в писмен отговор излага подробни доводи досежно правилността на обжалваното решение. Претендира юриконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията, дадени с решение № 368 от 11.01.2011 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 7303/2010 г., с което е отменено решение № 132/13.04.2010 г. по адм. дело № 678 по описа за 2009 г. на Административен съд - Велико Търново и делото е върнато на настоящия съд за разглеждане от друг състав. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 0400900004/12.06.2009 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 342/14.08.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново (ДОУИ) при ЦУ на НАП. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила на ДОПК. По същество на спора от фактическа страна съдът е приел, че при извършването на ревизията, органите по приходите са приели, че данъчната основа за облагане на Живка Русева следва да се определи по особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, а именно - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Установено е от подадените от жалбоподателката годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчните периоди 2005 г. и 2006 г., както и по ЗДДФЛ за 2007 г., същата е декларирала доходи като земеделски производител, като е достигнала облагаем оборот за регистрация по чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (отм.) през 2005 г. с подадена ГДД с вх. № А 9326/13.04.2006 г. на ТД на НАП - В. Търново в размер на 50 440 лв., поради което жалбоподателката е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.01.2006 г. Във връзка с установените декларирани данни за реализирани доходи през 2005 г., представляващи облагам оборот по смисъла на чл. 108, ал. 2, за срока по ал. 3 от ЗДДС (отм.), органите по приходите са пристъпили към установяване на задължения на Живка Русева по този закон на основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.), като се издали оспорвания в настоящето производство РА. Тъй като в хода на ревизията не са били представени документи, във връзка с извършваната дейност и отчитане на приходи/разходи и оборот от нея, ревизиращите органи са приели, данъчната основа за облагането с прекия данък по реда на ал. 2 на чл. 122 от ДОПК. Във връзка с указанията на ВАС съдът е обсъдил показанията на кмета на селото, от които не са установил нови факти, и участъковия ветеринарен лекар. От разпита на последния е установен броят на дойните крави у жалбоподателката за 2006 г. - 2008 г. както са декларирани от нея, като е посочено, че броят е установен след преброяване на зрелите животните за целите на различни медицински манипулации с тях (ваксинация напр.) съответно на дати: 26.06.2006 г., 2.09.2007 г., 12.09.2008 г. Свидетелят не е могъл да установи по този начин само броя на животните за 2005 г., но признава, че като ветеринарен лекар е заверявал годишните анкетни карти на жалбоподателката като земеделски производител, поради което броя на животните за 2005 г. следва да е посоченият в анкетната карта. От приетото заключение на вещо лице - ветеринарен лекар, съдът е приел, че изготвените допълнителни варианти на първоначалната експертиза съобразно указанията на ВАС и задачата на АС не дават информация за продадени животни (брой, кога са продадени), което не позволява да се изчисли правилно периодът на млеконадоя им и оттам - добитото мляко. Вещото лице е констатирало множество несъответствие между Справките, представени по делото и данните от информационната система на НВМС, като липсата на данни за точното време и начин на изменение на боя животни в стадото не позволява прецизен и еднозначен отговор на въпросите. От повторното заключението на предвид оспореното първоначално, съдът е приел за установено, че след анализа на стадото на жалбоподателката през процесните периоди на ревизията са констатирани множество разминавания в различните документи по делото за броя на животните, продажбата им (и респективно наличието им при жалбоподателката), което влияе върху коректността на изводите за млеконадоя (като период и обем). Направени са хипотетични изчисления на количеството добито мляко за периода, като са посочени брой литри в по-малко по години в идеален вариант и за добивите от месо и продадена жива продукция. При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че представените документи както хода на ревизията, така и в съдебното производство, не позволяват определянето на основата за облагане с данъци на жалбоподателката, тъй като се констатират множество несъответствия и разминавания по отношение на едни и същи релевантни обстоятелства в съдържанието на различните документи, установено и от двете заключения на вещите лица - ветеринарни лекари, приети по делото. За спорно по делото съдът е приел добивите от животните (на месо и мляко). Разлика няма по отношение на броя животни - с изключение на 2008 г., но свидетелят д-р Й. Папазов е посочил, че разминаването може да се дължи на това, че преброяването на животните е направено на 12.09.2008 г., което означава, че до края на годината е възможно да са закупени и други животни. В хода на ревизията от жалбоподателката са представени анкетни карти за регистрацията й като земеделски производител, справки от жалбоподателката за реализирани приходи от дейността за ревизираните периоди, като посочените от нея приходи са по-малки от декларираните такива в подадените ГДД, поради което съдът е приел, че като частни удостоверителни документи, удостоверяващи изгодни факти за лицето не могат да се кредитират като документи с достоверна дата. Дори и да бъдат кредитирани като истински, те не съответстват на декларираните от жалбоподателя данни в ГДД за доходите, поради което не може да се направи извод дали същите са в пълен обем и отразяват общия приход на жалбоподателката като земеделски производител. В тази насока съдът се е позовал на неоспореното повторно заключение на ветеринарната експертиза, от което се установява, че са налице множество несъответствия между тези справки и между тях и останалите частни документи на жалбоподателката - напр. договорите за продажба на животни, които затрудняват анализа на движението на стадото през процесните периоди на ревизията, поради което съдът е приел, че изчисленията за добитите количества мляко и месо от животните са хипотетични и не е кредитиран изводите на вещото лице д-р Лалев за добиви от мляко и месо, тъй като същите не почиват на обективни изходни данни. При така установеното съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК и законосъобрзано данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и определените въз основа на нея данъчни задължения. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото и указанията на ВАС фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. В хода на първоинстанционното и настоящото касационно производство не се оспорва наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, а именно - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Данъчната основа се определя по реда на ал. 2 на същата правна норма от ДОПК и е такава при особени случаи, поради което констатациите се смятат за верни до доказване на противното, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. След като няма документи, свързани с дейността на касаторката, които да послужат като обективен критерий за определянето на данъчната основа, а и няма спор, че същата няма заведена счетоводна отчетност и не е водила делата си по търговски начин, правилно е прието от АС наличие на основание по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за извършване на ревизия. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, за периода след 1.01.2007 г. касаторката има задължението да издава документи, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството. Спорно както в първоинстанционното, така и в настоящото касационно производство е размерът на реализирания от дейността на жалбоподателя оборот през посочените години, като основният спорен момент по делото е количеството добиви на месо и мляко от животните, отглеждани от касаторката, като регистриран земеделски производител. Както правилно е приел АС, за ревизираните периоди касаторката е извършвала дейност свързана със селското стопанство, поради което е данъчно задължено лице на осн. чл. 3, ал. 1 от ЗДДС (отм.), вр. чл. 4, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и за 2007 г. - на осн. чл. 3 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДДС (в сила до 31.12.2006 г.) регламентира определението на понятието "независима икономическа дейност" и това е всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия. Съгласно ал. 2 на същия чл. независима икономическа дейност е и всяка дейност, свързана с производството, търговията селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини, извършването на подготвителни и спомагателни работи, осъществявани за използване или консумация от потребителите. На основание чл. 32 от ЗДДС (в сила до 31.12.2006 г.), облагаеми доставки е всички доставки на стока или услуга по смисъла на чл. 7 - 11, когато са извършени от данъчно задължено лице по този закон и са с място на изпълнение на територията на страната, както и износът по смисъла на чл. 14, извършен от ДЗЛ. Предвид изложеното и на основание чл. 1 от ЗДДС (в сила до 31.12.2006 г.), в случаите при които данъчно задължено лице, независимо в какво качество (в качеството на едноличен търговец или в качеството на физическо лице на земеделски производител), извършва доставки с място на изпълнение на територията на страната в рамките на независима икономическа дейност, то тези доставки попадат в обхвата на ЗДДС и за тях се дължи данък добавена стойност по общите правила на ЗДДС. За процесната 2007 г. и 2008 г. е аналогична и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Правилно съдът е приел, че представени пред съда справки, като частни удостоверителни документи, удостоверяващи изгодни факти за лицето и не могат да се кредитират като документи с достоверна дата, като дори и да са кредитирани като истински, те не съответстват на декларираните от жалбоподателя данни в ГДД за доходите. Наличието на множество несъответствия между тези справки и между тях и останалите частни документи на жалбоподателката - напр. договорите за продажба на животни, които затрудняват анализа на движението на стадото през процесните периоди на ревизията е установено и от заключението на приетата по делото допълнителна експретиза, поради което правилно съдът е приел, че извършените от вещото лице изчисления за добитите количества мляко и месо от животните са хипотетични и не следва да бъдат кредитирани. Правилно съдът е приел, че данъчната основа е определена за всеки данъчен период поотделно на база декларираните в подадените ГДД в общ размер приходи от дейността на касаторката като земеделски производител. Данните на подадените по реда на чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) ГДД и по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г., декларации се ползват с формална доказателствена сила. От заключенията на съдебно-аграрни експертизи, правилно съдът е приел, че не е установена фактическа обстановка, различна от тази, приета от органите по приходите. В тази насока за жалбоподателката е съществувала възможност да извърши промени в подадените ГДД по реда на чл. 61 от ДПК (отм.), аналогична чл. 104 от ДОПК при несъответствие с декларираните данни и обстоятелства. Такава процедура не е предприета от негова страна, поради което съдържанието на декларациите следва да се приеме за вярно. Представените от касаторката писмени бележки по своята същност представляват справка, изходяща от лицето, поради което не следва да бъде обсъждана. Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на разноски, не следва да бъде уважена, поради неявяване на процесуален представител в хода на настоящото производство. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК