Решение № 18 от 16.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2362/2021 г.

Решение № 18 от 16.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2362/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. А., Н. М. А. и "Деведжи-2005" ООД чрез пълномощника им адвокат В. Я. против решение № 21037 от 8.03.2021 г., постановено по гр. д. № 243 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е отменено решение № 163 от 5.08.2020 г. по гр. д. № 62/2020 г. на Районен съд - Момчилград и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Е. Р. А. и И. И. А. против Н. А. А., Н. М. А. и "Деведжи-2005" ООД иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** и построените в него сграда с идентификатор **** и сграда с идентификатор **** при условията на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 17, том I, рег. № 200, дело № 17 от 21.01.2020 г. на нотариус Г. Г. за сумата 9900 лева, при условие, че заплатят на купувача "Деведжи-2005" ООД тази сума в едномесечен срок от влизане на решението в сила. Е. Р. А. и И. И., чрез пълномощника си адвокат Е. У., оспорват касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски С определение № 60391 от 5.11.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: възможно ли е отказът за получаване на писменото предложение да бъде удостоверен върху самото предложение с подписите на двама свидетели и налице ли е забраната на чл. 164, ал. 1, т. 1 или т. 3 ГПК за разпит на тези лица като свидетели в производството по чл. 33, ал. 2 ЗС за установяване връчване на писменото предложение и отказ за приемането му. Въпросът е относим към настоящия правен спор, по който въззивният съд е констатирал, че спорът по делото е предложили ли са Н. А. А. и Н. М. А. /притежавали 1/2 ид. ч. от имотите в режим на съпружеска имуществена общност/ на Е. Р. А. и И. И. А. /притежаващи другата 1/2 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност/ да изкупят правата им, прехвърлени на 21.01.2020 г. с договор за покупко-продажба на "Деведжи-2005" ООД. Към нотариалния акт, обективиращ договора, е приложена декларация, в която е вписано, че Н. А. А. и Н. М. А. предлагат на Е. Р. А. и И. И. А. да закупят правата им за сумата от 9900 лв., че ищците са получили предложението на 10.01.2020 г. и за отказали да закупят имотите, като това е удостоверено с подписите на Р. О. Б. и А. М. А., които са разпитани по делото като свидетели и твърдят, че са очевидци на отправеното предложение и направения от ищците отказ за закупуване на имотите. При така възприетите факти, Окръжен съд-Кърджали, позовавайки се на съдебната практика по решение № 47 от 11.02.2009 г. по гр. д. № 690/2008 г., II гр. о. и по решение № 452 от 16.02.1957 г. по гр. д. № 7738/56 г. на ВС, IV гр. о., е посочил, че формата за валидност на поканата по чл. 33, ал. 1 ЗС е писмена и липсата на писмена покана се приравнява на липса на покана изобщо, а позовавайки се на практиката на ВКС по решение № 808 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 1185/2009 г., I гр. о. – че поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК свидетелски показания за установяване на факта на поканата са недопустими. Счел е, че нормата на чл. 33 ЗС е достатъчно ясна и точна, тъй като говори за "представяне пред нотариуса на писмени доказателства". Такива доказателства могат да бъдат втори екземпляр или препис от поканата, отправена от съсобственика-продавач до останалите съсобственици, удостоверение от нотариуса за отправянето на такава покана и други. Свидетелски показания обаче не могат да бъдат допуснати нито пред нотариуса, нито в производството за изкупуване, за да се установи фактът, че съсобственикът-прехвърлител е предложил на другите съсобственици да купят неговия дял. Единствената хипотеза, в която свидетелските показания биха били допустими за установяване на факта на поканата е, когато представените по нотариалното дело писмени доказателства за поканата, са унищожени не по вина на съсобственика-продавач. По основанието за допускане на касационно обжалване: Нормата на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК въвежда ограничение за установяване със свидетелски показания на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт, а нормата на ал. 1, т. 3, предл. първо от същия законов текст – за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт. Въведено е ограничение за допустимите доказателствени средства в исковия процес, което не следва да се тълкува разширително. Първата хипотеза (чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК) е приложима при спор сключен ли е договор, за действителността на който се изисква писмена форма, т. е. за наличието на насрещни съвпадащи волеизявления при формалните договори, но не и когато е налице спор за съдържанието на отделни клаузи на сключения договор. Втората хипотеза (чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК) е приложима при спор осъществен ли е даден факт от обективната действителност, когато нормативен акт изисква писмена форма за доказване на този факт (например: чл. 26, ал. 4 ЗЖСК, чл. 139, ал. 1 ТЗ, чл. 16, ал. 1 ЗК, чл. 13, ал. 1 ЗУЕС и др. за факта на свикване на общо събрание; чл. 66, ал. 2 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за факта, че мрежовия оператори е поискал от оператора на електронна съобщителна мрежа в определен срок да премахне електронна съобщителна мрежа; чл. 170, ал. 2 ЗУТ за факта, че е поискано от участник в строителния процес съставяне на акт по чл. 170, ал. 1 ЗУТ; чл. 31, ал. 2 ЗС за факта, че съсобственик е поискал ползване на общо имущество и т. н.). Недопустимостта в тази хипотеза да се проведе доказване със свидетелски показания касае само факта, посочен в конкретна правна норма и то доколкото страните по делото не изразят изрично съгласие за допускане на свидетели за този факт съгласно чл. 164, ал. 2 ГПК. Нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС изисква писмена форма за предложението, което един съсобственик отправя до друг съсобственик да изкупи дела му в съсобствеността при определени условия. Следователно само този факт – отправено предложение – попада в приложното поле на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК. В този смисъл е и практиката на ВКС (решение № 808 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 1185/2009 г., I гр. о., както и в съдебната практика по решение № 47 от 11.02.2009 г. по гр. д. № 690/2008 г., II гр. о.), че е недопустимо със свидетели да се установява наличието на покана, т. е. фактът на поканата, тъй като законът изисква писмена форма на доказването. В нормата на чл. 33 ЗС липсва изискване и връчването на писменото предложение на съсобственика-адресат да е удостоверено писмено. Следователно ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК не се отнася до факта на връчване на писменото предложение и за установяване на връчването са допустими всички доказателствени средства. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно. Въззивният съд неправилно е приел, че е приложима забраната по чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същата е относима при спор сключен ли е формален договор, какъвто по настоящото дело не е релевиран. Спорът по делото е предложили ли са ответниците Н. А. А. и Н. М. А. на ищците Е. Р. А. и И. И. А. да изкупят правата им в съсобствеността при условията, по които тези права са продадени. В нотариалното производство отказът за изкупуване дела на прехвърлителите е удостоверен с тяхна декларация. По делото обаче е представено писмено предложение до ищците за изкупуване правата на Н. А. А. и Н. М. А. за сумата 9 900 лв., т. е. при същите условия, при които тези права са продадени на "Деведжи-2005" ООД с нотариален акт № 17, том І, рег. № 200, нот. дело № 17/21.01.2020 г. на нотариус рег. № *. В декларацията Н. А. А. е отбелязал, че същата е връчена на 10.01.2020 г. в присъствието на свидетелите Р. О. Б. и А. М. А., но ищците отказали да я подпишат. Посочените лица са разпитани като свидетели по делото и показанията им установяват конкретните обстоятелства, при които ищците са се запознали с предложението и отказали да го приемат. Факта на връчване на писменото предложение по чл. 33, ал. 1 ЗС не попада в забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК и може да бъде установяван със свидетелски показания. След като на ищците е било отправено писмено предложение да изкупят правата на съсобствениците при същите условия, при които е сключен договорът за покупко-продажба между ответниците и те са отказали предложението, то за тях не е възникнало правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС и предявеният иск е неоснователен. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците дължат възстановяване на направените от ответниците разноски в съдебното производство в размер на 122. 50 лв. на тримата ответниците, представляващи заплатена държавна такса за касационното производство и по 700 лв. на всеки от тях, представляващи заплатено възнаграждение за въззивното производство на адвокат В. Я.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение