Решение № 16284 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13523/2013 г.

Решение № 16284 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13523/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/). Образувано е по касационна жалба от Емине Рефатова Рахмова от с. Рибново, община Гърмен, област Благоевград, чрез процесуалния представител адв. Недялка Иглева - Глушкова, против решение № 134 от 11.07.2013 г. на Административен съд - Стара Загора по адм. дело № 163/2013 г. С него е отхвърлена жалбата й срещу задължително предписание № ЗД - 94 - ЕЕ - 0004 от 27.03.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Казанлък. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът - директорът на дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Казанлък представя становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - Стара Загора е отхвърлена жалбата на Емине Рефатова Рахмова против цитираното задължително предписание на директора на ДСП - гр. Казанлък, издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), с което й се предписва в срок до един месец от датата на получаване му в качеството на родител да предприеме действие по отписване на непълнолетното си дете Мустафа Ахмедов Рахмов от общежитието към Сдружението с нестопанска цел (СНЦ) "За подпомагане и култура", гр. Крън и то да бъде отглеждано в семейна среда. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Приел е, че са налице предпоставките по чл. 18, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД), тъй като родителя въпреки че е разяснена липсата на законов статут на общежитието, в което е настанено детето и произтичащата опасност него не са предприети мерки за извеждането му. Съдът е посочил, че подобно поведение, независимо от виждането на родителя за потребностите на детето от грижи, възпитание, емоционално и нравствено развитие, социални контакти, е неприемливо от гледна точка на интересите на детето и не съответства на неговите обективни потребности. Приел е, че в случая приоритетно значение има правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на защита на неговите интереси, което не би могло да се гарантира в заведение с неясен социален и образователен статут. Обсъдил е и възражението на жалбоподателя за постановяване на оспорения административен акт в противоречие с Конвенцията за правата на детето, ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г., която съставлява част от вътрешното ни законодателство. Съдът е обосновал извод, че чрез предприетата мярка по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е постигната целта на чл. 3, ал. 1 и чл. 18 от Конвенцията да бъдат защитени интересите на детето, които имат приоритет пред желанията и интересите на родителя, както и че предписанието не е в противоречие с нормата на чл. 30 от същата, прокламираща правото на дете с произход от религиозно малцинство да изповядва или практикува собствената си религия. От фактическа страна е установено, че непълнолетният Ахмед Рахмов е с постоянен адрес с. Рибново, община Гърмен, настанен е със съгласието на родителите си в общежитие към СНЦ "За подпомагане и култура", гр. Крън и посещава ОУ "Св. Паисий Хилендарски" в гр. Казанлък, като родителите го посещавали периодично и имали контакт по телефона. При извършеното проучване е констатирано, че СНЦ "За подпомагане и култура", гр. Крън не притежава лиценз и регистрация за предоставяне на социална услуга по предвидения в българското законодателство ред, в него се осигурява религиозно възпитание и обучение по ислям в съчетание с обучение в общообразователен процес. Установено е, че в общежитието няма осигурена охрана, липсва разработен пропускателен режим за достъп на външни лица, броят на персонала не е съобразен с необходимостта от осигуряване на качествена грижа за децата и липсва утвърдена методика за работа с тях; децата нямат регистрация за настоящ адрес, няма и контролиращ орган в лицето на Държавната агенция за закрила на детето, поради което предвид липсата на лиценз на сдружението, се поставят в риск живота, развитието и правата им. Така установените факти са дали основание на съда да приеме, че Мустафа Рахмов е дете в риск, защото е лишено от семейна среда и е предоставено на грижите на управителя на общежитието и другите служители в него без да се спазват държавните изисквания и стандарти, приложими към статута на социално и/или образователно заведение, вкл. духовно училище за регистрирано вероизповедание по смисъла на Закона за вероизповеданията и Закона за народната просвета. При тези данни съдът е обосновал извод за законосъобразност на задължителното предписание и е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. Заключението на съда за издаване на предписанието от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и при спазване на административнопроизводствените правила е законосъобразно и обосновано. Мотивите за постановяване на дадената мярка са, че СНЦ "За подпомагане и култура", гр. Крън предоставя социални услуги от резидентен тип по смисъла на § 1, т. 16а от ДР на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) без издаден лиценз от Държавната агенция за закрила на детето. С това са нарушени изискванията на чл. 43б, ал. 1 от ЗЗД и чл. 34, ал. 1 от ППЗЗД. Посочено е, че сдружението разполага с разрешение от Главно мюфтийство за преподаване на курсове по Коран, но без разрешително и план за обучение по религия от Министерство на образованието и науката. Административният орган се е позовал на Закона за вероизповеданията, който регламентира правото на родителите да осигурят религиозно възпитание на децата си в съответствие със собствените им убеждения, включително и да ги настанят в подходящи учебни заведения или сдружения, но при спазване на законовите изисквания и получаване на съответния лиценз за предоставяне на съответната социална услуга по реда на Закона за закрила на детето. Правилно съдът е приел, че предписанието съдържа фактически и правни основания, след като административният орган изрично се е позовал на социалния доклад от 25.03.2013 г., който е съставен преди издаването му и за целите на административното производство, поради което допълва мотивите на административния акт (в този смисъл ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС). Доводът за нарушение във формата на акта е неоснователен. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, посочена като правно основание за издаване на оспореното предписание в социалния доклад, е предвидено, че по този закон дирекция "Социално подпомагане" извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. В чл. 18, ал. 1 от ППЗЗД е предвидено, че целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето, според ал. 2 - мерките, предвидени в чл. 23 от закона, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3 - мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД е предвидено, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. В случая предвидената процедура е спазена. Оспореното задължително предписание е издадено при наличието на предвидените в чл. 18, ал. 4 във вр. с ал. 3 от ППЗЗД предпоставки. От данните, събрани при извършеното социално проучване след подаване на сигнала, се налага извода, че детето Мустафа Ахмедов Рахмов е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗД, според който това е дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Изводът се налага предвид направените констатации от социалните работници относно липсата на лиценз за предоставяне на социални услуги от сдружението. Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като се застрашават интересите на детето, доколкото отглеждането, сигурността и религиозното му възпитание са поверени на трети лица в общежитието, което не е регистрирано по предвидения в Закона за социалното подпомагане, Закона за вероизповеданията и Закона за народната просвета ред. Фактът, че родителят редовно е откликвал на поканите за срещи със служители на ДСП - Гоце Делчев не означава, че е оказвал съдействие за извеждането на детето от общежитието, за което е знаел от м. септември 2012 г., че е без лиценз. Социални услуги съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗСП са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции на общността. Социални услуги в общността според § 1, т. 7 от ДР на ЗСП са услуги, предоставени в семейна среда или в близка до семейната среда. Когато социалните услуги се предоставят на деца, следва да се съобразяват и разпоредбите на Закона за закрила на детето. Според чл. 43б, ал. 1 от ЗЗД председателят на Държавната агенция за закрила на детето издава лиценз за предоставяне на социални услуги за деца по предложение на комисия, съставена от представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане. По делото няма спор, че СНЦ "За подпомагане и култура", гр. Крън предоставя социални услуги от резидентен тип без издаден лиценз. Такава услуга според § 1, т. 16а от ДР на ППЗСП е форма на социална услуга за задоволяване на ежедневните потребности за ограничен брой лица - не повече от 15, които предоставят възможност за живеене в среда, близка до семейната. Социална услуга от този вид може да бъде извършвана съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗСП от изброените в разпоредбата субекти. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ППЗЗД лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗСП (български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица; физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство) могат да предоставят социални услуги за деца след получаване на лиценз и вписване в регистъра по реда на Закона за социалното подпомагане. По делото е установено, че такъв лиценз е отказан на СНЦ "За подпомагане и култура". Предоставянето на социални услуги за деца от това сдружение е в нарушение на закона, което налага извеждането им от общежитието на същото, в какъвто смисъл е издаденото от директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Казанлък предписание. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените от първоинстанционния съд доводи относно липсата на противоречие с Конвенцията за правата на детето. Административен съд - Стара Загора е обосновал заключение за спазване на нормите на чл. 18 и чл. 30 от Конвенцията при издаване на предприетата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗД мярка. Като е направил извод за материална законосъобразност на задължителното предписание, съдът е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Твърдението в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е съобразил всички представени по делото писмени доказателства, вкл. и обстоятелството на извеждането на детето от общежитието, не може да бъде споделено. По делото е установено, че на 9.05.2013 г. при направено посещение на общежитието от социални работници при ДСП - Казанлък е констатирано, че всички деца са напуснали, което кореспондира и с изявлението на детето в съдебно заседание, проведено на 13.06.2013 г. Настоящият състав приема, че това са последващи действия по изпълнение на даденото предписание и затова не се отразяват на неговата законосъобразност. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съдът е направил обосновани и съобразени с материалния закон изводи за липса на допуснати нарушения, съставляващи основания по чл. 146 от АПК за отмяна, към датата на издаване на оспореното предписание, с което е изпълнил изискването на чл. 142, ал. 1 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение