Решение № 14420 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9780/2013 г.

Решение № 14420 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9780/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено искане на "С-НЕТ" ЕООД гр. Плевен, представлявано от управителя Страхил Тодоров за отмяна на влязло в сила решение № 2882/28.02.2013 г. на Върховния административен съд, с което е потвърдено решение № 637 от 05.11.2012 г. на Административен съд гр. Плевен по а. д. № 623/2012 г. и делото да бъде върнато на първоинстнационния съд за ново разглеждане при променената фактическа обстановка. Излага подробни съображения за наличие на основания по чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 4 АПК. В съдебно заседание дружеството - молител "С-НЕТ" ЕООД гр. Плевен, се представлява от управителя Страхил Тодоров, който поддържа искането за отмяна, излага становище по съществото на спора. Ответникът по делото - началникът на РДНСК -Северозападен район Плевен, редовно призован, не се представлява. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията на молителя по същество и намира искането за процесуално допустимо, подадено от страна с правен интерес по чл. 238, ал. 1 АПК в законоустановения срок по чл. 240 АПК. По същество, наведените твърдения за наличие основания по чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 4 АПК за отмяна влязло в сила решение на тричленен състав по а. д. № 15321/12 г. са неоснователни. С атакуваното решение № 2882/28.02.2013 г., постановено по адм. д. № 15321/12 г. тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила решение № 637/05.11.2012 г., постановено по адм. д. № 623/12 г. на Плевенски административен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на "С-НЕТ" ООД гр. Плевен срещу заповед № ДК-02-СЗР-84/12.06.2012 г. на началник РДНСК-Северозападен район, с която е наредено премахване на незаконния строеж "Въздушни кабелни електронно съобщителни мрежи", с извършител "С-НЕТ" ООД гр. Плевен. Отмяната на влезли в сила съдебни решения и определения по административни дела по реда на чл. 239 от АПК е извънинстанционен способ за отмяна на неправилни съдебни актове на основанията, посочени изчерпателно в шестте точки на разпоредбата. В настоящото производство се иска отмяна решението на тричленен състав на ВАС на основание чл. 239, т. 1 АПК поради открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това могат да бъдат юридически или доказателствени факти, относими към спорното право, които са нови, т. е не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. За да е налице такава хипотеза, следва да се касае за новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували, но не са били известни на страната и поради това същите не са могли да бъдат представени по делото. Изменението на материалния закон, на което се позовава молителя, осъществено с ЗИД на ЗУТ от 26.11.2012 г. след издаване на оспорения пред първата съдебна инстанция административен акт, не е "ново обстоятелство" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Законосъобразността на оспорен административен акт се преценява съобразно действащите към момента на неговото издаване материалноправни норми. След като двете съдебни инстанции са установили съответствието на заповед № ДК-02-СЗР-84/12.06.2012 г. на началник РДНСК-Северозападен район на действащото законодателство към релевантния момент на издаването на акта, промяната в последствие на определени норми от закона не може да се приеме за "ново обстоятелство" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което да е основание за отмяна на атакуваните съдебни решения. Оплакването за наличие основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК също е неоснователно. По тази хипотеза от нормата е допустима отмяна на влязло в сила съдебно решение, ако актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Молителят сочи като предпоставка по т. 3 приетата от МРРБ Наредба № 35/30.11.2012 г. (в сила от 14.12.2012 г.), регламентираща начините за изграждане на кабелни далекосъобщителни системи (кабелна телевизия)". С нея се отменя действалата до този момент Наредба № 17, послужила на административния орган да мотивира решението си за издаване на оспорения административен акт. Освен това, с § 127 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, е въведен нов регламент за преценка и узаконяване на изградените въздушни инсталации с обратна сила, чрез търпимост на обекти, изградени преди 2001 г., какъвто обект е и този, за който се отнася обжалваната заповед. Молителят отново акцентира върху промяната в законодателството, извършено след издаване на оспорения пред първата съдебна инстанция административен акт. За неоснователността и на тези му възражения се налага установения в чл. 142, ал. 1 АПК принцип в административното производство, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Според чл. 239, т. 4 АПК, отмяна на влязло в сила решение е допустима, ако между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Молителят сочи като противоречиво на процесното решение на тричленен състав решение на АС-Плевен по адм. д. № 709/2011 г., в производството по което е отменена заповед за премахване на едни и същи въздушни отсечки. Настоящият състав счита, че в случая не е налице предвиденото от закона тъждество между страните и предмета на спора в цитираното от молителя решение и разглежданите в настоящия процес решения на тричленен състав на ВАС и първоинстанционното решение на АС-Плевен. Макар страните да са едни и същи, различни са обектите, чието премахване е предмет на постановените административни актове. Този правен извод съдът счита за безспорен, въпреки твърдението на молителя, че се касае за един обект, неправилно разделен на отделни части. Фактите се приемат каквито съществуват в правната действителност. По изложените съображения искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено, тъй като не са налице основанията по чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 4 АПК. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,