Решение № 15189 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8129/2019 г.

Решение № 15189 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8129/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на К. Султанова, [гражданство], чрез процесуален представител, срещу решение № 2022 от 25.03.2019 г., постановено по адм. д. № 1179/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу решение № 4546 от 18.12.2018 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е отхвърлена молбата й за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се становище, че преценката на съда досежно липсата на предпоставките за приложение спрямо К. Султанова на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е неправилна. Кандидатът за закрила се притеснява да се завърне в страната си по произход поради влошеното положение относно човешките права в [държава]. Предвид изложеното се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяна на оспореното пред първоинстанционния съд решение на председателя на ДАБ. Претендира се адвокатско възнаграждение. Ответникът – председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя актуална справка от 08.10.2020 г. за общото положение в държавата по произход [държавата]. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност от първоинстанционния съд е било решение № 4546 от 18.12.2018 г., издадено от председателя на ДАБ, с което на К. Султанова, [гражданство] е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ. За да отхвърли жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу посоченото решение на председателя на ДАБ, съдът е приел, че изложените от Султанова обстоятелства, в проведеното с нея интервю, не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че за квалифициране на събитията, които са претърпени или представляват заплаха за молителката, като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, е необходимо същите да са достатъчно тежки според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека (например живота, свободата или физическата цялост), или след преглед на всички елементи в досието да се установи, че тези събития очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход. Събитията следва да се основават на една от причините за преследване по чл. 8 от ЗУБ - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Изложил е мотиви, че в разглеждания случай, от изявленията на К. Султанова, дадени в хода на проведеното с нея интервю е видно, че тя не е била лично преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Обосновал се е, че бежанската история на чужденеца не съдържа твърдения за осъществено преследване по признаците, установени в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Като причина за напускане на държавата по произход Султанова е посочила невъзможност да си намери работа и да развива бизнес. На следващо място съдът е приел, че в процесния случай Султанова не е посочила като причина да напусне държавата по произход нито една от реалните опасности, предвидени в нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В оспореното решение е направена и преценка на ситуацията в страната чрез позоваване на справка от специализирана дирекция в Държавната агенция за бежанците. Съдът е приел, че предвид общите констатации в приложената по делото справка за нарушения на правата и свободите на човека в [държава](ограничения на изборните права, свободата на словото, събранията и религията), същите не достигат до такава висока степен на безогледно насилие, че да изключат необходимостта от изследване на личния елемент в бежанската история на чужденеца, респ. наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността му по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. АССГ е приел, че липсват индивидуално обусловени факти, които да формират убеждение, че поради етнически, религиозни или други причини безопасността на лицето, кандидатстващо за хуманитарна закрила, е застрашена във висока степен и съществува реален риск от преследване или от тежки посегателства върху живота и личността му. Ситуацията в [държава], не може да служи като причина за предоставяне на субсидиарна закрила, нито може да се направи заключение, че при завръщането на чужденката, тя би била подложена на сериозен риск от преследване или на тежки посегателства върху живота или личността й. По тези причини е направен извод, че на К. Султанова не следва да бъде признат и хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В заключение жалбата срещу решение на председателя на ДАБ била отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка, въз основа на анализ на приобщените по делото доказателства. Правилен е изводът на АССГ, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на Султанова, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което не може да се приеме, че молителката обосновава основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне там. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Не се установява подобни действия да са извършвани спрямо К. Султанова и те да са основани на някой от визираните в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци. От приложените по делото гласни и писмени доказателства е установено, че Султанова не желае да се върне в страната си по произход, тъй като след завръщането си в [държава] от предишно посещение в Република България, не е могла да си намери работа, като същевременно правосъдните органи на [държава] са я търсили във връзка с кражба на определена сума пари. Като допълнителен мотив за нежеланието си да се завърне в [държава], Султанова излага доводи за лошо отношение на държавните органи към етническата група на [етнос], към които тя принадлежи, като не е представила доказателства за това, включително и при проведената с нея беседа. Сочените обстоятелства не са сред изброените в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, като в тази насока правилно първоинстанционният съд е потвърдил решението на административния орган за отказ от предоставянето на статут на бежанец. Султанова е напуснала [държава] по установения ред, след получена месечна виза за Република България. Обосновани и в съответствие с материалния закон са изводите на АССГ, че [държава] не се намира в състояние на вътрешен или външен въоръжен конфликт, за да е налице заплаха за нейния живот, сигурност и свобода по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, както и не са налице обстоятелства за опасност от тежки посегателства – смъртно наказание, екзекуция, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността. Предвид установената фактическа обстановка, Султанова не е била принудена да напусне [държава] поради реална опасност от тежки посегателства. Съдът е взел предвид и е обсъдил данните от официалните справки за ситуацията в [държава]. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на международна закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. С оглед изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Предвид изхода на спора, на касатора разноски не се следват. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение