Решение № 9824 от 17.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1678/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ ДЕС 93 Д. Г. с ЕИК 825200785 и със седалище и адрес на управление в [жк] в [населено място], Област Пловдив, Община Съединение, против Решение 2242 от 11.12.2023 г., постановено по адм. д. 2451 по описа на Административния съд Пловдив за 2023 г. в неблагоприятната за касационния жалбоподател му част. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), Областна дирекция по безопасност на храните гр. Пловдив (ОДБХ гр. Пловдив) е осъдена да заплати на ЕТ ДЕС 93 Д. Г. сума в размер на 16 691, 38 лв. за периода от 07.10.2021 г. до 12.12.2022 г., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва върху сумата от 139 094, 93 лв., причинени му от отменена по съдебен ред, като незаконосъобрана, Заповед 181 от 16.04.2020 г. на директора на ОДБХ гр. Пловдив. Със същото решение е отхвърлена, като неоснователна, исковата претенция на едноличния търговец срещу същия ответник за разликата от 16 691, 38 лв. до предявения размер от 37 481, 20 лв. лихва за забава, считано от 16.04.2020 г. до 06.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата на разликата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Отхвърлена е също исковата му претенция за осъждането на ОДБХ гр. Пловдив да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 8 131, 72 лв., равняващо се на законната лихва върху сумата от 37 481, 20 лв., считано от 07.10.2021 г. до 02.10.2023 г. Наред с това ответникът по иска е осъден да заплати в полза на ищеца-едноличен търговец 1 633, 91 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател оспорва първоистанционното решение в отхвърлителната му част, като частично недопустимо и като неправилно на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди недопустимост на обжалваното решение в частта му, в която административният съд е отхвърлил, като неоснователна, исковата му претенция за осъждането на ответника по иска да му заплати разликата от 16 691, 38 лв. до предявения размер от 37 481, 20 лв., считано от 16.04.2020 г. до 06.10.2021 г. Аргументира се, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, доколкото искът му с цена 37 481, 20 лв. не е за законна лихва, а се явява такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновава твърдяната неправилност с аргументи, че административният съд не е разграничил ясно и недвусмислено предявените от него два, обективно, кумулативно съединени иска. Посочва, че в резултат на отменената по съдебен ред, като незаконосъобрана, Заповед 181 от 16.04.2020 г. на директора на ОДБХ гр. Пловдив не е получил в срок обезщетението, дължимо му се на основание чл. 141, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), респ. е бил в невъзможност да разполага със същото. Изразява становище, че вреди от незаконосъобразна административна дейност, в хипотезата на издаден и отменен по надлежния ред незаконосъобразен индивидуален административен акт, се търпят от момента на издаване на същия, а не от датата на неговата отмяна по административен или съдебен ред. Подчертава, че до момента на издаване на Акт за обезщетение на убити животни от 12.12.2022 г. е налице отложено във времето решаване на въпроса по неговото заявление за получаване на обезщетение по ЗВМД, като крайната дата на търпене на неблагоприятните имуществени последици е именно датата на издаване на този акт. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че уважаването на иска с цена 8 131, 72 лв. би довело до хипотеза на анатоцизъм. Счита, че по делото са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди в лицето на ОДБХ гр. Пловдив за вреди по ЗОДОВ. Иска отмяната на обжалвания съдебен акт в отхвърлителната му част и постановяване на такъв, с който исковите му претенции бъдат уважени, така както са предявени. Претендира разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и доказателства за извършването им. Ответникът ОДБХ гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, [улица]оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд Пловдив е приел, че е сезиран от ЕТ ДЕС 93 Д. Г. с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на ОДБХ гр. Пловдив да заплати на едноличния търговец обезщетение за имуществени вреди в размер на 37 481, 20 лв., изразяващи се в законната лихва върху сумата от 139 094, 93 лв. за периода от 16.04.2020 г. до 12.12.2022 г., причинени му от отменена по съдебен ред, като незаконсъобразна, Заповед 181 от 16.04.2020 г. на директора на ОДБХ гр. Пловдив, както и с иск с цена 8 131, 72 лв. срещу същия ответник, която сума представлява законната лихва върху сумата от 37 481, 20 лв. за периода от 07.10.2021 г. до 02.10.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 37 481, 20 лв., считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата на обезщетението. Съдът е установил следната фактическа обстановка: Съгласно Удостоверение за регистрация на животновъден обект 2236/13.07.2017 г. на директора на ОДБХ гр. Пловдив (л. 10 от първоинстанционното дело), ЕТ ДЕС 93 Д. Г. притежава животновъден обект ферма за патици мюлари с капацитет 5 000 бр. за угояване, намиращ се в [населено място], Община Раковски, Област Пловдив. Със Заповед РД 11-606/02.03.2020 г. (л. 13-14, пак там) на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) е обявено първично огнище на инфлуенца А (грип) по птиците в горепосочения животновъден обект, като на директора на ОДБХ гр. Пловдив е наредено да организира принудителното убиване по хуманен начин и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в обекта. Със Заповед 136/02.03.2023 г. на директора на ОДБХ гр. Пловдив (л. 15, пак там) е назначена комисия със задача да организира принудителното убиване по хуманен начин и обезвреждане на птиците в животновъдния обект, собственост на едноличния търговец. Съгласно протоколи 1/05.03.2020 г., 2/06.03.2020 г., 3/07.03.2020 г. и 4/08.03.2020 г. (от л. 16 до л. 19, пак там), в процесния животновъден обект са убити общо 4 998 бр. патици мюлари. Едноличният търговец подал до директора на ОДБХ гр. Пловдив Заявление, вх. 1043/09.03.2020 г., с което, на основание чл. 141, ал. 1, т. 3 ЗВМД, поискал изплащане на обезщетение за принудително убитите патици мюлари. Последвало издаване от директора на ОДБХ гр. Пловдив на Заповед 181/16.04.2020 г., с която на ЕТ ДЕС 93 Д. Г. е отказано изплащане на обезщетение за смъртта на 5 000 бр. патици мюлари в животновъдния му обект в [населено място]. Едноличният търговец оспорил по съдебен ред издадената заповед за отказ за изплащане на поисканото обезщетение. С Решение 177/27.01.2021 г.по адм. д. 1348/2020 г. по описа на Административния съд Пловдив тази заповед е отменена и преписката е върната на органа за ново произнасяне по Заявление, вх. 1043/09.03.2020 г. за изплащане на обезщетение за смъртта на 5 000 бр. патици мюлари. Посоченият съдебен акт е оставен в сила с Решение 10158/07.10.2021 г. по адм. дело 4320/2021 г. по описа на Върховния административен съд. С Акт от 12.12.2022 г. за обезщетение на убити животни (л. 29-31, пак там), издаден от директора на ОДБХ гр. Пловдив, на ЕТ ДЕС 93 Д. Г. е определено да се изплати обезщетение по чл. 141, ал. 1, т. 3 ЗВМД в размер на 139 094, 34 лв. за умъртвените 4 998 бр. патици мюлари. Така определеното обезщетение е изплатено на търговеца на 12.01.2023 г. копие на бюджетно платежно нареждане на л. 32 от първоинстанционното дело. При така установеното, от фактическа страна, административният съд е приел, от правна страна, частична основателност на предявения иск до присъдената сума в размер на 16 691, 38 лв. и за исковия период от 07.10.2021 г. до 12.12.2022 г. Квалифицирал е предявения иск като такъв за заплащане на лихва за забава, дължима върху изплатената на едноличния търговец сума на обезщетението по чл. 141, ал. 1, т. 3 ЗВМД. Мотивирал се е, че вследствие на издадената и отменена по надлежния ред Заповед 181 от 16.04.2020 г. на директора на ОДБХ гр. Пловдив, ищецът не е могъл да получи следващото му се на основание ЗВМД обезщетение в размер на 139 094, 34 лв. за умъртвените, негова собственост 4 998 бр. патици мюлари. Като е приел, че е налице хипотеза на неизпълнение на парично задължение, се позовал на чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и е преценил, че имуществените вреди за ищеца се изразяват в пропускане на възможността да ползва паричното обезщетение по чл. 141, ал. 1, т. 3 ЗВМД. Приравнявайки тази пропусната полза на законната лихва по чл. 86 ЗЗД и позовавайки се на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. дело 3/2004 г., е изчислил, че законната лихва върху сума в размер на 139 094, 93 лв., е дължима на едноличния търговец от влизане в сила на решението, с което е отменена унищожаемата Заповед 181 от 16.04.2020 г. на директора на ОДБХ гр. Пловдив, т.е. от 07.10.2021 г. датата на постановяване на Решение 10158/07.10.2021 г. по адм. д. 4320/2021 г. на Върховния административен съд. За краен момент, до който се дължи законната лихва върху сумата от 139 094, 93 лв., съдът е приел датата, на която е извършено плащането по Акт от 12.12.2022 г. за обезщетение на убити животни 12.01.2023 г. Предвид заявеното от ищеца обаче, е преценил за относима в случая по ранна дата 12.12.2022 г., т.е. момента на издаване на акта за изплащане на обезщетението по чл. 141, ал. 1, т. 3 ЗВМД. Присъдил е на едноличния търговец обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 16 691, 38 лв. и за исковия период от 07.10.2021 г. до 12.12.2022 г. Счел е за неоснователна исковата му претенция над този размер до пълния предявен такъв от 37 481, 20 лв. и за периода 16.04.2020 г. 06.10.2021 г. На следващо място съдът е разгледал втория предявен иск с цена 8 131, 72 лв., която сума представлява законната лихва върху сумата от 37 481, 20 лв., считано от 07.10.2021 г. до 02.10.2023 г. Обсъдил е също и е разгледал иска за заплащане на законна лихва върху сумата от 37 481, 20 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Приел ги е за неоснователни и ги е отхвърлил. Обосновал се е, че липсва основание за присъждане на законна лихва върху сума, формирана от изтекла за съответен период законна лихва върху главницата. Подчертал е, че правото на законна лихва се явява правоувеличаващо право и акцесорно такова спрямо паричното вземане за главница. Допълнил е, че назоваването на претенцията, формирана от изтекла лихва, обезщетение за вреди, не променя характера на задължението. Счел е, че натрупана върху определено парично задължение лихва за забава е вторично задължение, което не може да се характеризира като главница. Формирал е извод, че претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 131, 72 лв. и иска за заплащане на законна лихва върху сумата от 37 481, 20 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на тази сума, са свързани с анатоцизъм. Преценил е, позовавайки се на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, че този анатоцизъм не е допустим предвид липсата на нормативно основание да бъде приложен издадени от Българска народна банка наредби за олихвяването на изтекли лихви. Позовал се е на практика на Върховния административен съд по този въпрос. С тези мотиви, съдът е постановил частично обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски в полза на ищеца. Така постановеното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му. Първоинстанционният съд правилно е издирил и приложил материалния закон, като е провел съдебното производство в съответствие със съдопроизводствените правила. Събрал е относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, като е обсъдил релевантните факти и обстоятелства, и изразените от страните становища. След правилната им преценка, е формирал обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд и не следва да се повтарят, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Към тях следва да се изложат следните допълнителни съображения: Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е разгледал непредявен иск по чл.86 ЗЗД, поради което решението му е недопустимо в частта, в която е отхвърлил иска за разликата от 16 691, 38 лв. до предявения размер от 37 481, 20 лв. лихва за забава, считано от 16.04.2020 г. до 06.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата на разликата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Действително, в диспозитива на решението, административният съд е употребил израза "лихва за забава", но видно от мотивите на решението е, че съдът е разсъждавал по въпроса за наличието или не на имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността за ползване на паричното обезщетение по чл.141, ал.1, т.3 ЗВМД, приравнена по размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД. Тоест, административният съд е обсъдил и се е произнесъл по предявения иск с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ. Този извод следва и от съвместния прочит на осъдителния и отхвърлителния диспозитив на решението по предявения иск с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ в размер на 37 481 лева. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилност на решението в тази част. Ищецът е искал обезщетение по чл.141, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Посоченият ред в чл.141 и сл. ЗВМД е специален начин на обезщетяване за умъртвени животни. В приложимите разпоредби от специалния закон, на засегнатите лица не е предоставено право на лихва за забавено изплащане на обезщетението за умъртвените животни, поради което, ако се твърдят пропуснати ползи от тази забава, те следва да се докажат. Законната лихва по чл. 86 ЗЗД се начислява от деня на забавата на длъжника до деня на изпълнението на паричното задължение. Тя е вид обезщетение за забавено плащане на парично задължение. В конкретния случай, плащането на обезщетението е било възможно след определяне на размера му, което е станало в един по-късен момента, от момента, от който ищецът претендира обезщетение за пропусната полза в размер на законната лихва. Съображенията, с което административният съд е отхвърлил исковата претенция за осъждането на ОДБХ гр. Пловдив да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 8 131, 72 лв., равняващо се на законната лихва върху сумата от 37 481, 20 лв., считано от 07.10.2021 г. до 02.10.2023 г., напълно се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им. По изложените съображения, решението в обжалваната част, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила и на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100, 00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия